Отваря главното меню

Причини и политическа обстановкаРедактиране

След възкачването на трона на Луи XIV през 1643 г. Франция е във възход и се стреми да се възползва от нарастващата си сила, за да спечели определени териториални придобивки. Като основен противник тя продължава да вижда отслабващата Испания и през 1667 г. при първия сгоден случай я напада (виж Деволюционна война). До този момент Нидерландия, Англия и Швеция винаги са поддържали Франция срещу Испания, тъй като са считали Испания за хегемон и за заплаха. Но френските успехи през 1667 г. са толкова големи, че те преоценяват отношението си и за пръв път виждат Франция като агресивна и опасна държава.[1] Те създават съюз против нея (Троен съюз) и принуждават Луи XIV да се откаже от намеренията си. Той отстъпва, но е възмутен срещу предателството на Холандия, с която има съюзен договор. Тъй като не е имал агресивни намерения срещу друга държава освен Испания, френският крал не разбира защо му е било попречено. Именно в това са причините за Холандската война – Луи решава да отмъсти на Холандия и да я неутрализира като сила, способна да подкрепя Испания.

Франция се подготвя за войната много внимателно. Тя се стреми да разруши Тройния съюз и да изолира Холандия, за да може след това с бърз удар да я унищожи. На 1 юли 1670 г. Луи XIV успява да привлече на своя страна английския крал Чарлс II, като срещу значителна сума го уговаря да действат заедно против Холандия (договора от Дувър).[2] В същото време купува с пари и неутралитета на Швеция. Окупира областите Елзас и Горна Лотарингия, за да защити тила си. Всичко това остава в тайна за холандския лидер Ян де Вит, който почти до момента на нападението не подозира за надвисналата опасност.

Първи етап на войната (1672 – 1674 г.)Редактиране

 
Луи XIV при обсадата на Безансон, 1674 г. Картина от А. Ф. ван дер Мюлен

На 6 май 1672 г. 120-хилядна френска армия (огромна сила за това време) навлиза в Испанска Нидерландия под командата на херцозите Конде и Люксамбур.[3] Само за няколко дни тя стига до холандска територия, прехвърля се през Рейн и излиза в гръб на малобройната (около 40 000 души) и лошо организирана холандска армия, която се командва от щатхалтера на Нидерландия Уилям III.[4] Тя не може да отстъпи към Амстердам, така че изчаква в провинцията Оверейсел какво ще се случи. На 23 юни французите превземат Утрехт, а до края на месеца стигат до големия залив Зойдезее в непосредствена близост до Амстердам и Хага. На 3 юли Ян де Вит, чувствайки се в безизходица, се решава на отчаяна постъпка – той нарежда да се отворят шлюзовете на дигите, които задържат водите над отвоюваните от морето земи и умишлено предизвиква наводнение. Макар то да спасява столиците, загиват много хора, а две провинции са съсипани.[5] Това довежда до революция през август, до зверското убийство на Ян де Вит и до поемането на властта от Уилям III, тогава само на 22 години. Уилям III е много по-войнствено настроен и представлява сериозен противник на френския крал.

 
Холандската война (нидерландски и рейнски фронт) - карта

Докато французите са принудени да спрат по такъв брутален начин, английският флот организира десант, с който Нидерландската република да бъде довършена. Войната по море е известна също като Трета англо-холандска война. Тя е решена на 21 юли 1673 г., когато прочутият нидерландски адмирал де Ройтер (най-успешният адмирал в холандската история) побеждава съюзниците край остров Тесел.[6] Там французите изоставят англичаните сами на съдбата, което скоро довежда до оттеглянето на Англия от войната. От друга страна Австрия и Бранденбург се притичват на помощ на Холандия, но твърде неуверено. Вялите военни действия през втората половина на 1673 г. са без особено значение. Освен това срещу тях е изпратен опитният маршал Тюрен, който парира всички по-енергични инициативи. Съюзът на тези държави срещу Франция, известен като Първа Хагска коалиция, скоро се разпада.

През 1673 г. се водят преговори в Кьолн, на които Луи XIV се явява с искреното желание за мир, но с много високи искания. Ако имаше насреща си Ян де Вит, той може би би успял, но Уилям III е войнствено настроен, а освен това войната му е необходима, за да поддържа властта му. Тези преговори се провалят и Франция се оказва сама срещу нов съюз (Втора Хагска коалиция), в която влизат Нидерландия, Испания, Австрия и Бранденбург. Луи приема да продължи войната, която се води на три фронта – в Нидерландия, по Рейн и в Пиренеите.

Втори етап на войната (1674 – 1678 г.)Редактиране

Първата задача на Франция, когато се очертава продължителна война, е да окупира испанското владение по своите източни граници Франш-Конте. Това е извършено от самия крал през 1674 г. при минимална съпротива от страна на испанските власти и местното население.

В Нидерландия французите определено доминират под командата на Конде и Люксамбур. Още през 1673 г. те се оттеглят от територията на Холандия и се отказват от плана за нейното унищожаване. Сега те се концентрират върху идеята да завладеят колкото се може повече територии, най-вече за сметка на Испания. През 1674 г. те печелят трудна победа при Сенефе, възползвайки се от противоречията между генералите в армията на съюзниците.[7] След това напрежението там спада и като главен военен театър се очертава Рейн.

