Битката започва с излаз от Сяр на рицарски отряд под командването на Юг дьо Колини. Двете тежковъоръжени армии се сблъскват челно, като рицарите нападат с голямо ожесточение, и в началото дори успяват да надделеят над първите български редици. Юг дьо Колини обаче е уцелен със стрела в окото и, виждайки смъртта на предводителя си, смелостта и дързостта напускат латинците и скоро отрядът им e напълно разгромен. Оцелелите започват бягство назад към града, следвани по петите от българските войници. Защитниците не успяват да затворят портите и българите нахлуват в Сяр. По улиците на града започва клане. Много от кръстоносците попадат в плен, други се спасяват като се укриват из околностите. Хората на Гийом д'Арл се приготвят за отбрана в Горния град. Царят изисква от рицарите незабавно да му предадат цитаделата. Те обаче отказват категорично, надявайки се на помощ от Бонифаций Монфератски. Византийският историк Никита Хониат разказва:
| „
|
Тогава Калоян приготви стълби, постави огромна стенобитна машина при хълма срещу крепостта и започна да разбива стената. Тези, които бяха в крепостта, се бранеха и хвърляха защитни средства, които се намираха по стените, и така продължаваха съпротивата. Но като видяха, че Калоян е обхванал като с огнен обръч крепостта с цялата си войска и е прекъснал всякакъв излаз, та никой не би могъл дори да се промъкне до маркиза, поискаха да му предадат крепостта.
|
“
|
Преговорите приключват с тържествено обещание на цар Калоян да пощади живота на рицарите и да ги пропусне свободно да се оттеглят. Когато обаче гарнизонът отваря вратите на замъка, благородниците са арестувани, а само обикновените бойци са пуснати да си заминат мирно и необезпокоявано. Три дни по-късно рицарите са екзекутирани по заповед на Калоян. Малко преди това, солунският крал все пак успява да изпрати в помощ на Сяр няколко отряда. Те са пресрещнати от българска военна част и унищожени. Отчаян, Бонифаций Монфератски се затваря в Солун с останалите си хора.
Успешният поход през 1205 година завършва с превземането на Пловдив. Византийското дворянство в града, предвождани от Алексий Аспиет оказва съпротива. След като Калоян превзема града, крепостните валове са разрушени и Аспиет е обесен. Следващата година, войната срещу Латинската империя и местната византийска аристокрация продължава и кръстоносната армия отново е победена в битката при Русион.
- Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе, Велико Търново, 1996.
- Жофроа дьо Вилардуен, „Завладяването на Константинопол“, Издателство: БАН Марин Дринов, 2000.
