Дигло̀сията (на старогръцки: δυο – „два“ и на старогръцки: γλωσσα/γλωτταезика) е особена многоезичност на определена територия или в социум, при която съжителстват два езика или две форми на един и същ език, използвани от носителите си в зависимост от функционалното си предназначение.

Диглосията се характеризира с официалното или неофициалното съществуване на „висок“ и „нисък“ език или на две йерархични форми на един и същ език.

Понятието за диглосия се появява във връзка с катаревуса, създаден от Адамандиос Кораис и наложен в Гърция като официален език вместо димотики.[1] Диглосията може да се появи както в рамките на родствени, така и на неродствени езици.

В древността иврит е изпълнявал ролята на книжовен език на юдейската традиция, а разговорният език, както и този по времето на Исус Христос, е бил арамейският.

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране