Тракийски език
Тракийският език е бил индоевропейски език, говорен от древните траки. Вероятно е принадлежал към източния индоевропейски дял, т.нар. сатем езици.
Тракийски език | |
Страна | Тракия |
---|---|
Регион | Тракия, Пеония, части от Витиния. Вероятно се говорил и в части от Дардания. |
Мъртъв език | VI век |
Систематизация по Етнолог | |
![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() | |
Кодове | |
ISO 639-3 | txh |
Класификация
редактиранеТъй като е мъртъв език [1] и е оставил малко и кратки писмени източници, тракийският език е слабо проучен и сравнително непознат на науката. При все това множество думи могат да бъдат намерени в открити надписи по украшения, сгради или монети, а други са добре засвидетелствани от древногръцки и римски автори. Други думи биват възстановени по топоними.
Различна принадлежност е била приписвана на тракийския език. Счита се, че е бил близък с дакийския, който често е определян като северен тракийски диалект. Също се предполага близост с фригийския език, който според някои учени е езикът на тракийски племена, които са мигрирали в Анатолия. Подобни взаимовръзки са много трудни за доказване, тъй като всички споменати езици са мъртви и малък брой думи от тях са оцелели до днес.
Поради липсата на доказателства, необходими за установяване на категорична езикова връзка, тракийският език в съвременните лингвистични учебници обикновено се третира като отделен клон на индоевропейския, заедно с дакийския. По-старите учебници често го групират с илирийски или фригийски.
Съществува малко популярното схващане, че трако-дакийският език образува клон на индоевропейския заедно с балтийския, но единността на балто-славянското езиково семейство е толкова широко прието от индоевропейската езикова общност, че тази хипотеза не може да бъде издържана без обширен сравнителен анализ със славянски и балто-славянски.
Звукова Еволюция от Прото-Индо-Европейски
редактиранеСледните таблици представят реконструираните Тракийски и Дакийски фонеми, и покозват степента на близост със сатемските Балтийски и Славянски езикови семейства, и кентумските Гръцки и Фригийски език.
П-И-Е | *ḱ | *ǵ | *ǵʰ | *kʷ | *gʷ | *gʷʰ | *e | *é | *ē | *a | *ā | *o | *ō | *bh | *dh | *w |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Тракийски | с | з | к, кх | г, к | г | е | йе | ē | а ~ o | ā | a | ō ~ ā | б | д | б/в | |
Дакийски | к, ч | г, дж ~ з | г, дж ~ з | йе/я | ä (я) | a | ā | л | ||||||||
Славянски | г, дж ~ ж/з | г, дж ~ ж/з | ē/я (ѣ) | a ~ o | ā ~ a | o | ā ~ a | л/в | ||||||||
Балтийски | ш | ж | к | г | г | e | e | e˙ | a | o | a | уo | в | |||
Фригийски | к | к | г | к | к | e | e | ā | a | ā ~ ē | o ~ у | у | в | |||
Гръцки | к | г | кх | п, т, к | б, д, г | пх, кх, тх | e | e | ē | a | ā ~ ē | o | ō | пх | тх | ø |
PIE | *m̥ | *n̥ | *r̥ | *l̥ | *ai | *ei | *sr | *sw |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Тракийски | ум | ин | ър | ьл | аи | еи | стр | в |
Дакийски | ъ/а | a | рь | ль | a | e | ||
Славянски | õм (ѫ) ~ ъ/a | ẽн (ѧ) ~ a/e | рь/ър | ль/ьл ~ лъ/ъл | св | |||
Балтийски | им | ин | ир | ил | ие | eи | шр/ср | св |
Фригийски | ȳм ~ мa ~ a | н ~ a/aн | aр | ~ ал | аи | еи | бр | л |
Гръцки | a | a | aр | aл | аи | еи | рх | х |
Информацията се позовава на филологичните изследвания на езиковедите Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Михай Радулеску, Едгар Поломѐ, Ханс Еберхард Майер и Херман Шал.
Тракийски глоси
редактиранеМалко се знае със сигурност за тракийския език, тъй като няма задоволително разчетен текст. Оцелели са достатъчно тракийски лексикални единици, за да покажат, че тракийският е бил член на индоевропейското езиково семейство. Днес са известни малко на брой тракийски думи, които са предадени от гръцки и латински автори и изрично отбелязани като тракийски. В таблицата с тях са вписани потенциални тълкувания и сродни думи от други индоевропейски езици, но повечето не са намерили общо признание в индоевропейските изследвания.