С малката си армия Тюрен навлиза в Германия и побеждава бранденбургците при Зинсхайм, после се оттегля зад реката. Когато противниците му, вече обединени с австрийците, го последват, той ги изненадва през януари 1675 г. и отново ги побеждава при Тюркхайм.[8] Макар че успехите му не са категорични, той принуждава германците да отстъпят, поради което лично е приет от Луи XIV, за да получи благодарност. Още през същата година обаче в едно друга сражение той пада убит и това предизвиква криза във френското командване по Рейн. Съюзниците обаче също се отказват от идеята да нахлуват във Франция оттам.

В началото на 1675 г. Франция вкарва последния си дипломатически коз във войната – Швеция. Срещу солидни субсидии шведите нападат Бранденбург, но през юни претърпяват толкова унизително поражение при Фербелин, че бранденбургския курфюрст се прочува по цяла Европа, а Швеция е нападната също от Дания, така че се налага да се отбранява. Все пак Франция печели оттеглянето на бранденбургците от военните действия и на част от нидерландския флот. След този епизод Луи XIV осъзнава, че няма вече кой да му се притече на помощ и ще трябва да победи само чрез сила.

В Испания френският крал изпраща своя талантлив маршал Шомберг, който превзема Фигерас и Херона, но не успява да стигне до Барселона. През 1674 г. избухва въстание в Месина, Сицилия, която по това време е испанско владение. Въстаниците се обръщат с молба към Луи XIV да анексира острова и той изпраща на помощ силна ескадра, начело с Абрам Дюкен.[9] Испанците също викат на помощ холандски флот, оглавен лично от де Ройтер. В битката при Аугуста де Ройтер пада убит от оръдейно гюле (също като Тюрен) и след това за Дюкен не представлява трудност да подпали холандско-испанския флот. Въпреки това той не подкрепя достатъчно въстаниците и когато се оттегля, испанците си връщат целия остров.

През 1677 г. Люксамбур печели решителна победа в Нидерландия (битката при Касел) и отваря път към покоряването на цялата област от Франция. Толкова много крепости са превзети от французите, че испанската власт в Брюксел остава островче сред френско море. Когато през 1678 г. огънят навсякъде е прекратен, французите определено имат надмощие и контролират множество чужди земи.

Неймегенски мирни договори и последици от войнатаРедактиране

Както е характерно за войните от това време, мирните преговори започват три години преди края на войната и съпътстват военните действия. Когато някоя от страните постигне надмощие, тя увеличава исканията си при преговорите.

През 1677 г. започва работа мирната конференция в нидерландския град Неймеген. Съюзниците искат Луи XIV да се върне в границите си преди войната, но успешната за французите кампания през 1678 г. дава основание на френския крал да бъде смел.[10] Неговият представител граф д'Естрад издига претенции към цялата област Франш Конте и към редица крепости в Нидерландия. Това означава, че териториалните загуби ще бъдат само за Испания. Вижда се стратегията на Франция да раздели враговете си, като ощети само един от тях. Луи печели пълна победа в тази дипломатическа игра, тъй като нидерландците, доволни, че се отървават без загуби и дори без промяна на търговските си преференции, бързо се съгласяват. Генералните щати на Нидерландската република подписват мира с Франция на 10 август 1678 г. при яростното несъгласие от страна на Уилям III, който четири дни след мира атакува французите при Монс с надеждата да провокира продължение на войната. Едва след неуспеха в това начинание той се примирява.

Договорът с Испания от 17 септември е постигнат при безпомощна ярост от страна на победените, които биват наказани жестоко заради съчувствието си към нидерландците. Испания изгубва цялото Франш Конте (16 000 кв. км), както и 14 крепости в Нидерландия (Валансиен, Камбре, Сент Омер и Ипр), но получава други в замяна. Като цяло тук Франция придобива само 3800 кв. км земи с предимно стратегическо значение.[11] В Рейнланд договорът със Свещената Римска империя отнема Филипсбург от Франция за сметка на Фрайбург, но не внася никакви съществени промени. Равносметката за Франция е около 20 000 кв. км разширение, което е по-малко от 4% от площта на държавата, но това е постигнато срещу впечатляваща коалиция. Така че най-важната полза на Франция и нейния крал е постигнатото надмощие в Европа и откриването на нови възможности и налагане на власт.

ИзточнициРедактиране

  1. Б. Гаврилов, Война и мир. Кризи, войни и дипломация в Европа 1559 – 1918 г., София 2016, с. 217 – 219
  2. Виж текста в English Historical Documents, ed. by Andrew Browning, London 1953, vol. 8, pp. 863 – 867 ISBN 978-0-415-35097-6
  3. M. C. Trevelyan, William the Third and the Defence of Holland 1672 – 1674, London 1930, p. 147
  4. За него подробно Stephen Baxter, William III, London 1966
  5. M. C. Trevelyan, op. cit., p 176
  6. P. Padfield, Tide of Empires. The decisive Naval Campaigns in the Rise of the West, vol. II, pp. 84
  7. Baxter, op cit., pp. 116 – 118
  8. Подробно за Тюрен виж M. Weygand, Turenne, Paris 1929
  9. Х. Нойкирхен, Морската мощ в огледалото на историята, Варна 1985, с. 161
  10. Vincent Cronin, Louis XIV, London 1967, p. 205
  11. Major Peace Treaties of Modern History 1648 – 1967, vol. 1, New York 1967, p. 135