Тракийският език е бил индоевропейски език, говорен от древните траки. Вероятно е принадлежал към източния индоевропейски дял, т.нар. сатем езици.

Тракийски език
СтранаТракия
РегионТракия, Пеония, части от Витиния. Вероятно се говорил и в части от Дардания.
Мъртъв езикVI век
Систематизация по Етнолог
-Индоевропейски
.-Дако-тракийски
..→Тракийски
Кодове
ISO 639-3txh

Класификация

редактиране

Тъй като е мъртъв език [1] и е оставил малко и кратки писмени източници, тракийският език е слабо проучен и сравнително непознат на науката. При все това множество думи могат да бъдат намерени в открити надписи по украшения, сгради или монети, а други са добре засвидетелствани от древногръцки и римски автори. Други думи биват възстановени по топоними.

Различна принадлежност е била приписвана на тракийския език. Счита се, че е бил близък с дакийския, който често е определян като северен тракийски диалект. Също се предполага близост с фригийския език, който според някои учени е езикът на тракийски племена, които са мигрирали в Анатолия. Подобни взаимовръзки са много трудни за доказване, тъй като всички споменати езици са мъртви и малък брой думи от тях са оцелели до днес.

Поради липсата на доказателства, необходими за установяване на категорична езикова връзка, тракийският език в съвременните лингвистични учебници обикновено се третира като отделен клон на индоевропейския, заедно с дакийския. По-старите учебници често го групират с илирийски или фригийски.

Съществува малко популярното схващане, че трако-дакийският език образува клон на индоевропейския заедно с балтийския, но единността на балто-славянското езиково семейство е толкова широко прието от индоевропейската езикова общност, че тази хипотеза не може да бъде издържана без обширен сравнителен анализ със славянски и балто-славянски.

Звукова Еволюция от Прото-Индо-Европейски

редактиране

Следните таблици представят реконструираните Тракийски и Дакийски фонеми, и покозват степента на близост със сатемските Балтийски и Славянски езикови семейства, и кентумските Гръцки и Фригийски език.

П-И-Е *ḱ *ǵʰ *kʷ *gʷ *gʷʰ *e *a *o *bh *dh *w
Тракийски с з к, кх г, к г е йе ē а ~ o ā a ō ~ ā б д б/в
Дакийски к, ч г, дж ~ з г, дж ~ з йе/я ä (я) a ā л
Славянски г, дж ~ ж/з г, дж ~ ж/з ē/я (ѣ) a ~ o ā ~ a o ā ~ a л/в
Балтийски ш ж к г г e e a o a уo в
Фригийски к к г к к e e ā a ā ~ ē o ~ у у в
Гръцки к г кх п, т, к б, д, г пх, кх, тх e e ē a ā ~ ē o ō пх тх ø
PIE *m̥ *n̥ *r̥ *l̥ *ai *ei *sr *sw
Тракийски ум ин ър ьл аи еи стр в
Дакийски ъ/а a рь ль a e
Славянски õм (ѫ) ~ ъ/a ẽн (ѧ) ~ a/e рь/ър ль/ьл ~ лъ/ъл св
Балтийски им ин ир ил ие шр/ср св
Фригийски ȳм ~ мa ~ a н ~ a/aн ~ ал аи еи бр л
Гръцки a a аи еи рх х

Информацията се позовава на филологичните изследвания на езиковедите Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Михай Радулеску, Едгар Поломѐ, Ханс Еберхард Майер и Херман Шал.

Тракийски глоси

редактиране

Малко се знае със сигурност за тракийския език, тъй като няма задоволително разчетен текст. Оцелели са достатъчно тракийски лексикални единици, за да покажат, че тракийският е бил член на индоевропейското езиково семейство. Днес са известни малко на брой тракийски думи, които са предадени от гръцки и латински автори и изрично отбелязани като тракийски. В таблицата с тях са вписани потенциални тълкувания и сродни думи от други индоевропейски езици, но повечето не са намерили общо признание в индоевропейските изследвания.