Дума | Значение | Записана От | Сродни Думи |
---|---|---|---|
ἄσα (аса) | билката подбел (Беси) | Педаний Диоскурид | Литовски asȳs, asiūklis ("конска опашка", „хвощ“, "шавар"), Латвийски aši, ašas, ašķi ("конска опашка", "хвощ"), Български оп-ашка, оп-ашат, Македонски оп-аш. |
βόλινθος (бóлинтхос) | вол, бизон | Аристотел | Прото-Славянски *volъ ("вол"). |
βρία (бриа) | отворено селище (без укрепление) | Гесихий Александрийски, присъства в много топоними в Тракия: Πολτυμβρία, (Полтумбрия), Σηλυ(μ)μβρία (Сêлумбрия), Βρέα (Бреа), Μενεβρία (Месембрия) и други. | Български ври ("много топъл", "кипи [с живот]"). Сравнено с Тохарски A ri, B riye ("градче") и Гръцки ῥίον (ríon; "връх, предпланини"). Алтернативно сравнение с Прото-Келтски *brix- ("хълм"). Възможна близост с Български пивоварна. |
βρίζα (бриза) | ръж | Гален | Български ръж от Прото-Индо-Европейски *wrugʰyo- ("ръж"). Наподобява Славянски ориз, Гръцки ὄρυζα, Санскрит vrīhí-("ориз"). |
βρυνχός (брункхос) | китара | Много автори | Прото-Славянски *bręčati ("звънтя"), Славянски бръмча. Заета в Румънски broancă ("контрабас"). |
βρῦτος (брутос) | бира от ечемик | Много автори | Славянски vriti (варя, приготвям пиво), Немски*bruþa-("бульон"), Латински dē-frŭtum ("за сваряване"), Английски brew ("бира", "пиво"). |
δέβα (дева) | град | Присъства в много топоними в Тракия, например Pulpudeva (Пулпудева). | Български дявам ("поставям") от Индо-Европейски *dheh1-u-eh2 ("поставям") < *dheh1 ("поставям", "слагам", "на място"). |
dinupula (динупула), sinupyla (синупяла) | див пъпеш | Псевдо-Аполей | Литовски šùnobuolas ("кучешка ябълка"), Славянски *dynja ("диня"). Според Владимир Георгиев, от *kun-ābōlo- или *kun-ābulo- ("куча ябълка"). |
γέντον (гентон), γέντα (гента) | месо | Хериодиан, Суда, Гесихий Александрийски | Прото-Славянски gъbnǫti (гъна се), Прото-Славянски *gъbьnъ ("мек, жилав, огъващ се"), Прото-Германски gadōn ("съединено, здраво, неразпаднало се"). Сравнено с Прото-Славянски godьnъ ("годен за ядене, задоволителен").
