Отваря главното меню

Битката при Мукден е последната голяма сухопътна битка по време на Руско-японската война. Тя се води южно от град Мукден в Манджурия (сегашното име на града е Шънян, столица на провинция Ляонин в Китай). Започва на 20 февруари и приключва на 10 март 1905 г.

Битка при Мукден
Руско-японска война
Информация
Период 20 февруари 190510 март 1905
Място южно от Мукден, Манджурия
Резултат японска победа
Страни в конфликта
Япония Руска империя
Командири и лидери
фелдмаршал Ояма Ивао генерал Алексей Куропаткин
Сили
около 207 300 около 291 000
Жертви и загуби
15 892 убити
59 612 ранени
8705 убити
51 388 ранени
29 330 пленени
Битка при Мукден в Общомедия

Руските войски (275 000 пехотинци, 16 000 кавалеристи и 1219 оръдия) са под командването на генерал Алексей Николаевич Куропаткин. Начело на японската императорска армия в състав 200 000 пехотинци, 7300 кавалеристи и 992 оръдия е фелдмаршал Ояма Ивао.

Съдържание

ПредисторияРедактиране

След битката при Ляоян (24 август4 септември 1904 г.), руските сили се оттеглят към река Ша Хо, южно от Мукден, и се прегрупират. От 5 до 17 октомври, по време на битката при Ша Хо, руснаците неуспешно контраатакуват, но все пак успяват временно да забавят японското настъпление. Втората руска контраофанзива е по време на битката при Сандепу (25 януари29 януари 1905 г.), но също се оказва неуспешна.

Падането на Порт Артур в ръцете на генерал Ноги, освобождава японската 3-та армия, която се придвижва на север в подкрепа на фронта край Мукден, в подготовка за атака на руските позиции.

През февруари 1905 г. войсковите резерви на японската армия намаляват чувствително. С пристигането на 3-та армия на генерал Ноги, цялата мощ на японците се съсредоточава край Мукден. Фактори като тежките загуби, суровия климат и пристигането на руския Балтийски флот, оказват натиск върху японския главнокомандващ, по-скоро да търси пълното унищожение на руските сили, отколкото да спечели още една победа, след която руснаците биха могли да се оттеглят навътре в Манджурия.

Разположение на силитеРедактиране

Руската отбранителна линия, на юг от Мукден, е дълга около 135 км, с малка дълбочина и централен резерв. На десният фланг, разположен в равнина, е Втора манджурска армия под командването на генерал барон фон Каулбарс, който е заменил злополучния генерал Оскар-Фердинанд Казимирович Грипенберг. В центъра се намира Трета манджурска армия, под командването на генерал Билдеринг, която държи главния път и железопътното трасе. Хълмистият терен на десния фланг се защитава от Първа манджурска армия, начело на която е генерал Николай Линевич. Към нея също така са прикрепени около две трети от руската кавалерия, с главнокомандващ Павел Карлович Рененкампф. Така генерал Куропаткин разполага силите си в чисто защитен план, от който би било трудно да се извърши офанзива, без да се отвори голяма празнина между линиите.

От японска страна, 1-ва и 4-та армии (под командването съответно на генералите Куроки и Нозу) напредват от източната страна на железопътната линия, а 2-ра армия на генерал Оку – от западната. 3-та армия се държи в прикритие зад 2-ра, до началото на битката. Новосформираната 5-та армия на генерал Кавамура Кагеаки има за задача да извърши диверсия на източния фланг на руснаците. Тя е в доста малочислен състав — състои се само от 11-та дивизия от Порт Артур и запасняци.

Генерал Куропаткин е убеден, че главния японски удар ще дойде от планинската източна страна на отбраната му, доколкото японците са доказали ефективността си на подобен терен, а и присъствието на ветераните от 11-та дивизия в този район подсилва убеждението му.

Планът на японския фелдмаршал Ояма Ивао е да подреди петте си армии в полукръг и да обкръжи Мукден, отрязвайки по този начин пътищата за отстъпление на руснаците. Той издава изрична заповед, да се избягва битка в самия град. По време на цялата война, японците провеждат стриктна политика спрямо цивилните, целяща да се избягват жертви и да се задържи местното китайско население на тяхна страна — в ярък контраст с действията им по време на двете китайско-японски войни.

БиткатаРедактиране

Сражението започва на 20 февруари с атаката на японската 5-та армия срещу левия фланг на руската войска. На 27 февруари 4-та армия атакува десния фланг, докато други японски части също атакуват руските фронтови линии. На същия ден, 3-та армия започва движение по широка дъга, северозападно от Мукден.

До 1 март действията на източния и централния участък на фронта са предимно статични. Японците осъществяват няколко малки пробива, но с цената на тежки загуби. На 7 март обаче, генерал Куропаткин започва да изтегля войски от източния участък с цел да контраатакува напредването на японската 3-та армия на западния фланг. Той е толкова загрижен за движението на генерал Ноги, че решава лично да води контраатаката. Привижването на войските обаче не е добре координирано от руснаците и предизвиква хаос в редовете на Първа и Трета манджурска армии. Това е възможността, която японския фелдмаршал очаква и той променя заповедта си от „атакувай“ на „преследвай и унищожи“. Късното затопляне на времето също е на страната на японците – река Хън остава заледена и не е пречка за атаката.

Почти обкръжен и без надежда за победа, на 9 март генерал Куропаткин дава заповед за отстъпление на север към град Телин. То е затруднено от пробива на японците на задните руски линии зад река Хън – отстъплението се превръща в паническо бягство. Ужасът е толкова голям, че руснаците изоставят оръжията, припасите и дори ранените си.

На 10 март японците окупират Мукден.

ПоследствияРедактиране

Руските загуби включват огромен брой пленени и ранени. Също така руснаците изоставят по-голямата част от снаряжението си – в това число близо 500 оръдия. Страхувайки се от последващо японско настъпление, Куропаткин заповядва Телин да бъде подпален, и марширува с остатъка от армията си на север в продължения на десет дни – до новата отбранителна линия при Супинкай (сегашния град Сипин в провинция Дзилин, североизточен Китай).

Японските загуби също са големи – фелдмаршал Ояма Ивао губи почти четвърт от армията си. В хода на битката също така загиват и неизвестен брой от местното китайско население – всичко това я прави една от най-кръвопролитните дотогава.

Мукденското сражение е отразявано от кореспонденти на някои европейски вестници – например френския „Le petit parisien“. Поражението на руснаците намира широк отзвук в Европа.

Падането на Мукден няма особено стратегическо значение, но загубата е една от причините през 1905 г. руския цар Николай II да поиска мир чрез посредничеството на американския президент Теодор Рузвелт.

ИзточнициРедактиране

  • Connaughton, Richard (2003). Rising Sun and Tumbling Bear. Cassell. ISBN 0-304-36657-9
  • Kowner, Rotem (2006). Historical Dictionary of the Russo-Japanese War. Scarecrow. ISBN 0-8108-4927-5
  • Nish, Ian (1985). The Origins of the Russo-Japanese War. Longman. ISBN 0-582-49114-2
  • Sedwick, F.R. (1909). The Russo-Japanese War. Macmillan.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Battle of Mukden“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Външни препраткиРедактиране