Дума Значение Записана От Сродни Думи
ἄσα (аса) билката подбел (Беси) Педаний Диоскурид Литовски asȳs, asiūklis ("конска опашка", „хвощ“, "шавар"), Латвийски aši, ašas, ašķi ("конска опашка", "хвощ"), Български оп-ашка, оп-ашат, Македонски оп-аш.
βόλινθος (бóлинтхос) вол, бизон Аристотел Прото-Славянски *volъ ("вол").
βρία (бриа) отворено селище (без укрепление) Гесихий Александрийски, присъства в много топоними в Тракия: Πολτυμβρία, (Полтумбрия), Σηλυ(μ)μβρία (Сêлумбрия), Βρέα (Бреа), Μενεβρία (Месембрия) и други. Български ври ("много топъл", "кипи [с живот]"). Сравнено с Тохарски A ri, B riye ("градче") и Гръцки ῥίον (ríon; "връх, предпланини"). Алтернативно сравнение с Прото-Келтски *brix- ("хълм"). Възможна близост с Български пивоварна.
βρίζα (бриза) ръж Гален Български ръж от Прото-Индо-Европейски *wrugʰyo- ("ръж"). Наподобява Славянски ориз, Гръцки ὄρυζα, Санскрит vrīhí-("ориз").
βρυνχός (брункхос) китара Много автори Прото-Славянски *bręčati ("звънтя"), Славянски бръмча. Заета в Румънски broancă ("контрабас").
βρῦτος (брутос) бира от ечемик Много автори Славянски vriti (варя, приготвям пиво), Немски*bruþa-("бульон"), Латински dē-frŭtum ("за сваряване"), Английски brew ("бира", "пиво").
δέβα (дева) град Присъства в много топоними в Тракия, например Pulpudeva (Пулпудева). Български дявам ("поставям") от Индо-Европейски *dheh1-u-eh2 ("поставям") < *dheh1 ("поставям", "слагам", "на място").
dinupula (динупула), sinupyla (синупяла) див пъпеш Псевдо-Аполей Литовски šùnobuolas ("кучешка ябълка"), Славянски *dynja ("диня"). Според Владимир Георгиев, от *kun-ābōlo- или *kun-ābulo- ("куча ябълка").
γέντον (гентон), γέντα (гента) месо Хериодиан, Суда, Гесихий Александрийски Прото-Славянски gъbnǫti (гъна се), Прото-Славянски *gъbьnъ ("мек, жилав, огъващ се"), Прото-Германски gadōn ("съединено, здраво, неразпаднало се"). Сравнено с Прото-Славянски godьnъ ("годен за ядене, задоволителен").

Алтернативно от Индо-Европейски *gʷʰn̥tó- ("удрям, убивам"), Санскрит hatá- ("удрям, убит"), Прото-Славянски žęti ("жъна, жътва, убивам".

ἴτον (итон) тракийско име на вид гъба Плиний Стари, Теограст. Неизвестна етимология
καλαμίνδαρ (каламиндар) чинар дърво

(Едони)

