Тракийски език

Тракийският език е бил индоевропейски език, говорен от древните траки. Вероятно е принадлежал към източния индоевропейски дял, т.нар. сатем езици.

Тракийски език
Страна	Тракия
Регион	България, Източна Тракия, части от региона на Македония (включително Пеония), части от Северна Гърция, части от Витиния в Анадола. Вероятно се говори и в части от Дардания.
Мъртъв език	6-ти век
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Дако-тракийски Тракийски
ISO 639-3	txh

Класификация

Тъй като е мъртъв език и не е оставил никакви писмени източници, тракийският език е непроучен и сравнително непознат на науката. При все това множество думи могат да бъдат намерени в открити надписи по украшения, сгради или монети. Други думи биват възстановени по топоними.

Различна принадлежност е била приписвана на тракийския език. Счита се, че е бил близък с дакийския, който често е определян като северен тракийски диалект. Също се предполага близост с фригийския език, който според някои учени е езикът на тракийски племена, които са мигрирали в Анатолия. Подобни взаимовръзки са много трудни за доказване, тъй като всички споменати езици са мъртви и малък брой думи от тях са оцелели до днес.

Официална теза

Официалната теза на тракологията е, че траките са безписмен народ. Днес са оцелели едва няколко надписа на тракийски език, но с гръцки букви.

Географско разпространение

Тракийският език е бил говорен на територията на съвременните държави България, Румъния, Северна Македония, Северна Гърция и Северозападна Турция.

Тракийските глоси

Днес са известни малко на брой тракийски думи, които са предадени от гръцки или латински автори и изрично отбелязани като тракийски. Не всички са изтълкувани.

• ασα „подбел“ у бесите (Diosk.). Еднаква с лит. диал. asys „хвощ“, латв. aši, ašas „хвощ, шавар“.
• βóλινθος „див бик, бизон“ (Arist.). Според Аристотел това животно се среща в Месапийската планина, която разделя страната на пеонците от тази на тракийското племе майди. От контекста следва, че думата βóλινθος е тракийска.
• βρία = πόλις, τεῖχος, „град“ (Strab.). Среща се често като компонент в селищни имена: Πολτυμβρία, Σηλυμβρία, Μεσημβρία, Μενεβρία, Mασκιοβρία, Βρέα.
• βρίζα „лимец, ръж“ (Galen). Гален видял това растение в Тракия и Македония.
• βρυνχόν = κιθάραν Θρᾷκες „китара у траките“ (Hesych.). Заета в рум. broancă „контрабас“.
• βρῦτος, βροῦτος, βρύττιον = πόμα ἐκ κριθῆς „вид ечемичено пиво, бира“ (Hesych.), βρύτεα (-ια) мн. ч. στέμφυλα, ἔνιοι εἶδος σκορόδου „джибри, вид чесън“ (Hesych.). Тракийската дума е със същата отгласна степен като англосакс. broð, ст.в.нем. prod „чорба“, лат. defrūtum „мъст, шира“, всички от ИЕ минало страдателно причастие *bhru-to – на глагола *bhreu – „варя“ (ст.в.нем. briuwan, англосакс. brēowan „варя бира“, лат. fervere, fervō „кипя“).
• δέβα „град“, погрешно написано λέβα, πόλις ὑπὸ Θρᾳκῶν (Hesych.) от ИЕ *d^heh₁-u-eh₂ < *d^heh₁ – „поставям“.
• dinupila, sinupyla „дива тиква“ на езика на бесите (Pseudoap.) Формата sinupyla е възстановена въз основа на текста Bessi nupyla (=Bessi sinupyla). Еднаква с лит. šunobuolas „кучешка ябълка“.
• γέντα = κρέα, σπλάγχνα „месо“ (Hesych.), „вътрешности“ (Kall., Nik.), според Евстахий тракийска дума.
• ἴτον „тракийското име на вид гъба“ (Theophr., Plin.) Няма етимология.
• καλαμίνδαρ = πλάτανος ἡδονιεῖς „платан“ у тракийското племе едони (Hesych.). Няма убедително тълкуване. Началото на думата (kalamin-) прилича на старогр. καλαμίνθη „вид благоуханно растение“, а краят -dar е еднакъв със староинд. dāru, старогр δóρυ, хет. ta-ru „дърво“ (ИЕ *dor-).
• κήμος „вид шушулков плод“ (Phot. Lex.). Няма етимология.
• κóλαβρος „песен, съпровождаща танца κολαβρισμóς“ (Poll.). Танцът се определя като тракийски.
• κτίσται „безбрачно живеещи траки, монаси“ (Strab.) Няма етимология. Думата може и да е гръцка (κτίστης „основател, строител“).
• μάγαδις „струнен инструмент у лидийците и тракийците“ (Alcm., Anacr.) – наречен на името на тракиеца Μάγδις.
• midne = vicus „село“, засвидетелствана в латински надпис от Рим, в който се споменава гражданин от Тракия, който произхожда от населеното място midne Potelense. Еднаква с латв. mītne „обиталище, подслон“ (< *mitine), производна на mitu, mist „живея, обитавам“.
• πέλτη „лек щит с покритие от кожа, използван от траките“ (Hdt.)
• ῥομφαία = Θρᾴκιον ἀμυντήριον, μάχαιρα, ξίφος „копие, меч използван от траките“ (Plut., Eust., Hesych.). Със съответствие в старогр. ῥαμφή „крив нож“, и двете вероятно са заемки от прединдоевропейския субстрат.
• σκάλμη = μάχαιρα, Θρᾳκία „нож, меч“ (Soph., Marc. Anton., Hesych.). Еднаква със старосканд. skǫlm „чатал на дърво, къс нож“ (*skol-m-), от ИЕ *skel- „режа“.
• σκάρκη = Θρᾳκιστὶ ἀργύρια „сребърна монета у траките“ (Hesych., Phot. Lex.)
• σπίνoς „камък, който гори като му се сипе вода“ (Arist.) Неясна.
• τορέλλη = ἐπιφώνημα θρηνητικὸν σὺν αὐλῷ Θρᾳκικόν „оплаквателен припев“ (Hesych.) Неясна.
• ζαλμóς „кожа“ (Porphyr.). Неясна.
• ζειρά = οἱ μὲν εἶδος χιτῶνος, ζιραί = χιτῶνες ἀνάκωλοι „вид (къса) горна дреха“ (Hdt., Xen., Hesych.). Няма тълкуване.
• ζελᾶς (Choerob.), ζίλαι = ὁ οἶνος παρὰ Θραιξί (Hesych.) „вино“. Със съответствие в старогр. χάλις ‘несмесено вино’, и двете вероятно са заемки от прединдоевропейския субстрат.
• ζετραία = χύτρη „гърне, делва“ (Poll.). Вероятно неточно предадена вместо *ζευτραία (= *źeutraia< *g^heu-tr-) Сравнява се със старогр. χύτρα, χύτρος „глинен съд, делва“ (*g^hu-tr-) от ИЕ *g^heu- „изливам“.
• Zιβυθίδες = αἱ Θρᾷσσαι, ἢ Θρᾷκες γνήσιοι „благородните тракийки или траки“ (Hesych.). Думата с разширена на гръцка почва със суфикс -ed- от *źibut- със съответствие в лит. žibutė „огън, светлина“ или причастната форма *źibant- = лит. žibąs „блестящ, светещ“, производни на žibeti „блестя, светя“.
• σίκινις „танц на сатирите в чест на Дионис“ (S., E.). Еднаква с лит. диал. šokinys „танц“, šokis „танц, празнично веселие“.

