Крушевац

град в Сърбия
Тази статия е за града в Сърбия. За селото в България вижте Крушевец.

Кру̀шевац (на сръбски: Крушевац или Kruševac) е град в Поморавието, Централна Сърбия. Градът е административен център на Расинския окръг и на едноименната община, която обхваща 101 населени места. Има население от 75 256 души, а общината – около 140 000. Крушевац заема площ от 854 км².

Крушевац
Крушевац/Kruševac
Знаме
      
Герб
Панорамнен изглед към града
Панорамнен изглед към града
43.5833° с. ш. 21.3267° и. д.
Крушевац
Страна Сърбия
ОкръгРасински окръг
ОбщинаКрушевац
Площ854 km²
Надм. височина137 m
Население140 000 души (2002)
Пощенски код37 000
Телефонен код037
Официален сайтkrusevac.ls.gov.rs
Крушевац в Общомедия

През 1387 г. Крушевац е столица на владенията на княз Лазар. Престолен град е и по време на управлението на сина му, Стефан Лазаревич.

При избухването на Балканската война двама души от Крушевац са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Църквата Лазарица

редактиране
 
Църквата Лазарица

В народната славянска митология Видо (виж свети Вит) означава върховно всемогъщо същество. В народните традиции в някои части на Източна Сърбия и България, Видовден се отбелязва като денят на Косовската битка от 1389 година. През 1892 година Сръбската православна църква утвърждава 15 юни (28 юни нов стил), Видовден за народен празник, а после обявява княз Лазар за светец. Денят на свети Вид е най-значимият празник за Крушевац и е дълбоко ценен от жителите на града. На този ден в Косовската битка умира княз Лазар, борец срещу османската агресия, славен в някои райони на Източна Сърбия, редом със Света Троица. На Видовден всяка година, в църквата Лазарица, се състои помен в памет на мъчениците от Косовската битка. Видовден се празнува и в западните части на България, тъй като в армията срещу турците на Косово поле са участвали и голям брой българи. Гражданите на Крушевац тачат княз Лазар, тъй като се счита, че той основава града и го прави своя столица.

Градът има футболен отбор на име „ФК Напредък“.

Личности

редактиране

Побратимени градове

редактиране

Градове партньори

редактиране

Външни препратки

редактиране
  1. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 232.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 260.