Отваря главното меню

Битката при Булгарофигон е голямо сражение между българи и византийци разиграло се през лятото на 896 г., край града Булгарофигон (днес: Бабаески, Турция).

Битка при Булгарофигон
Българо-византийски войни
Boulgarofygon.jpg
Българите разбиват византийците при Булгарофигон, Мадридски Скилица
Информация
Период лятото на 896
Място Булгарофигон, Тракия (днес Бабаески, Турция)
Резултат победа на българите
Страни в конфликта
България Византия
Командири и лидери
Симеон I Лъв Катакалон
Жертви и загуби
неизвестни почти цялата византийска армия е унищожена

Съдържание

ПричиниРедактиране

През 894 г. византийците преместват българското тържище от Константинопол в Солун, поради което българските търговци са принудени да плащат по-високи такси. Преместването на тържището има и символичен характер – с него империята показва пренебрежението си към българите, като премества тържището от най-важния търговски център в Югоизточна Европа. Причина за тези действия от страна на Византия е и премахването на византийското духовенство в България и заменянето му с български църковен клир, което ограничава политическото и културно влияние на империята в страната.

Обиден, българският княз Симеон I обявява война на Византия[1]. В първата битка през 894 г. византийската армия (съставена най-вече от императорската гвардия) е напълно разгромена. Византийската дипломация успява да си осигури съюзници - маджарите, които през 895 г. успяват на два пъти да победят българските войски в Северна България(днешна Украйна), и дори да обсадят Симеон I в Дръстър. В трето сражение, маджарите са спрени и победени от Борис I, който напуска манастирската обител за да помогне на своя син. По-късно с общи действия българи и печенеги преодоляват маджарската опасност. Симеон I подновява действията си срещу Византия.

БоевеРедактиране

Двете армии се срещат край Булгарофигон през лятото на 896. Византийците събират многочислена армия (те свикват дори войските, които се бият срещу арабите и пазят азиатската им граница). Но това не помага и българите постигат блестяща победа.

ПоследициРедактиране

Лъв VI успява да отклони опасността от Константинопол, като въоръжава арабски военнопленници и ги праща срещу българите. Войната приключва с мирен договор, според който българското тържище е върнато обратно в Константинопол, а Византия е задължена да плаща данък на България.

БележкиРедактиране

  1. Безрезултатно са проведени опити за мирно разрешаване на проблема

ИзточнициРедактиране

  • Атанас Пейчев и колектив, 1300 години на стража, Военно издателство, София 1984.
  • Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе, Велико Търново, 1996.