Речников запас

Тракийска дума, изписана на кирилица	Тракийска дума, изписана на латиница	Значение
ак	ak	око magdonos
ас	as	аз
ала	ala	хала, вихър, поток
анг	ang	крив, извит, ъгъл
аиз	aiz	коза
арда	arda	река, течение
арзас	arzas	бял
афус	aphus	вода, извор
асдуле	asdule	ездач, яздя
бела	bela	бял
берг	berg	планина, бряг
бенд	bend	връзвам, съединявам
бърд	burd	брод
брия	bria	град
берса	bersa	бреза
бебру	bebru	бобър
бреда	breda	пасище
бръза	bruza	бърза, остаряло
брате(р)	brate(r)	брат
брилон	brilon	бръснар
бистра	bistra	бърз
бринхос, брънчос	brynchos	тъмбура, дрънкя, китара
болинтос	bolinthos	див бик, бизон
вис	vis	село
вер	ver	вря, извирам
ведъ	bedu	вода
вриза	briza	ориз
гин	gin	гине, чезне, разваля се
герм	germ	горещ
дун	dun	височина, дюна
дава, дева	deba	град
деа, дева	dea	дева
дерз, дърз	derz	смел, дързък
дама	dama	дом
диза	diza	крепост
з-	z-	из, от
зер	zer	звер, звяр
зет	zet	сят, засят
зама	zama	същия, еднакъв
зъмъ	zymy	змей, змия
золта	zolt(a)	злато, жълт
кел	kel	извор
кер	ker	черен
кара	kara	планина
кист	kist	чист
кента	kenta	чедо
керасо	keraso	череша
рес	res	цар
скалме	skalme	нож, скалпел
зейра	zejra	вид връхна дреха
зуна	zuna	дъга

Библиография

• Георгиев, Владимир. Тракийският език. С., 1957.
• Георгиев, Владимир. Траките и техният език. С., 1977.
• Селимски, Лудвиг. Няколко набедени тракийски думи в българския език. – Аспирантски сборник, V, 1. Езикознание и литературознание. Велико Търново, 1979, 3 – 12.
• Dimitrov, Petar, The Ancient Balkan Languages: The Problems of the Structure of the Root. – Thracia, 11, 1995. Studia in honorem Alexandri Fol,

Вижте също

• Тракийски имена
• Тракийски богове
• Тракийски географски имена

Външни препратки

• The Language of the Thracians
• Thracian words
• The Thracian Script Decoded