Васил Гюзелев

български историк

Васил Тодоров Гюзелев е виден български историк, изследовател на българското средновековие, академик на Българската академия на науките.

Васил Гюзелев
български историк
Роден
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вСофийски университет
Национален исторически музей
Българска академия на науките
Публикации„Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в.“ (1969)

Биография

редактиране

Роден е на 19 октомври 1936 г. в село Раковски, днес квартал на Димитровград. През 1954 – 1959 г. следва история и археология във Философско-историческия факултет на Софийския държавен университет и се дипломира със защита на дипломна работа на тема „Езически религиозни вярвания и погребални обичаи на югоизточните славяни“ с научен ръководител проф. Атанас Милчев. За кратко е уредник в Историческия музей в Димитровград. През 1961 – 1972 г. е асистент по средновековна българска история във Философско-историческия факултет на Софийския университет. Защитава докторат (дисертация за кандидат на историческите науки) на тема „Институциите кавхан и ичиргу боила. Принос към военно-административната уредба на Първата българска държава (VII-XI в.)“ (1971).

От 1972 до 1980 г. е секретен сътрудник на Държавна сигурност.[1]

През 1972 – 1982 г. е доцент по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет. Хабилитационен труд: „Княз Борис Първи. България през втората половина на IX век.“ Ръководител е на Катедра по история на България в Историческия факултет на Софийския университет (1974 – 1984) и на Секция „Средновековна история на България“ в Института по история при Българска академия на науките (1977 – 1983). Директор на Националния исторически музей (1975 – 1977). Професор по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет (1982 – 2003). През периода 1984 – 2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом „Лудвиг Витгенщайн“).

Член-кореспондент (1995), а от 2003 г. – редовен член (академик) на Българска академия на науките.

Специализирал е във Виена, Будапеща, Генуа, Вашингтон.

Гост-професор и лектор в Московския държавен университет, Кьолнския университет, Лайпцигския университет, Великотърновския университет.

Носител на международната „Хердерова награда“ (2003) и на Евтимиева награда на Великотърновския университет (2017)[2].

Автор на повече от 50 книги и над 240 студии и статии.

Библиография

редактиране
  • Славяни и прабългари в нашата история. София, Народна просвета, 1966. с. 94.
  • Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в. София, БАН, 1969. с. 530.
  • История, изкуство и култура на Средновековна България. София, Народна просвета, 1981. с. 265.
  • Средновековна България в светлината на нови извори. София, Народна просвета, 1981. с. 260.
  • Училища, скриптории, библиотеки в България XIII-XIV. София, Народна просвета, 1985. с. 264.
  • Очерци върху историята на българския североизток и Черноморието: Края на XII – началото на XV в. София, Борина, 1995. ISBN 954-500-048-1. с. 144.
  • Столиците на България – средновековните и днешната. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2000. с. 67.
  • Апология на Средновековието. София, Брифон, 2004. с. 174.
  • Сметководна делова писменост от българското и европейското Средновековие. София, Фондация „Българско историческо наследство“, 2013. с. 318.
  • Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006.
  • Библиография на научните трудове на преподавателите на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1995 – 2005). Съст. Й. Спасова и П. Тепавичарова. София, 2006, с. 48 – 54.
  • Тепавичарова, П., Николов, Г. Биобиблиография на Васил Гюзелев. София, 1996.
  1. Решение №230 от 16 юни 2011 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.
  2. Удостоени с Евтимиевата награда на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ // Великотърновски университет. Посетен на 4 февруари 2021.

Външни препратки

редактиране
Профили
Статии, предговори
Интервюта
За него