Гесихий Александрийски Началото kalam- се тълкува с Прото-Индо-Европейски *ḱolh₂mos ("кол", "прът", "пръчка") от което произлизат Български кол и Старо-Гръцки κάλαμος ("кол"). Краят -dar е еднакъв със Старо-Индийски dāru ("дърво"), Старо-Гръцки δóρυ ("дърво") и Български дърво. Тоест ”колово дърво".
κη̃μος (кемос) вид плод с обвивка Фотий Неизвестна етимология
κóλαβρος χορός (колаброс хорос) традиционен тракийски танц Юлий Полукс Прото-Славянски kolovortъ ("коловрат"), Старобългарски коловрат ("въртящо се колело"). Тоест "хоро танцувано във въртящ се кръг".
κτίσται (ктистаи) девствени тракийски монаси Страбон Прото-Славянски čistъ ("чист"), Български чист, Латвийски šķîsts ("чист").
μάγαδις (магадис) струнен тракийски инструмент, носещ името на тракиеца Μάγδις (Магдис) Алкман, Анакреон, Евфорион. Вероятно тракийското име Магдис е всъщност епитет на Орфей. Сравнено е с Български магът ("магьосникът"). Музикалният инструмент носещ това име отговаря на лира или арфа според учените. Впечатляващо е сравнението с древния регион Македония, където в областта Пиерия е едно от няколкото засвитетелствани възможни родни места на Орфей. В този случай Магдис е равно на Македон, епонимът на Македония. Подкрепя се от по-старото име Мигдония, тракийските племена Мигдони и Едони, и билката носеща името на региона - магданос. В Израел имало кула с името מִגְדָּלָהּ ("Магдала"), която вероятно била построена от Александър Велики, с нея е свързано името Магдалена. Алтернативно е сравнението с Готски 𐌼𐌹𐌳𐌾𐌹𐍃 ("среден", "централен"), Санскрит mádhya ("междинен") и Български междинен, като в този случай тракийският герой Магдис е кръстен на региона Македония, който означава централен район. По този начин се тълкува и името на тракийското племе Меди.
midne (мидне) селище Надпис от Рим Литовски mītne ("обиталище"), Латвийски mitu, mist ("обитавам"), Aвестийски maēϑana- ("място за живот"), Прото-Славянски męti ("отъпквам", "стъпвам на място"), Български мъна ("отъпквам"), мътя ("лежа на място"), място и местност.
πέλτη (пелта) лек щит с покритие от кожа изобретен от Траките Херодот Прото-Славянски poltьno ("платно"), Прото-Славянски plotъ ("плет", "бариера"), Прото-Славянски platъ ("плат"), Прото-Славянски plъtьnъ ("оплътнен", "плътен"), Български плът ("кожа"), Прото-Индо-Европейски *pel- ("кожа", "покривало", "обвивка").
Πολτυμ(βρία) (Полтумбрия) ограда или плет от дъски, кула от дъски, плътно укрепление Много автори Прото-Славянски poltьno ("платно", "сал", "плат", "фазер"), Славянски платно, Славянски плътен, Старо-Английски speld ("дървесина, дънер"). Възможно е името на философа Платон да има подобна етимология ("плътен", "плетен").
ῥομφαία (рхомфая) тракийски меч със завит връх Много автори Сравнено с Латински rumpō ("пробивам"), Славянски ромб ("завъртяна форма", "изкривена форма"), Старо-Гръцки ῥόμβος ("завит връх"), Български ръб (ръб, острие). Алтернативно тълкуване с Руски разрубать ("раздирам"), Полски rąbać ("сеча", "нарязвам"), Сърбо-Хърватски rmpalija ("побойник").
σκάλμη (скалмê) нож, меч Софокъл, Юлий Полукс, Марк Аврелий, Гесихий Александрийски., Фотий. Свързано със Славянски скала ("заострен камък", "крив камък"), Прото-Индо-Европейски (s)kel- ("огънат", "крив"), Прото-Славянски ǫgъlъ ("ъгъл", "ъгълник", "ъгловат"), Прото-Славянски kolti ("коля", "пробождам") и Старо-Норвежки skolmr ("разрез", "цепка"). Късна заемка в Албански shkallmë ("меч").
σκάρκη (скаркê) сребърна монета Гесихий Александрийски., Фотий. Прото-Славянски *(s)kъrkati ("скърцам", "стържа", "издавам стържещ звук"). Сродно с Български скорец.
σπίνος (спинос) "вид камък който пени водата в която е потопен" (варовик, тебешир') Аристотел Прото-Балто-Славянски (s)páiˀnāˀ (пяна), Прото-Славянски pěna ("правя пяна"), Литовски spáinė ("пяна").
τορέλλη (тореллê) припев на оплакваща песен Гесихий Александрийски Руски терять ("губя, пилея, плача"), Македонски теретам ("обременявам, утежнявам, оплаквам").
ζαλμός (залмос) животинска кожа - свързано с името на Залмоксис Порфирий Прото-Славянски *zamъkъ ("замък", "ключалка", "защитна обвивка с отвор"). Според Георгиев, от *kolmo-s. Свързано с Готски hilms, Немски helm ("шлем"), и Старо-Ирландски sárman ("защита"). Алтернативно от Прото-Славянски *zamъknǫti ("замъквам", "мъкна", "влача").
ζειρά (зейра) вид ямурлук носен от Траките Херодот, Ксенофонт, Гесихий Александрийски. Български зирка ("разрезен отвор", "празнина", "отвор за ръкав"), Български зира ("прозримост"). Български зея ("отворен съм", "зяпам"). Според Георгиев, свързано с Гръцки χείρ ("ръка") и Фригийски ζειρ ("ръкав").
ζελᾶ (зела), ζῆλα (зêла), ζηλᾱς (зелас) вино Много автори Прото-Славянски cělъ (пълен, непроменен), Старобългарски дзело (цял, концентриран). Свързано с Гръцки χάλις ("неразредено вино") и κάλιθος ("вино").
ζετραία (зетрая) ритуална делва, глинен съд Юлий Полукс Прото-Индо-Ирански ȷ́ʰáwtraH ("жертвам, изливам, давам, лишавам се, отливам питие за боговете") от Индо-Европейски ǵʰew- ("изливам"), Български жертва. Според Георгиев, сродно с Гръцки χύτρα ("делва за вода").
zibythides (зибутхедес) тракийските благородници и светци - свързано с името на Севт Гесихий Александрийски Сравнено с Литовски žibùtė ("светещ"), Литовски žibeti ("свети") и Български светец. Алтернативно от Прото-Славянски životъ ("живот"), или živъ ("жив") + otьcь ("отец").
σίκινις (сикинис) танц извършван от племето Сатри в чест на Дионис Софокъл, Еврипид. Литовски šokinys, šokis ("танц", "празнично веселие"), Руски скинуть ("ритам", "хврълям насам натам", "хвърляме заедно"), Прото-Славянски kydnǫti ("ритам", "хвърлям"), Старобългарски кꙑнѫти ("хвърлям, ритам"), Български диал. кина ("ритам", "хвърлям"), Македонски кине ("разкъсва"). Също е свързно с Български кънтя от Прото-Индо-Европейски *(s)kan- ("ехтя", "тънтя", "викам").