Алтернативно от Индо-Европейски *gʷʰn̥tó- ("удрям, убивам"), Санскрит hatá- ("удрям, убит"), Прото-Славянски žęti ("жъна, жътва, убивам". |
ἴτον (итон) | тракийско име на вид гъба | Плиний Стари, Теограст. | Неизвестна етимология |
καλαμίνδαρ (каламиндар) | чинар дърво
(Едони) |
Гесихий Александрийски | Началото kalam- се тълкува с Прото-Индо-Европейски *ḱolh₂mos ("кол", "прът", "пръчка") от което произлизат Български кол и Старо-Гръцки κάλαμος ("кол"). Краят -dar е еднакъв със Старо-Индийски dāru ("дърво"), Старо-Гръцки δóρυ ("дърво") и Български дърво. Тоест ”колово дърво". |
κη̃μος (кемос) | вид плод с обвивка | Фотий | Неизвестна етимология |
κóλαβρος χορός (колаброс хорос) | традиционен тракийски танц | Юлий Полукс | Прото-Славянски kolovortъ ("коловрат"), Старобългарски коловрат ("въртящо се колело"). Тоест "хоро танцувано във въртящ се кръг". |
κτίσται (ктистаи) | девствени тракийски монаси | Страбон | Прото-Славянски čistъ ("чист"), Български чист, Латвийски šķîsts ("чист"). |
μάγαδις (магадис) | струнен тракийски инструмент, носещ името на тракиеца Μάγδις (Магдис) | Алкман, Анакреон, Евфорион. | Вероятно тракийското име Магдис е всъщност епитет на Орфей. Сравнено е с Български магът ("магьосникът"). Музикалният инструмент носещ това име отговаря на лира или арфа според учените. Впечатляващо е сравнението с древния регион Македония, където в областта Пиерия е едно от няколкото засвитетелствани възможни родни места на Орфей. В този случай Магдис е равно на Македон, епонимът на Македония. Подкрепя се от по-старото име Мигдония, тракийските племена Мигдони и Едони, и билката носеща името на региона - магданос. В Израел имало кула с името מִגְדָּלָהּ ("Магдала"), която вероятно била построена от Александър Велики, с нея е свързано името Магдалена. Алтернативно е сравнението с Готски 𐌼𐌹𐌳𐌾𐌹𐍃 ("среден", "централен"), Санскрит mádhya ("междинен") и Български междинен, като в този случай тракийският герой Магдис е кръстен на региона Македония, който означава централен район. По този начин се тълкува и името на тракийското племе Меди. |
midne (мидне) | селище | Надпис от Рим | Литовски mītne ("обиталище"), Латвийски mitu, mist ("обитавам"), Aвестийски maēϑana- ("място за живот"), Прото-Славянски męti ("отъпквам", "стъпвам на място"), Български мъна ("отъпквам"), мътя ("лежа на място"), място и местност. |
πέλτη (пелта) | лек щит с покритие от кожа изобретен от Траките | Херодот | Прото-Славянски poltьno ("платно"), Прото-Славянски plotъ ("плет", "бариера"), Прото-Славянски platъ ("плат"), Прото-Славянски plъtьnъ ("оплътнен", "плътен"), Български плът ("кожа"), Прото-Индо-Европейски *pel- ("кожа", "покривало", "обвивка"). |
Πολτυμ(βρία) (Полтумбрия) | ограда или плет от дъски, кула от дъски, плътно укрепление | Много автори | Прото-Славянски poltьno ("платно", "сал", "плат", "фазер"), Славянски платно, Славянски плътен, Старо-Английски speld ("дървесина, дънер"). Възможно е името на философа Платон да има подобна етимология ("плътен", "плетен"). |
ῥομφαία (рхомфая) | тракийски меч със завит връх | Много автори | Сравнено с Латински rumpō ("пробивам"), Славянски ромб ("завъртяна форма", "изкривена форма"), Старо-Гръцки ῥόμβος ("завит връх"), Български ръб (ръб, острие). Алтернативно тълкуване с Руски разрубать ("раздирам"), Полски rąbać ("сеча", "нарязвам"), Сърбо-Хърватски rmpalija ("побойник"). |
σκάλμη (скалмê) | нож, меч | Софокъл, Юлий Полукс, Марк Аврелий, Гесихий Александрийски., Фотий. | Свързано със Славянски скала ("заострен камък", "крив камък"), Прото-Индо-Европейски (s)kel- ("огънат", "крив"), Прото-Славянски ǫgъlъ ("ъгъл", "ъгълник", "ъгловат"), Прото-Славянски kolti ("коля", "пробождам") и Старо-Норвежки skolmr ("разрез", "цепка"). Късна заемка в Албански shkallmë ("меч"). |
σκάρκη (скаркê) | сребърна монета | Гесихий Александрийски., Фотий. | Прото-Славянски *(s)kъrkati ("скърцам", "стържа", "издавам стържещ звук"). Сродно с Български скорец. |
