Никита Ремесиански
Никита Ремесиански (на латински: Nicetius или Nicaeas, Niceas, Nicetus, Nicetas, на старогръцки: Νικήτίος) е римски църковен деец от ІV – V век, епископ на Ремесиана (античен град на мястото на днешния Бела паланка) в римската провинция Вътрешна Дакия.
| Никита Ремесиански | |
| Роден |
предполага се 335 г.
|
|---|---|
| Починал | предполага се 414 г.
|
| Религия | християнство |
| Канонизация | |
| Празник | 22 юни 24 юни |
| Никита Ремесиански в Общомедия | |
Биография
редактиранеПроизлиза от илирийското племе дардани. Има предположения, че епископ Никита Ремесиански е автор на превода на Библията на тракийски език - така наречената Библия Бесика, но за това съществуват спорове, тъй като неговата дейност е спомената само в два извора. Евсевий Йероним съобщава в едно свое писмо, че Никита направил така, „щото звероподобните беси, които някога са принасяли в жертва хора, заменили скърцането на зъбите и гнева си със сладката песен на Христос“. В част от поема, писана от свети Павлин Нолански около 400 година и посветена на епископа на Ремесиана, пише:
| „ | Νam simul terris animisque duri et sua Bessi nive duriores nunc oves facti duce te gregantur pacis in aulam.[1]
Нали бесите, ако земята и душата им са корави, ако и те самите са по-корави от тамошния сняг, са станали сега по твое напътствие кротки овце, които се трупат в кошарата на мира. |
“ |
В историческата наука няма консенсус дали Никита е превел Библията на езика на бесите, или само е проповядвал сред тях на техния език.[2]
Късноантичната базилика с амвон за проповеди и купел, открита в Перперикон, се счита, че е свързана с покръстването на бесите и с манастира.[3]
За разлика от Библията на Вулфила с готската азбука и Ватиканският пергамент – най-ранния кирилски ръкопис, няма открити оцелели образци от азбуката и библията на траките.
Предполага се, че показаното на св. Константин Кирил Философ и на св. Методий в Херсонес по време на хазарската им мисия преведено на нов език Свето писание, написано с както са наречени в изворите „рожки букви“, е именно един тъкъв екземпляр или екземпляр от труда на епископ Вулфила, извършен за готите.
Бележки
редактиране- ↑ ЛИБИ, том 1, София, 1958, стр. 258.; Migne PL 61, 487.
- ↑ Към въпроса за библейските преводи в България, проф. Цветана Чолова, стр. 119.
- ↑ Николай Овчаров, „Перперикон“
- ↑ Martyrologium Romanum. Libreria Editrice Vaticana 2001. Gross, Ernie. This Day In Religion. New York:Neal-Schuman Publications, 1990. ISBN 1-55570-045-4.