Битка при Джунис
Битката при Джунис на 17 октомври 1876 година е решителното сражение в Първата сръбско-турска война, в което турците пробиват сръбската отбрана в долината на Южна Морава.
| Битка при Джунис | |||
| Първа сръбско-турска война | |||
.jpg) Карта на битката при Джунис | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 17 октомври 1876 г. | ||
| Място | Джунис, Сърбия | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Предхождащи събития редактиране
За да заобиколят силните сръбски укрепления при Алексинац и Делиград, след безуспешния щурм на Шуматовац на 11 август турците прехвърлят главните си сили от десния на левия бряг на реката. В боевете при Адровац и Бобовище до края на месеца те изтласкват сърбите на линията Велики Шелиговац – Джунис, обхождайки алексинацките позиции от запад преди бойните действия да бъдат прекъснати по настояване на Великите сили.[1]
След края на примирието и безуспешната контраофанзива при Кревет и Гредетин през септември[2] командващият сръбската армия генерал Михаил Черняев нарежда Джунис да бъде укрепен като позиция с ключово значение за контрола върху снабдяването и съобщенията в Югоизточна Сърбия. През следващите седмици обаче съотношението на силите се изменя в полза на турските войски, които получават подкрепления, за сметка на сръбските, които изпитват остър недостиг на муниции, топло облекло и продоволствие. Положението на сърбите се влошава още повече, след като на 7 – 9 октомври турците нанасят поражение на корпуса на полковник Джура Хорватович и превземат Велики Шилеговац.[3]
Битката редактиране
На 17 октомври 70-хилядната армия на Абдул Керим паша преминава в общо настъпление срещу 40-хилядната сръбска армия с диверсии по фланговете и масиран удар към Джунис. Сръбското опълчение не устоява: защитниците на Джунис напускат позициите си и, вместо към предварително подготвената втора отбранителна линия, отстъпват в безредие през Морава към Делиград, изоставяйки по-голямата част от артилерията си.[3] Сред малкото части, които запазват ред, са руските и българските доброволци, които прикриват отстъплението на останалите войски.[4]
Резултат редактиране
Победата при Джунис открива на турците пътя за Белград. Разбитите сръбски сили са разсечени на две – едната част (корпусът на Хорватович) е отхвърлена към Крушевац, а другата остава на десния бряг на Морава. Само енергичната дипломатическа намеса на Русия спира по-нататъшното турско настъпление.[5]
Източници редактиране
- Генов, Цонко. Освободителната война 1877 – 1878. София, Наука и изкуство, 1978.
- Jовановић, Слободан. Влада Милана Обреновића. Књига 2. Београд, Геца Кон (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе), 1934. Посетен на 16 декември 2012.
- Скоко, Саво. Воjвода Радомир Путник. Књига 1. Београд, Београдски издавачко-графички завод, 1985.
Бележки редактиране
- ↑ Jовановић 1934, стр. 60 – 64
- ↑ Jовановић 1934, стр. 79 – 80
- ↑ а б Jовановић 1934, стр. 82 – 87; Скоко 1985, стр. 80 – 82
- ↑ Генов 1978, стр. 30
- ↑ Jовановић 1934, стр. 87, 94