Официална теза

редактиране

Официалната теза на тракологията е, че траките са безписмен народ.[2][3][4] Днес са оцелели едва няколко надписа на тракийски език, но с гръцки букви.[5]

Разпространение

редактиране

Тракийският език е бил говорен на територията на съвременните държави България, Румъния, Северна Македония, Северна Гърция, Северозападна Турция и Източна Сърбия.

Библиография

редактиране
  • Георгиев, Владимир. Тракийският език. С., 1957.
  • Георгиев, Владимир. Траките и техният език. С., 1977.
  • Селимски, Лудвиг. Няколко набедени тракийски думи в българския език. – Аспирантски сборник, V, 1. Езикознание и литературознание. Велико Търново, 1979, 3 – 12.
  • Dimitrov, Petar, The Ancient Balkan Languages: The Problems of the Structure of the Root. – Thracia, 11, 1995. Studia in honorem Alexandri Fol,

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. МЪРТЪВ ЛИ Е ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК?
  2. Julia Valeva, Emil Nankov, Denver Graninger as ed. A Companion to Ancient Thrace, Blackwell Companions to the Ancient World, John Wiley & Sons, 2015, ISBN 1-4443-5104-4, p. 35; 198.
  3. Такъв въпрос е защо въпреки високото развитие на тракийската цивилизация не възниква тракийска писменост. Списание на Българската академия на науките, том 119, броеве 1 – 6., 2006, стр. 86.
  4. Roumen Daskalov, Alexander Vezenkov as ed. Entangled Histories of the Balkans – Volume Three: Shared Pasts, Disputed Legacies, BRILL, 2015, ISBN 90-04-29036-2, p. 111.
  5. Проф. Светлана Янакиева, Тракийският език в онлайн енциклопедия:Древна Тракия и траките.

Външни препратки

редактиране