Биволаре

селище в България

Бивола̀ре е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, област Плевен.

Биволаре
Общи данни
Население 622 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12.427 km²
Надм. височина 43 m
Пощ. код 5849
Тел. код 063564
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 3993
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   кмет
Долна Митрополия
Поля Цоновска
(ГЕРБ, РБ, НС)
Кметство
   кмет
Биволаре
Валери Радев
(БСП)

ГеографияРедактиране

Биволаре е разположено на десния бряг на река Вит между два хълма. Усойката, обрасла предимно с люлякови храсти, пази селото от юг. От североизток е хълма Орлювица. Дълги времена незалесен, използван предимно за паша на овцете. Сега е залесен с акациева и иглолистна гора. Селото се намира на 12 км от областния гр. Плевен, на 8 км от общинския център гр. Долна Митрополия, на 3 км от с. Победа, на 6 км от с. Божурица, 5 км от с. Опанец, на 2 км от жп спирка „Чифлика“ на жп линията Плевен-Черквица. Землището ни граничи с посочените села. Землището на селото е част от хълмистата Дунавска равнина на 92 м надморска височина. Равнинните земи – Отвъде – са около 4000 дка, в Орманя и ливадите са още около 1000 дка. Те са много плодородни и удобни за модерно и поливно земеделие. В хълмистата част Гложака, Проганя, Ганин дол, Иванково усое има гори, овощни градини и лозя. Земите около р. Вит дълги години са заливани, с което са нанасяни големи щети на стопаните. От 30 – 40 години реката в нашия район е обградена с предпазна дига, която не позволява заливане на земеделски и други земи.

ИсторияРедактиране

През 1843 г. към село Биволаре е присъединено село Климентина. Старото име на Климентина е Демир кьой и е било заселено с татари, които през 1877 г. го изоставят.

РелигииРедактиране

Православни христяни, Мюлсюлмани

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Езерото край село Биволаре (Биволарското блато или както му казват там Коридорите) е място за размножаване на много видове птици. Образувано е от разширени стари корита на река Вит.

Редовни събитияРедактиране

Официалният празник на с. Биволаре е на 28 август.

Песи понеделник в село БиволареРедактиране

Типичен обичай за село Биволаре. Провежда се в някой от понеделниците на март. В по стари времена всяко семейство е отглеждало по 2 – 3 и повече кучета. Те били верен другар на стопаните, пазели къщата, стадата, овцете, пътували с животинския впряг и били навсякъде. Често се случвало някое от кучетата да се изхайлази и да прави бели. Именно тези лоши кучета са заведени за мъмрене на Песи понеделник. Мястото за провеждане на празника е вдясно от кръчмата на Димитър Миков, мястото на сегашната фурна. Участниците в този обичай са облечени в докторски одежди и въоръжени с дървени шашки (дървени ножове), съоръжени със здрав чатал, с който се притиска кучето за главата и гърба – от съображения за сигурност. Съоръжението за прилагане на санкцията се състои от две върлини, високи 6 – 7 м. долният им край се помества в изкопана дупка около 1 – 1,2 м. широка 30 – 40 см. На горния край са завързвани въжета, които изпъват върлините настрани, а друго средно въже, завързано за двете върлини, равномерно се навива и в долния край се завързва за предните крака недисциплинираното куче. Вследствие на развиването на въжето кучето се върти на големи обороти. След като се развие окончателно въжето, кучето изхвърча на височина 5 – 6 метра. Падналите вече кучета се подплашвали допълнително от шума възпроизведен от хлопане по тенекия и се отправяли към дома си. След т.н. кучешки съд, кучетата спирали да правят бели.[1]

Външни препраткиРедактиране