Стефан Веркович

Стефан Илич Веркович (на хърватски: Stjepan Ilija Verković), известен и като Антикаджията, е изтъкнат фолклорист, етнограф, нумизмат и археолог от босненско-хърватски произход, видна фигура в борбите за църковно-национална независимост на българите.

Стефан Веркович Stjepan Verković
хърватски етнограф и археолог
Роден	5 март 1821 г. Угляра, Османска империя
Починал	30 декември 1893 г. София, България
Научна дейност
Област	Етнография, археология
Стефан Веркович в Общомедия

Биография

Роден е в село Угляра, Босненска Посавина в бедно селско семейство. Рано остава сирак и е отгледан от роднини. Изпратен е да учи във францисканско католическо училище, продължава образованието си във францискански манастир, където приема монашество, учи богословие в епископския лицей в Загреб (1837 – 1843). Но кариерата на католически духовник не успява да го увлече и Веркович напуска монашеството. Още в младежките си години той се увлича от идеите на илиризма и мечтае за обединяване силите на южните славяни в борбата им за освобождение от османско и австрийско владичество. В епископския лицей окончателно прегръща идеята, че всички южни славяни са потомци на древните траки и илири.

През 1843 г. се свързва със сръбското правителство и през следващите години изпълнява тайни мисии в Хърватия, Черна Гора, Косово и Турция. По време на своите обиколки из балканските земи издирва средновековни славянски ръкописи, старинни монети и разни антики, записва народни песни и обичаи. През 1860 година в Белград излиза книгата му „Народни песни на македонските българи“, която е най-ценният му принос в областта на българската фолклористика. Веркович сътрудничи активно на Сръбското дружество за словесност в Белград и през 1863 г. е избран за негов дописен член.

През 1855 г. се заселва в град Сяр, тогава в Османската империя, където подкрепя църковните борби и просветното движение на българите от Източна Македония. Установява и поддържа интензивна кореспонденция с десетки дейци на Българското възраждане, измежду които Стоян Чомаков, Стефан Захариев, Кузман Шапкарев, Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, Райко Жинзифов, Константин Държилов, Арсени Костенцев, както и с българските църковни общини в градовете Неврокоп, Солун, Петрич, Струмица, Мелник и други.

През 1862 г. сръбският министър-председател Илия Гарашанин му поставя тайната мисия да съдейства „македонските славяни при разрешаването на Източния въпрос да се считат за славяни, а не гърци“. Оттогава до 1875 г. Веркович редовно изпраща до сръбското правителство секретни доклади за обстановката в българските земи под турска власт. Той искрено вярва в пропагандираната от Белград идея за ролята на Сръбското княжество като защитник и бъдещ обединител на всички южнославянски народи, но никога не става безгласно оръдие на сръбския шовинизъм и открито подкрепя църковно-националните борби на българския народ.

Запленен от романтичните исторически концепции на Георги Раковски, Веркович е убеден, че сред родопските помаци е жива древна песенна и легендарна традиция от предхристиянската епоха, която потвърждава хилядолетното славянско присъствие на Балканския полуостров. Под заглавие „Веда Словена“ публикува през 1874 г. (в Белград) и през 1881 г. (в Санкт Петербург) 2 тома с народни песни за Орфей и Александър Македонски, за идването на славяните от Индия на Балканите, за славянските богове Сива, Вишну, Огне-бог. Посрещнато с възторг в европейските научни кръгове, родопското откритие постепенно е оспорено поради съмнения, че публикуваните от Веркович песни представляват фалшификация на учителя Иван Гологанов.

През 1877 – 1891 г. живее в Русия, където оскъдицата го подтиква да разпродаде част от своята антикварна сбирка. Много от античните монети в колекцията му се озовават в големи световни сбирки като Кралския монетен кабинет в Копенхаген, в Париж, в Британския музей и в Оксфорд. Там открито се противопоставя на великосръбската и гръцката пропаганда и отстоява истината за българския характер на македонските славяни.

През 1891 г. Веркович идва в България и заради неговите заслуги към българския народ получава доживотна пенсия от Народното събрание. Отчаян от нарастващото недоверие към делото на неговия живот, през 1892 – 1893 г. предприема със съдействието на министър-председателя Стефан Стамболов 2 пътувания в Западните Родопи (в Чепино и Батак), за да документира и докаже автентичността на доставените му от Гологанов песни. Мисията му обаче претърпява провал и покрусен, няколко месеца по-късно Веркович умира в София на 72-годишна възраст.

Негова дъщеря е българската просветна деятелка Марта Шопова.

Творби

Заглавната страница на „Веда словена“, том 1, 1874

• 1858 – „Новые славянские находки из Македонии“, Санкт-Петербург (фототипно издание)
• 1860 – „Народне песме македонски бугара“, Белград (фототипно издание)
• 1867 – „Древняя болгарская песня об Орфее“, Москва (фототипно издание)
• 1868 – „Описание быта болгар, населяющих Македонию“, Москва
• 1874 – „Веда Словена“, том 1, Белград (фототипно издание)
• 1881 – „Веда славян“, том 2, Санкт-Петербурт (фототипно издание)
• 1885 – „Седемгодишно страдание на С. И. Веркович в Россия“, Русчук
• 1889 – „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“, Санкт-Петербург
• 1920 – „Сборникъ Верковича. Ι. Народныя пѣсни македонскихъ болгаръ“, Петроград
• 1932 – „Lidové povídky jihomakedonské“, Прага

Литература

• Арнаудов, М. Веркович и „Веда словена“. Принос към историята на българския фолклор и българското Възраждане в Македония с неизвестни доклади, писма и др. документи от 1855 до 1893 г. (= Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, Т. 52). София, 1968.
• Богданов, И. Веда Словена и нашето време. София, 1991
• Веда Словена. Ред. Б. Христов. София, 1997
• Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893. София, 1969.
• Народни песни на македонските българи. Под ред. на Т. Моллов. Варна, LiterNet, 2007
• Райкова, А. Стефан Веркович и българите. Доклади до сръбското правителство (1868 – 1875). София, 1978
• Doklestić, L. Životni put Stjepana Verkovića (1821 – 1894). – Radovi Zavoda za hrvatsku povijest, Vol.14 (1981), No.1, 229 – 358
• Динеков, Петър. Делото на Стефан Веркович
• Салгънджиев, С. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с. 61 – 62

Външни препратки

• Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
• Николов, А. Из кореспонденцията на П. А. Сирку с Хр. Попконстантинов. – Минало, 1997, № 3 – 4, 45 – 58 (сведения за контактите между Ст. Веркович и руския учен П. А. Сирку в Петербург през 1877 – 1878 г. във връзка с опитите за доказване автентичността на „Веда словена“)
• Николов, А. Концепцията за предхристиянската писменост и литература на българите в историко-филологическите построения на Г. С. Раковски и някои негови последователи – Palaeobulgarica, ХХXIІ (2008), № 3, 71 – 94 (наблюдения относно влиянието на Г. С. Раковски върху Ст. Веркович)
• Стефан Веркович – българският патриот от Босна
• Стефан Веркович, Иван Гологанов и епохалният им труд „Веда Словена“

Външни препратки

• Произведения на Стефан Веркович в Моята библиотека