Тракийски език

Тракийският език е бил индоевропейски език, говорен от древните траки. Вероятно е принадлежал към източния индоевропейски дял, т.нар. сатем езици.

Тракийски език
Страна Тракия
Регион България, Източна Тракия, части от региона на Македония (включително Пеония), части от Северна Гърция, части от Витиния в Анадола. Вероятно се говори и в части от Дардания.
Мъртъв език 6 век
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Дако-тракийски
..→Тракийски
ISO 639-3 txh

КласификацияРедактиране

Тъй като е мъртъв език [1] и не е оставил никакви писмени източници, тракийският език е непроучен и сравнително непознат на науката. При все това множество думи могат да бъдат намерени в открити надписи по украшения, сгради или монети. Други думи биват възстановени по топоними.

Различна принадлежност е била приписвана на тракийския език. Счита се, че е бил близък с дакийския, който често е определян като северен тракийски диалект. Също се предполага близост с фригийския език, който според някои учени е езикът на тракийски племена, които са мигрирали в Анатолия. Подобни взаимовръзки са много трудни за доказване, тъй като всички споменати езици са мъртви и малък брой думи от тях са оцелели до днес.

Официална тезаРедактиране

Официалната теза на тракологията е, че траките са безписмен народ.[2][3][4] Днес са оцелели едва няколко надписа на тракийски език, но с гръцки букви.[5]

Географско разпространениеРедактиране

Тракийският език е бил говорен на територията на съвременните държави България, Румъния, Северна Македония, Северна Гърция и Северозападна Турция.

Тракийските глосиРедактиране

Днес са известни малко на брой тракийски думи, които са предадени от гръцки или латински автори и изрично отбелязани като тракийски. Не всички са изтълкувани.

