Битка при Касел (1677)

Битката при Касел (Cassel, 11 април 1677) е решително сражение от Холандската война, за което може уверено да се твърди, че подпечатва френската победа. Това е първият голям триумф на маршал Люксамбур, въпреки че формално начело на френската армия е Филип I Орлеански, братът на Луи XIV.

Битка при Касел
Холандска война
Битката при Касел, април 1677
Битката при Касел, април 1677
Информация
Период 11 април 1677 г.
Място Касел, Испанска Нидерландия (дн. Белгия)
Резултат Победа на Франция
Страни в конфликта

Flag of France.svg Франция

Prinsenvlag.svg Съединени провинции
Cross of Burgundy flag of Bourbon Spain.svg Испания

Командири и лидери

Flag of France.svg Филип I Орлеански
Flag of France.svg маршал Люксамбур

Prinsenvlag.svg Вилем ІІІ
Prinsenvlag.svg принц Валдек

Сили

ок. 30 000 войници

ок. 30 000 войници

Жертви и загуби

1558 убити войници

7000 - 8000 убити войници

ПредисторияРедактиране

Французите имат надмощие през цялата Холандска война. Те атакуват Обединените провинции (Холандия) (1672), побеждават техния щатхаутер Вилем III при Сенефе (1674), а маршал дьо Тюрен геройски отблъсква имперските войски в Елзас (битката при Тюркхайм). Оттеглянето на Великия Конде и смъртта на Тюрен (1675) не променят този факт, тъй като други талантливи военачалници ги заместват. Въпреки това ситуацията от 1676 и началото на 1677 г. дава известни надежди на Вилем III, че е възможен обрат. Французите обаче се активизират още през февруари 1677 г. и на 4 март армиите на д'Юмиер и Люксамбур се съединяват пред Валансиен, където пристига и самият Луи ХІV.[1] Целта на кампанията е да се превземат крепостите в западна Фландрия, включително Валансиен и Сен Омер. На 17 март първата капитулира, а след пет дни Луи лично започва обсада на Камбре. Когато щатхаутерът пристига наблизо с 30-хилядна холандска армия (и малък брой испанци), част от обсадните войски заемат позиция в равнината, за да предпазват действията на краля. За пръв и последен път начело на полева армия е поставен неговият брат, подкрепен от способните маршали Д'Юмиер и Люксамбур.

Ход на сражениетоРедактиране

Първоначално Филип има на разположение малко войници, но Луи и Лувоа бързо прехвърлят към армията му няколко контингента - главно конници от гарнизоните на близките крепости и още няколко хиляди пехота от обсадната армия. Все пак едва ли може да се има доверие, че така френските сили са достигнали 63 000.[2] В това време достигат новини, че в Гент се събира още една съюзническа армия (испанци, холандци и австрийци) и по този повод кралят пише на брат си: „Очаквам от Вас да напуснете позицията си само за да заемете по-добра...“.[3] Този намек принцът да се придържа към отбранителни действия не е разбран. Скоро става ясно, че Вилем ІІІ ще атакува французите с наличните си сили, тъй като се разполага срещу тях, от другата страна на малката рекичка Пеене. Съществува мнение, че той е разчитал французите да се оттеглят без бой начело с командир, когото смята за страхливец.[4]

На 11 април сутринта холандците настъпват, но спират объркани след като откриват, че реката има и втори ръкав пред френските позиции. Д"Юмиер (на десния фланг) повежда конницата си срещу тях, но не постига нищо и се оттегля. Холандците се втурват отново напред, командвани от принц фон Насау. Тяхното настъпление също е отблъснато, тъй като пехотните им редици попадат под унищожителен артилерийски обстрел. Така дясното им крило се оттегля в селцето Касел и не участва повече в битката. Идва ред на Люксамбур около обед да включи своите пехотинци. Той може спокойно да ги хвърли срещу центъра на противника, който се оказва оголен. Завръзва се кървава схватка между обори и хамбари. В този решителен момент Филип Орлеански - известен с женствения си характер и маниери - проявява голяма смелост и без много да се замисля повежда центъра в сърцето на сражението. Виждайки, че не може да издържи на натиска, към 16.00 часа Вилем нарежда всеобщо отстъпление в посока на Ипр.

 
Паметник на мястото на битката

РезултатиРедактиране

Победителите пленяват 2500 души, над 50 знамена, много оръдия. Жертвите от холандска страна са между 7 и 8 хиляди, което означава, че общо една трета от армията на републиката е унищожена. Френските загуби са 1558 убити и ранени[5] (според други автори 1200 убити и около 2000 ранени).[6]

Преките последици са, че фландрийските крепости падат само след няколко дни – Камбре на 17 април и Сен Омер – на 22 април. Луи, придружен от придворните си, остава на бойното поле до май, след което се връща във Франция. Взема със себе си и победоносния Филип, а за главнокомандващ оставя Люксамбур. Тъй като по това време преговорите за мир вече започват в холандския град Неймеген, битката има голямо значение за френската увереност в крайната победа.

Повечето историци, занимаващи се с този проблем, описват ревността, обзела краля заради успеха на женствения му брат - „малкия човек с панделки, руж и бижута“. Още Волтер твърди, че той така и не похвалил принца за победата му и че го назначил да ръководи крайбрежните войски, където да не може да се изявява. И после добавя: „Някои служители на Негово Височество, по-проницателни от други, му предрекли, че повече няма да ръководи истинска битка, и не сбъркали.“[7]

БележкиРедактиране

  1. John Lynn, The Wars of Louis XIV 1667-1714, Lanham 1999, p. 150
  2. Съгласно твърдението на Stephen Baxter, William III, London 1966, p. 142
  3. John Wolf, Louis XIV, New York 1968, p. 258
  4. Baxter, William III, p. 142
  5. Ibid., p. 259
  6. Lynn, The Wars of Louis XIV..., p. 150
  7. Франсоа Волтер, Векът на Луи ХІV, том 1, София 2015, с. 167 ISBN 978-619-152-658-1