Битка при остров Тексел

Битката при остров Тексел (Texel) е морско сражение от Третата англо-холандска война.[1] То се състои на 21 август 1673 г. край едноименния остров – най-големият и най-западният от Фризийските острови. Срещу прочутия холандски герой Михил де Ройтер (със 75 линейни кораба) застава съюзен англо-френски флот, командван от Руперхт Пфалцски (92 кораба). Сражението е решително за планирания от съюзниците десант северно от Амстердам, който да сломи съпротивата на холандците, но завършва с победа на де Ройтер. Така Съединените провинции са спасени от унищожение.

Битка при остров Тексел
Англо-холандски войни
BattleOfTexel.jpg
Информация
Период21 август 1673 г.
МястоТексел, Фризийски острови
РезултатПобеда за холандците
Страни в конфликта
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия Flag of England.svg Англия
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
Командири и лидери
Flag of the Netherlands.svg Михил де Ройтер Flag of England.svg Руперхт Пфалцски
Сили
75 линейни кораба 92 кораба
Битка при остров Тексел в Общомедия

Начало на военните действияРедактиране

 
Михиел де Ройтер
 
Рупърт Пфалцки

Третата англо-холандска война е част от по-голямата Холандска война (1672 – 1678). Тя е причинена от амбициите на младия френски крал Луи ХІV да ликвидира Съединените провинции (Холандия). Той ги обвинява в предателство, защото през 1668 г. спират неговата агресия срещу Испания, съюзявайки се с Англия и Швеция. Луи купува приятелството на Англия и Швеция и през 1672 г. е готов за атака към Амстердам. Нападението е неочаквано и неотразимо и огромната френска армия достига сърцето на Съединените провинции без някой да може да я спре.[2] Ръководителят на нидерландската република Ян де Вит е принуден да отвори шлюзовете на дигите, които държат морските води и да наводни част от страната си. Така той спира нашествениците, но изгубва живота си, защото народът въстава и го линчува на улицата.

Междувременно започват военни действия и по море. Като вижда, че кампанията му по суша е спряна, Луи подготвя морски десант, заедно с английския крал Чарлз II. В Дюнкерк и Ярмът са концентрирани войски, а голям съюзен флот трябва да ги прехвърли в Нидерландия. Междувременно холандците трескаво търсят начин да се защитят. Новите управляващи молят де Ройтер да се върне на служба. Той е привърженик на сваленото правителство и вече се е оттеглил, но сега приема от патриотични чувства.[3] Част от корабите му обаче остават на котва, защото не достигат хора за екипажи. Той е принуден да заеме отбранителна позиция край Фризките острови, където очаква евентуално нападение.

Ход на биткатаРедактиране

 
Битката при Тексел, худ. Вилем ван де Велде

Командир на английските кораби става пфалцкият принц Рупърт, а опитният йоркски херцог (бъдещият Джеймз ІІ) е принуден да се оттегли, тъй като е приет закон, с който католици не се допускат до обществени постове. Начело на 30-те френски кораба е Жан д'Естре, но той има изрична заповед да съхрани ескадрата си. На 1 юни 1673 г. двамата адмирали излизат в морето и скоро се събират. Ненадейно те разбират, че де Ройтер се е озовал пред залива Схонефелд, където се влива река Шелда. Опитът им да атакуват позицията му не е успешен,[4] но той се принуждава да се изтегли обратно на север, където разчита на крайбрежните плитчини. Съюзниците също се оттеглят и подновяват кампанията едва в края на юли. Този път на борда на корабите са качени 6000 десантни войници.

Противниците се срещат на 20 август,[5] но тъй като вятърът от северозапад е неизгоден за обединената ескадра, Рупърт избягва сражението. През нощта вятърът напълно се обръща. Съюзниците решават да действат и се подреждат – френските кораби отпред, основните английски сили в средата и неголям ариергард. Холандците също формират три ескадри. Де Ройтер правилно преценява, че французите не са решени да се бият и изпраща против тях само 12 кораба.[6] Те успяват да парират д'Естре, който повече не се намесва в битката. С основните си сили, които сега превъзхождат противника, холандският адмирал атакува Рупърт преди последният да е подредил линиите си. Холандците влагат в атаката цялата си огнева мощ и успяват да разбъркат английския строй. Рупърт отстъпва с идеята да отдалечи холандците от брега, те го последват. Така френските и английските кораби се оказват разделени, което окончателно убеждава д'Естре да прекрати боя.

 
Картина на битката от Лудолф Бакхуйзен

Става така, че и онези дванадесет кораба, оставени срещу французите, успяват да се включат в атаката срещу англичаните. От друга страна сър Едуард Спраге – помощник на пфалцкия принц – има личен конфликт с Корнелис Тромп (вицеадмирал на холандците) и се отделя със своята част от корабите, за да го пресрещне. Смята се, че той е обещал на краля преди отплаването да унищожи Тромп или да загине.[7] Битката се разделя на две, като Спраге и Тромп се вплитат в много по-яростно сражение от своите шефове. Така епичен е сблъсъкът между тях, че Спраге изгубва два флагмана под краката си.

Изоставен от авангарда и ариергарда си, Рупърт се оказва лице в лице с де Ройтер, при това с по-малко кораби. В тази фаза (следобед) той има около 20 на разположение срещу 35 – 40 на холандеца. Въпреки това англичаните се бият ожесточено и не позволяват да бъдат обкръжени. Привечер корабите на Спраге се присъединяват към основната част на флота, приближават се и френските кораби и де Ройтер се принуждава да се оттегли преди да претърпи по-големи загуби.[8]

Значение и край на войнатаРедактиране

Битката при Тексел спасява Съединените провинции не само от десанта, но и от клещите на съюзниците изобщо. Няма точни данни за изгубените кораби, но е ясно, че съюзниците губят повече. Англичаните, възмутени от пасивността на френските си приятели, ги обвиняват за загубата. Половин година по-късно те сключват сеперативен мир и напускат войната. Французите също се преориентират и се отказват от плановете си да унищожат републиката. Новата им жертва е Испания и именно върху отнемането на нейните владения се концентрират те.

Де Ройтер става национален герой на холандците. Възхищават му се и другите народи. Той се сдобива с такава слава, че самият д'Естре пише на френския министър Колбер:

Ще ми се да спечеля със смъртта си славата, която придоби де Ройтер.[9]

За нещастие великият адмирал не доживява края на войната. Изпратен да помага на Испания да се справи с Месинското въстание в Сицилия, той загива от френски оръдеен снаряд на 22 април 1676 г.[10]

БележкиРедактиране

  1. Battle of Texel or Kijkduin, 11/ 21 August 1673, на сайта historyofwar.org, посетен на 5.02.2020
  2. Stephen Baxter, William III, London 1966, p. 71
  3. Хайнц Нойкирхен, Морската мощ в огледалото на историята, Варна 1985, с. 160
  4. Jessie Frothingham, Sea fighters from Drake to Farragut, New York 1902, p. 113
  5. David Eggenberger, A dictionary of battles, New York 1967, p. 432
  6. Alfred Mahan, The influence of sea power upon history 1660 – 1783, Boston 1890, p. 153
  7. Ibid.
  8. Ibid., p. 154
  9. Франсоа Волтер, Векът на Луи ХІV, т. 1, София 2015, с. 149
  10. Frothingham, Sea fighters..., p. 116