σπίνος (спинос) | "вид камък който пени водата в която е потопен" (варовик, тебешир') | Аристотел | Прото-Балто-Славянски (s)páiˀnāˀ (пяна), Прото-Славянски pěna ("правя пяна"), Литовски spáinė ("пяна"). |
τορέλλη (тореллê) | припев на оплакваща песен | Гесихий Александрийски | Руски терять ("губя, пилея, плача"), Македонски теретам ("обременявам, утежнявам, оплаквам"). |
ζαλμός (залмос) | животинска кожа - свързано с името на Залмоксис | Порфирий | Прото-Славянски *zamъkъ ("замък", "ключалка", "защитна обвивка с отвор"). Според Георгиев, от *kolmo-s. Свързано с Готски hilms, Немски helm ("шлем"), и Старо-Ирландски sárman ("защита"). Алтернативно от Прото-Славянски *zamъknǫti ("замъквам", "мъкна", "влача"). |
ζειρά (зейра) | вид ямурлук носен от Траките | Херодот, Ксенофонт, Гесихий Александрийски. | Български зирка ("разрезен отвор", "празнина", "отвор за ръкав"), Български зира ("прозримост"). Български зея ("отворен съм", "зяпам"). Според Георгиев, свързано с Гръцки χείρ ("ръка") и Фригийски ζειρ ("ръкав"). |
ζελᾶ (зела), ζῆλα (зêла), ζηλᾱς (зелас) | вино | Много автори | Прото-Славянски cělъ (пълен, непроменен), Старобългарски дзело (цял, концентриран). Свързано с Гръцки χάλις ("неразредено вино") и κάλιθος ("вино"). |
ζετραία (зетрая) | ритуална делва, глинен съд | Юлий Полукс | Прото-Индо-Ирански ȷ́ʰáwtraH ("жертвам, изливам, давам, лишавам се, отливам питие за боговете") от Индо-Европейски ǵʰew- ("изливам"), Български жертва. Според Георгиев, сродно с Гръцки χύτρα ("делва за вода"). |
zibythides (зибутхедес) | тракийските благородници и светци - свързано с името на Севт | Гесихий Александрийски | Сравнено с Литовски žibùtė ("светещ"), Литовски žibeti ("свети") и Български светец. Алтернативно от Прото-Славянски životъ ("живот"), или živъ ("жив") + otьcь ("отец"). |
σίκινις (сикинис) | танц извършван от племето Сатри в чест на Дионис | Софокъл, Еврипид. | Литовски šokinys, šokis ("танц", "празнично веселие"), Руски скинуть ("ритам", "хврълям насам натам", "хвърляме заедно"), Прото-Славянски kydnǫti ("ритам", "хвърлям"), Старобългарски кꙑнѫти ("хвърлям, ритам"), Български диал. кина ("ритам", "хвърлям"), Македонски кине ("разкъсва"). Също е свързно с Български кънтя от Прото-Индо-Европейски *(s)kan- ("ехтя", "тънтя", "викам"). |
Официална теза
редактиранеОфициалната теза на тракологията е, че траките са безписмен народ.[2][3][4] Днес са оцелели едва няколко надписа на тракийски език, но с гръцки букви.[5]
Разпространение
редактиранеТракийският език е бил говорен на територията на съвременните държави България, Румъния, Северна Македония, Северна Гърция, Северозападна Турция и Източна Сърбия.
Библиография
редактиране- Георгиев, Владимир. Тракийският език. С., 1957.
- Георгиев, Владимир. Траките и техният език. С., 1977.
- Селимски, Лудвиг. Няколко набедени тракийски думи в българския език. – Аспирантски сборник, V, 1. Езикознание и литературознание. Велико Търново, 1979, 3 – 12.
- Dimitrov, Petar, The Ancient Balkan Languages: The Problems of the Structure of the Root. – Thracia, 11, 1995. Studia in honorem Alexandri Fol,
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ МЪРТЪВ ЛИ Е ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК?
- ↑ Julia Valeva, Emil Nankov, Denver Graninger as ed. A Companion to Ancient Thrace, Blackwell Companions to the Ancient World, John Wiley & Sons, 2015, ISBN 1-4443-5104-4, p. 35; 198.
- ↑ Такъв въпрос е защо въпреки високото развитие на тракийската цивилизация не възниква тракийска писменост. Списание на Българската академия на науките, том 119, броеве 1 – 6., 2006, стр. 86.
- ↑ Roumen Daskalov, Alexander Vezenkov as ed. Entangled Histories of the Balkans – Volume Three: Shared Pasts, Disputed Legacies, BRILL, 2015, ISBN 90-04-29036-2, p. 111.
- ↑ Проф. Светлана Янакиева, Тракийският език в онлайн енциклопедия:Древна Тракия и траките.