  • ασα „подбел“ у бесите (Diosk.). Еднаква с лит. диал. asys „хвощ“, латв. aši, ašas „хвощ, шавар“.
  • βóλινθος „див бик, бизон“ (Arist.). Според Аристотел това животно се среща в Месапийската планина, която разделя страната на пеонците от тази на тракийското племе майди. От контекста следва, че думата βóλινθος е тракийска.
  • βρία = πόλις, τεῖχος, „град“ (Strab.). Среща се често като компонент в селищни имена: Πολτυμβρία, Σηλυμβρία, Μεσημβρία, Μενεβρία, Mασκιοβρία, Βρέα.
  • βρίζα „лимец, ръж“ (Galen). Гален видял това растение в Тракия и Македония.
  • βρυνχόν = κιθάραν Θρᾷκες „китара у траките“ (Hesych.). Заета в рум. broancă „контрабас“.
  • βρῦτος, βροῦτος, βρύττιον = πόμα ἐκ κριθῆς „вид ечемичено пиво, бира“ (Hesych.), βρύτεα (-ια) мн. ч. στέμφυλα, ἔνιοι εἶδος σκορόδου „джибри, вид чесън“ (Hesych.). Тракийската дума е със същата отгласна степен като англосакс. broð, старогорнонем. prod „чорба“, лат. defrūtum „мъст, шира“, всички от ИЕ минало страдателно причастие *bhru-to – на глагола *bhreu – „варя“ (старогорнонем. briuwan, англосакс. brēowan „варя бира“, лат. fervere, fervō „кипя“).
  • δέβα „град“, погрешно написано λέβα, πόλις ὑπὸ Θρᾳκῶν (Hesych.) от ИЕ *dheh1-u-eh2 < *dheh1 – „поставям“.
  • dinupila, sinupyla „дива тиква“ на езика на бесите (Pseudoap.) Формата sinupyla е възстановена въз основа на текста Bessi nupyla (=Bessi sinupyla). Еднаква с лит. šunobuolas „кучешка ябълка“.
  • γέντα = κρέα, σπλάγχνα „месо“ (Hesych.), „вътрешности“ (Kall., Nik.), според Евстахий тракийска дума.
  • ἴτον „тракийското име на вид гъба“ (Theophr., Plin.) Няма етимология.
  • καλαμίνδαρ = πλάτανος ἡδονιεῖς „платан“ у тракийското племе едони (Hesych.). Няма убедително тълкуване. Началото на думата (kalamin-) прилича на старогр. καλαμίνθη „вид благоуханно растение“, а краят -dar е еднакъв със староинд. dāru, старогр δóρυ, хет. ta-ru „дърво“ (ИЕ *dor-).
  • κήμος „вид шушулков плод“ (Phot. Lex.). Няма етимология.
  • κóλαβρος „песен, съпровождаща танца κολαβρισμóς“ (Poll.). Танцът се определя като тракийски.
  • κτίσται „безбрачно живеещи траки, монаси“ (Strab.) Няма етимология. Думата може и да е гръцка (κτίστης „основател, строител“).
  • μάγαδις „струнен инструмент у лидийците и тракийците“ (Alcm., Anacr.) – наречен на името на тракиеца Μάγδις.
  • midne = vicus „село“, засвидетелствана в латински надпис от Рим, в който се споменава гражданин от Тракия, който произхожда от населеното място midne Potelense. Еднаква с латв. mītne „обиталище, подслон“ (< *mitine), производна на mitu, mist „живея, обитавам“.
  • πέλτη „лек щит с покритие от кожа, използван от траките“ (Hdt.)
  • ῥομφαία = Θρᾴκιον ἀμυντήριον, μάχαιρα, ξίφος „копие, меч използван от траките“ (Plut., Eust., Hesych.). Със съответствие в старогр. ῥαμφή „крив нож“, и двете вероятно са заемки от прединдоевропейския субстрат.
  • σκάλμη = μάχαιρα, Θρᾳκία „нож, меч“ (Soph., Marc. Anton., Hesych.). Еднаква със старосканд. skǫlm „чатал на дърво, къс нож“ (*skol-m-), от ИЕ *skel- „режа“.
  • σκάρκη = Θρᾳκιστὶ ἀργύρια „сребърна монета у траките“ (Hesych., Phot. Lex.)
  • σπίνoς „камък, който гори като му се сипе вода“ (Arist.) Неясна.
  • τορέλλη = ἐπιφώνημα θρηνητικὸν σὺν αὐλῷ Θρᾳκικόν „оплаквателен припев“ (Hesych.) Неясна.
  • ζαλμóς „кожа“ (Porphyr.). Неясна.
  • ζειρά = οἱ μὲν εἶδος χιτῶνος, ζιραί = χιτῶνες ἀνάκωλοι „вид (къса) горна дреха“ (Hdt., Xen., Hesych.). Няма тълкуване.
  • ζελᾶς (Choerob.), ζίλαι = ὁ οἶνος παρὰ Θραιξί (Hesych.) „вино“. Със съответствие в старогр. χάλις ‘несмесено вино’, и двете вероятно са заемки от прединдоевропейския субстрат.
  • ζετραία = χύτρη „гърне, делва“ (Poll.). Вероятно неточно предадена вместо *ζευτραία (= *źeutraia< *g^heu-tr-) Сравнява се със старогр. χύτρα, χύτρος „глинен съд, делва“ (*g^hu-tr-) от ИЕ *g^heu- „изливам“.
  • Zιβυθίδες = αἱ Θρᾷσσαι, ἢ Θρᾷκες γνήσιοι „благородните тракийки или траки“ (Hesych.). Думата с разширена на гръцка почва със суфикс -ed- от *źibut- със съответствие в лит. žibutė „огън, светлина“ или причастната форма *źibant- = лит. žibąs „блестящ, светещ“, производни на žibeti „блестя, светя“.
  • σίκινις „танц на сатирите в чест на Дионис“ (S., E.). Еднаква с лит. диал. šokinys „танц“, šokis „танц, празнично веселие“.

БиблиографияРедактиране

  • Георгиев, Владимир. Тракийският език. С., 1957.
  • Георгиев, Владимир. Траките и техният език. С., 1977.
  • Селимски, Лудвиг. Няколко набедени тракийски думи в българския език. – Аспирантски сборник, V, 1. Езикознание и литературознание. Велико Търново, 1979, 3 – 12.
  • Dimitrov, Petar, The Ancient Balkan Languages: The Problems of the Structure of the Root. – Thracia, 11, 1995. Studia in honorem Alexandri Fol,

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ МЪРТЪВ ЛИ Е ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК?
  2. ↑ Julia Valeva, Emil Nankov, Denver Graninger as ed. A Companion to Ancient Thrace, Blackwell Companions to the Ancient World, John Wiley & Sons, 2015, ISBN 1-4443-5104-4, p. 35; 198.
  3. ↑ Такъв въпрос е защо въпреки високото развитие на тракийската цивилизация не възниква тракийска писменост. Списание на Българската академия на науките, том 119, броеве 1 – 6., 2006, стр. 86.
  4. ↑ Roumen Daskalov, Alexander Vezenkov as ed. Entangled Histories of the Balkans – Volume Three: Shared Pasts, Disputed Legacies, BRILL, 2015, ISBN 90-04-29036-2, p. 111.
  5. ↑ Проф. Светлана Янакиева, Тракийският език в онлайн енциклопедия:Древна Тракия и траките.

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тракийски_език&oldid=11003489“.