Библия Бесика (на латински: Biblia Bessica, в превод Беска Библия) е предполагаем превод на Библията на езика на тракийското племе беси, споменат от антични автори.

Библия Бесика
Biblia Bessica
Авторвероятно Никита Ремесиански
СъздаденIV – V век
Римска империя
Оригинален езиктракийски
Жанррелигиозна литература
ВидБиблия

В науката преобладава мнението, че подобен превод наистина е съществувал, и че под бески език, трябва да се разбира изобщо тракийският език.[1][2]

Източници

редактиране

Сведенията за съществуването на превод на Библията на езика на бесите са от IV – V век. В 394 година свети Григорий Нисийски пише:

ήμεις ούρανόν τουτο λέγομεν, σαμαείμ ό Εβραϊος, ό 'Ρωμαϊος καίλουμ και άλλως ό Σύρος ό Μήδος ό Καππαδόκης ό Μαυρούσιος ό Θραξ ό Αιγύπτιος.

Ние го наричаме небе, евреинът самаим, римляннът coelum и с други имена сириецът, мидиецът, кападокиецът, мавърът, тракиецът, египтянинът.[3]

В 396 година свети Йероним Блажени пише:

Bessorum feritas et pellitorum turba populorum, qui mortuorum quondam inferiis homines immolabant, stridorem suum in dulce crucis fregerunt melos et totius mundi una vox Christus est.[4]

Жестоките беси и всичките тези, облечени в кожи племена, които в миналото правеха човешки жертвоприношения при погребенията на умрелите, са преклонили своите груби езици пред сладката музика на кръста и единственият глас в света е Христос.

Около 399 година Йоан Златоуст пише:

... скитите, траките, савроматите, маврите, индийците, даже жителите на крайните предели на вселената, всички любомъдърстват и превели на собствения си език тези изречения [Евангелията].[5]

Авторство

редактиране

Предполагаемият превод на Библията е на епископ Никита Ремесиански, но за това съществуват спорове, поради факта, че неговата дейност е спомената само в част от поема, писана от свети Павлин Нолански около 400 година и посветена на епископа на Ремесиана, в която пише:

Νam simul terris animisque duri et sua Bessi nive duriores nunc oves facti duce te gregantur pacis in aulam.[6]

Нали бесите, ако земята и душата им са корави, ако и те самите са по-корави от тамошния сняг, са станали сега по твое напътствие кротки овце, които се трупат в кошарата на мира.

В историческата наука няма консенсус дали Никита е превел Библията на езика на бесите, или само е проповядвал сред тях на техния език.[7]

Литература

редактиране
  • Тодоров, Т. 1984: Библия Бесика (социолингвистична студия за тракийския език в късната античност). – В: Thracia 6, 259-275.
  • Янакиева, С. Още веднъж за Biblia Bessica. – История 2010, № 3, 54-58.

Вижте също

редактиране
  1. Кратка енциклопедия „Тракийска древност“, Издателство „Аргес“, София, 1993, стр. 40.
  2. Toynbee, Arnold Joseph. Some problems of Greek history, Oxford University Press, 1969, стр. 56.
  3. Migne J. P., PG 45, 1015 D
  4. Блажени Йероним, epo. 60 ad Heliodorum
  5. Творения Св. Иоанна Златоуста, Т. XII, Бес. VIII, с.340.
  6. ЛИБИ, том 1, София, 1958, стр. 258.; Migne PL 61, 487.
  7. Към въпроса за библейските преводи в България, проф. Цветана Чолова, стр. 119.