Битка за Будапеща
Битка за Будапеща са сблъсъците във и около град Будапеща между съветската Червена армия и германския Вермахт в периода от 25 декември 1944 до 13 февруари 1945 година, част от Будапещенската операция в последната фаза на Втората световна война.
| Битка за Будапеща | |||
| Втора световна война | |||
 Съветски войници по време на Битката за Будапеща, 1945 г. | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 29 декември 1944 – 13 февруари 1945 | ||
| Място | Будапеща | ||
| Резултат | Победа за СССР и Румъния | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
| Общи загуби | |||
| |||
 | |||
| Битка за Будапеща в Общомедия | |||
От септември 1944 г. 8-а армия на група армии „Юг“ под командването на генерал Ото Вьолер води бойни действия на унгарска територия докато се оттегля. След падането на Дебрецен в края на ноември съветските части преминават между реките Дунав и Драва, пробиват защитните линии на германците и завземат южната част на западна Унгария без да срещнат особена съпротива. Резервните войски за Арденската офанзива на източна Словакия и Унгария са отзовани обратно да се бият на източния фронт.
В средата на октомври държавният глава на Унгария Миклош Хорти желае да разоръжи германските съюзници и заедно с руснаците да сключи общо примирие. Намерението му се проваля и на 15 октомври антисемитската партия на кръстосаните стрели прави преврат и идва на власт. От ноември тя става новият политически съюзник на Нацистка Германия. Монархично настроената армия се държи лоялно, но погромите и провокативните действия на „полицията с четните ризи“ отслабват волята за съпротива на цивилното население. Този момент бележи началото на брутални гонения срещу евреи в либерално настроена Унгария. В началото на декември Адолф Хитлер обявява града за крепост на армиите на оста.
На 25 декември Будапеща е цялостно обградена. В образувалия се обръч се намират 800 000 жители на града, 33 000 германци, сред които 8-а СС кавалерийска дивизия Флориан Гайер и 22-ра СС доброволческа кавалерийска дивизия Мария Тереза, също 37 000 унгарски войници на 3-та унгарска армия под командването на СС-обергрупенфюрер и генерал на полицията Карл Пфефер-Вилденбрух и генерал Иван Хинди. Градът е обсаден от 156 000-на войска на 2-ри украински фронт, командвана от маршал Родион Малиновски, от войски на 3-ти украински фронт на Фьодор Толбухин, от румънската армия и унгарските червени доброволчески войски.
През януари 1945 г. се провалят множество опити за освобождаване от обсадата, а липсата на муниции и храна става все по-застрашителна. На 20 януари Унгария подписва със Съветския съюз военно примирие и започва да воюва срещу Германския райх.[2] На 11 февруари 17 000 обсадени отчаяно опитват да пробият обсадата, но претърпяват провал. Само 300 души достигат до силите на Вермахта. На 13 февруари се предават и последните войски. Главното командване на Вермахта обяснява съсредоточаването на войските си в Будапеща със стратегическата мисия да предотврати обсадата и на Виена. Битката за Будапеща струва живота на близо 100 000 войници на Вермахта. 20 дивизии и 1000 самолета на Червената армия са разположени около града в продължение на 51 дена, тъй като съветските водачи виждат в Будапеща важна опорна точка за продължаване на настъплението.[3] Общо във и около Будапеща умират повече от 200 000 души, но от тях само 5000 войници и цивилни са индифицирани поименно. Дунав понася по водите си хиляди тела, а още стотици хиляди са погребани в парковете и горите в областта на града.[4] В Будапеща се водят най-продължителните градски боеве за превземането на една столица през Втората световна война и единствените, водени за такава на европейски съюзник на Германия.
Въпреки увеличаването на 6-а СС танкова армия, която след неуспеха в Арденската офанзива през февруари бързо се връща обратно в Унгария, германските войски не са в състояние да отвоюват обратно града. Също последвалата операция Пролетно събуждане от 6 до 14 март не успява да предотврати съветската офанзива от североизток от 16 март, преминаването на германските граници при Бургенланд на 29 март и битката за Виена на 3 април 1945 година.
Бележки
редактиране- ↑ Glantz, David M., and Jonathan House. When Titans Clashed: How the Red Army Stopped Hitler. (Lawrence, Kansas: University Press of Kansas, 1995. ISBN 0-7006-0899-0) p. 298
- ↑ LeMO – Chronik 1945
- ↑ Manfried Rauchensteiner, Der Krieg in Österreich 1945. In: Schriften des Heeresgeschichtlichen Museums in Wien (Militärwissenschaftliches Institut). Österreichischer Bundesverlag, Wien 1984. Seite 103.
- ↑ Kai Guleikoff, „Junge Freiheit“: Stalingrad an der Donau: Ungvárys Buch zur Schlacht um Budapest
Литература
редактиране- Krisztián Ungváry, Die Schlacht um Budapest 1944/45. Stalingrad an der Donau, F.A. Herbig Verlagsbuchhandlung GmbH, München 1999, ISBN 3-7766-2120-6.
- Krisztián Ungváry, Kriegsschauplatz Ungarn in Karl-Heinz Frieser (Hg.): Die Ostfront 1943/44 (= Das Deutsche Reich und der Zweite Weltkrieg, Band 8), Deutsche Verlags-Anstalt, München 2007, ISBN 978-3-421-06235-2, S. 849 – 958.
- Gosztony Peter, Der Kampf um Budapest 1944/45. In: Wehrwissenschaftliche Rundschau, 14.Jahrg. (Frankfurt/Main1964)