Битка при Кандлъдере

битка на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в срещу военни подразделения на Османската империя

Битката при Кандлъдере е шесто сражение между четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и 2000 редовна османска войска.

Битка при Кандлъдере
Информация
Период9 юли 1868 г.
МястоКърваво дере, Османска империя
РезултатПревес за османците
Отстъпление на четата на юг привечер
Страни в конфликта
Чета на Хаджи Димитър и Стефан КараджаОсманска империя
Командири и лидери
Хаджи Димитър
Стефан Караджа
Иван Попхристов
Неизвестно
Сили
852 000
Жертви и загуби
Тежки
17 убити
10 ранени
Неизвестно
Карта

След боят при Вишовград четниците се придвижват бавно тъй като са изморени от непрекъснатите походи, боеве, недоспиване и недояждане. Четата спира на вестността Кандлъдере (днес Кърваво дере) в землището на Вишовград, Севлиевско. Четниците се онасят в тежък сън. Този път потерята търси четата с ловджийски кучета. Техният лай се носи из гората но четниците и часовите не ги чуват. Скоро четирима черкези се нахвърлят срещу часовия Христо Македонски който застрелва един от тях а останалите побягват. Христо Македонски вдига четата по тревога. Позицията и обаче не е много благоприятна, защото е в долина, разположена между две височини, заети от заптиета. Четата се разделя на три групи за да овладее една от височините, като командването на центъра се поема от Стефан Караджа, дясното крило от Хаджи Димитър и лявото от един опитен четник. Центърът се втурва в смела атака. Бинбашията, който командва аскера е повален с точен изтрел от Петър Обретенов. Започва ръкопашен бой. Стефан Караджа се втурва най отпред и убива няколко османски войника но в крайна сметка е пленен от османците. След пленяването на Стефан Караджа, Хаджи Димитър поема командването като заедно с четата успява да овладее височината и се организира за отбрана. През целия ден османските части преприемат атаки но всички биват отбити. По време на боевете Иван Попхристов е ранен и един от знаменосците, Георги Чернев е убит а знамето му е взето от Христо Македонски. Надвечер османците предприемат последна решителна атака но е отбита от бунтовниците. Четата успява да се отмъкне от обкръжението и продължава пътя си към Балкана като през 11 юли остатакът от четниците се добира до Стара Планина.[1]

Източници редактиране

  1. Чолпанов, Борис. История на българите (военна история). София, Труд, 2007. ISBN 978-954-621-235-1.