Родосто

Град в Турция

Родосто или Текирдаг (на турски: Tekirdağ, произнасяно Текирдаа, на гръцки: Ραιδεστός, Редестос) е град в Република Турция, Източна Тракия, на 19-то място по големина в страната, разположен на северния бряг на Мраморно море на 135 километра западно от Истанбул.

Родосто
Tekirdağ
— Град —
Изглед към града
Изглед към града
Турция
40.9833° с. ш. 27.5167° и. д.
Родосто
Мармара
40.9833° с. ш. 27.5167° и. д.
Родосто
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетРодосто
Площ1.112 km²
Надм. височина37 m
Население204 001 души (2019)
183 454 души/km²
КметКандан Юсер
Пощенски код59 000
Телефонен код(+90) 282
МПС код59
Официален сайтwww.tekirdag.gov.tr
Родосто в Общомедия

Градът е административен център на вилаета Родосто. Населението му е около 205 001 жители (2019).

Градът е основан през Архаичната епоха от гръцки колонисти от остров Самос, които му дават името Бизанте (Βισάνθη). В автобиографичната книга "Анабазис" ("Отстъплението на Десетте хиляди") на гръцкия философ и пълководец Ксенофонт, той е споменат като владение на тракийския цар Севт II, който предлага на Ксенофонт „най-хубавата от крепостите ми край морето“ като възнаграждение за наемническите му услуги. Много автори смятат, че планината, обграждаща от север залива на Родосто (днешната планина Текирдаг) е прочутата Свещена планина на траките (Άγιον Όρος), за която говорят много антични автори.

С името Родосто (Ρωδοστο) и по-популярното Редестос (Ραιδεστός) градът е наричан от византийците. Византийският писател Прокопий Кесарийски пише, че император Юстиниан Велики в VI век възстановява и огражда със стени пострадалия от варварските нашествия град Редестос, който „има добро пристанище за морски дела“. През XI – XII в. Родосто има обширна градска площ, непрекъснато следващи полета и многобройни лозя.[1]

В 813 градът е превзет и разграбен от българския хан Крум, а през 1206 градът е завзет и разграбен от войските на цар Калоян, но скоро е възстановен.

 
Къщата-музей на Ференц Ракоци в Родосто

През Османския период градът е наречен Текфур даг (Tekfur Dağ) – от турската дума „Текфур“, означаваща византийски император. В разговорния турски език името постепенно се променя на Текир даг – „Сива планина“ и това име е прието за официално след създаването на Република Турция. Родосто години наред е основното пристанище на Одринския вилает, но с построяването на железопътната линия от Одрин до Дедеагач градът започва да запада.

В града от 1720 до смъртта си в 1735 живее в изгнание унгарският патриот Ференц II Ракоци и къщата му – архитектурен паметник от XVII век, е превърната в музей, който става собственост на унгарското правителство и е често посещаван обект от унгарски туристи, заедно с църквата „Света Богородица Ревматократиса“, в която са погребани унгарските революционери, избягали в Родосто със своя лидер.

В края на XIX – началото на XX век Родосто има изключително пъстър етнически състав – турци, гърци, българи, арменци, евреи. През 1831 г. Кепел пише, че вижда в Родосто гърци и арменци с осакатени уши и носове и описва примитивна бесилка, на която трима гърци са обесени за убийство и кражба.[2] В града е имало много българи. Така абаджийският еснаф в града се състоял изцяло от българи. Според П. Карапетров през 1878 повечето от половината на жителите му са гърци, смесени с погърчени българи, а останалите са турци, няколко арменци и евреи.

При избухването на Балканската война в 1912 г. 21 души от Родосто са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] По време на нея градът е превзет от българската армия на 23 октомври 1912 г. При мирните преговори с Османската империя България се опитва да получи Родосто като важно пристанище на Мраморно море и настоява за граница в Тракия по линията Мидия – Родосто. Тези стремежи на българската дипломация срещат съпротивата на Русия, която разглежда Родосто като част от хинтерланда на Цариград, който рано или късно трябва да бъде присъединен към Русия. Родосто е повторно завладян от турски башибозук на 1 юли 1913 г. след избухването на Междусъюзническата война и голяма част от християнското население – арменци и гърци са принудени да го напуснат. През 1919 г. Родосто по Севърския договор заедно с почти цяла Източна Тракия попада в Гърция, но след неуспешния за Гърция край на Гръцко-турската война е върнат на Турция и цялото му християнско население го напуска. Гръцки бежанци от Родосто основават на Халкидическия полуостров на юг от Солун селището Неа Редестос, тоест Ново Родосто.

Побратимени градове

редактиране

Сътрудничество

редактиране

Личности

редактиране
Родени в Родосто
  •     Абрам Агопов (Агупов), 30-годишен, македоно-одрински опълченец, неграмотен, Сярска чета[4]
  •     Агоп Осепиян (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина[5]
  •     Агоп Апрям, македоно-одрински опълченец, 15 щипска дружина[6]
  •     Анри Верней (Ашод Малакян) (1920 – 2002), френски кинорежисьор
  •   Антим Анастасиадис, гръцки духовник
  •   Барсег Канахян (1888 – 1967), арменски композитор
  •     Григор Абрамян, 24-годишен, ІІ клас, македоно-одрински опълченец, 12 лозенградска дружина[7]
  •   Давид Барокас (1905 – 1978), лидер на сефарадските евреи
  •   Евстрати (Истрати) Ангелов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, дърводелец, ІІІ отделение, 3 рота на 9 велешка дружина[8]
  •   Неофит Константинидис (1827 – 1917), гръцки духовник[9]
  •     Саркис Мухибян (1921 – 1981), български драматичен и филмов артист
Починали в Родосто
Други

Външни препратки

редактиране
  1. Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА ИДРИСИ КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973
  2. Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 144.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 14.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 524.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 50.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
  9. Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Λεοντοπόλεως κυρός Νεόφυτος. (περ. 1827 – 1917) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 21 септември 2017. (на гръцки)
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 35