Битка при Булгарофигон

(пренасочване от Битка при Булгарофигон (896))

Битката при Булгарофигон е голямо сражение между българи и византийци разиграло се през лятото на 896 г., край града Булгарофигон (днес: Бабаески, Турция).

Битка при Булгарофигон
Българо-византийски войни
Boulgarofygon.jpg
Българите разбиват византийците при Булгарофигон, Мадридски Скилица
Информация
Период лятото на 896
Място Булгарофигон, Тракия (днес Бабаески, Турция)
Резултат победа на българите
Страни в конфликта

България

Византия

Командири и лидери

Симеон I

Лъв Катакалон

Жертви и загуби

неизвестни

почти цялата византийска армия е унищожена

ПричиниРедактиране

През 894 г. византийците преместват българското тържище от Константинопол в Солун, поради което българските търговци са принудени да плащат по-високи такси. Преместването на тържището има и символичен характер – с него империята показва пренебрежението си към българите, като премества тържището от най-важния търговски център в Югоизточна Европа. Причина за тези действия от страна на Византия е и премахването на византийското духовенство в България и заменянето му с български църковен клир, което ограничава политическото и културно влияние на империята в страната.

Обиден, българският княз Симеон I обявява война на Византия[1]. В първата битка през 894 г. византийската армия (съставена най-вече от императорската гвардия) е напълно разгромена. Византийската дипломация успява да си осигури съюзници - маджарите, които през 895 г. успяват на два пъти да победят българските войски в Северна България(днешна Украйна), и дори да обсадят Симеон I в Дръстър. В трето сражение, маджарите са спрени и победени от Борис I, който напуска манастирската обител за да помогне на своя син. По-късно с общи действия българи и печенеги преодоляват маджарската опасност. Симеон I подновява действията си срещу Византия.

БоевеРедактиране

Симеон предприел поход срещу Византия. Двете армии се срещат край Булгарофигон през лятото на 896. Византийците събират многочислена армия (те свикват дори войските, които се бият срещу арабите и пазят азиатската им граница). Но това не помага и българите постигат блестяща победа.

ПоследициРедактиране

Лъв VI успява да отклони опасността от Константинопол, като въоръжава арабски военнопленници и ги праща срещу българите. Войната приключва с мирен договор, според който към българските владения трябва да се включат земите от Черно море до Странджа, българското тържище е върнато обратно в Константинопол, а Византия е задължена да плаща данък на България.

БележкиРедактиране

  1. Безрезултатно са проведени опити за мирно разрешаване на проблема

ИзточнициРедактиране

  • Атанас Пейчев и колектив, 1300 години на стража, Военно издателство, София 1984.
  • Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе, Велико Търново, 1996.