Васил Гюзелев
Васил Тодоров Гюзелев е виден български историк, изследовател на българското средновековие, академик на Българската академия на науките.
Васил Гюзелев | |
български историк | |
Роден |
19 октомври 1936 г.
|
---|---|
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | История |
Работил в | Софийски университет Национален исторически музей Българска академия на науките |
Публикации | „Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в.“ (1969) |
Биография
редактиранеРоден е на 19 октомври 1936 г. в село Раковски, днес квартал на Димитровград. През 1954 – 1959 г. следва история и археология във Философско-историческия факултет на Софийския държавен университет и се дипломира със защита на дипломна работа на тема „Езически религиозни вярвания и погребални обичаи на югоизточните славяни“ с научен ръководител проф. Атанас Милчев. За кратко е уредник в Историческия музей в Димитровград. През 1961 – 1972 г. е асистент по средновековна българска история във Философско-историческия факултет на Софийския университет. Защитава докторат (дисертация за кандидат на историческите науки) на тема „Институциите кавхан и ичиргу боила. Принос към военно-административната уредба на Първата българска държава (VII-XI в.)“ (1971).
От 1972 до 1980 г. е секретен сътрудник на Държавна сигурност.[1]
През 1972 – 1982 г. е доцент по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет. Хабилитационен труд: „Княз Борис Първи. България през втората половина на IX век.“ Ръководител е на Катедра по история на България в Историческия факултет на Софийския университет (1974 – 1984) и на Секция „Средновековна история на България“ в Института по история при Българска академия на науките (1977 – 1983). Директор на Националния исторически музей (1975 – 1977). Професор по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет (1982 – 2003). През периода 1984 – 2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом „Лудвиг Витгенщайн“).
Член-кореспондент (1995), а от 2003 г. – редовен член (академик) на Българска академия на науките.
Специализирал е във Виена, Будапеща, Генуа, Вашингтон.
Гост-професор и лектор в Московския държавен университет, Кьолнския университет, Лайпцигския университет, Великотърновския университет.
Носител на международната „Хердерова награда“ (2003) и на Евтимиева награда на Великотърновския университет (2017)[2].
Автор на повече от 50 книги и над 240 студии и статии.
Библиография
редактиране- Славяни и прабългари в нашата история. София, Народна просвета, 1966. с. 94.
- Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в. София, БАН, 1969. с. 530.
- История, изкуство и култура на Средновековна България. София, Народна просвета, 1981. с. 265.
- Средновековна България в светлината на нови извори. София, Народна просвета, 1981. с. 260.
- Училища, скриптории, библиотеки в България XIII-XIV. София, Народна просвета, 1985. с. 264.
- Очерци върху историята на българския североизток и Черноморието: Края на XII – началото на XV в. София, Борина, 1995. ISBN 954-500-048-1. с. 144.
- Столиците на България – средновековните и днешната. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2000. с. 67.
- Апология на Средновековието. София, Брифон, 2004. с. 174.
- Сметководна делова писменост от българското и европейското Средновековие. София, Фондация „Българско историческо наследство“, 2013. с. 318.
За него
редактиране- Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006.
- Библиография на научните трудове на преподавателите на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1995 – 2005). Съст. Й. Спасова и П. Тепавичарова. София, 2006, с. 48 – 54.
- Тепавичарова, П., Николов, Г. Биобиблиография на Васил Гюзелев. София, 1996.
Бележки
редактиране- ↑ Решение №230 от 16 юни 2011 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.
- ↑ Удостоени с Евтимиевата награда на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ // Великотърновски университет. Посетен на 4 февруари 2021.
Външни препратки
редактиране- Научна литература, свързана с Васил Гюзелев, в Google Наука
- От и за Васил Гюзелев в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
- Профили
- Профил на Акад. Васил Гюзелев на сайта на БАН(архивирано от оригиналаАрхив на оригинала от 2004-05-24 в archive.today)
- Статии, предговори
- Размишленията върху българската средновековна история на проф. Петър Мутафчиев, поместено в: Петър Мутафчиев, Книга за българите. Отг. ред. В. Гюзелев. София, 1987
- „Размишления – относно новата експозиция на Националния исторически музей“ Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., в. „Култура“, бр. 39, 6 октомври 2000 г.
- „Бивалици и небивалици в моето битие на музеен деец“, сайт на Исторически музей – Димитровград, септември 2001 г.
- „Опит за ново Похвално слово за братята Константин-Кирил и Методий“, pravoslavieto.com (ориг. във в. „Зора“, юни 2005 г.)
- „Българите сме нация с неизживяно детство“ Архив на оригинала от 2008-03-07 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, 18 април 2006 г. (мъртъв линк)
- Интервю на Ерика Лазарова с проф. Васил Гюзелев по проекта „Златен фонд на българската наука“, YouTube, публикуван на 21 декември 2014 г.
- Интервюта
- „Акад. Васил Гюзелев: За „мисленето на парче“ народът плаща скъпо„, интервю на Тодор Коруев, в. „Дума“, 8 декември 2006
- „Владее ни носталгия по един друг Несебър„, интервю на Таня Анастасова, nessebar-news.com, 29 май 2006 г.
- „Акад. Васил Гюзелев: Ако не принудим българина да се образова, нацията ни няма бъдеще„, интервю на Виолета Цветкова, в. „Труд“, 6 октомври 2014 г.
- За него
- Ралица Лозанова, „Българският Хердер 2003“, в. „Култура“, бр. 21, 23 май 2003 г.
- „Акад. Васил Гюзелев – човекът, преподавателят, ученият“ – „Час по България“, 21 октомври 2016 г., YouTube, качено от Телевизия СКАТ на 26 октомври 2016 г.