Благороден елен
Благородният елен (Cervus elaphus) е едър тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Женският елен се нарича кошута.
Благороден елен | ||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
![]() Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||
Благороден елен в Общомедия | ||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
ОписаниеРедактиране
- Дължина на тялото – 165 – 250 cm
- Височина при холката – 100 – 160 cm
- Дължина на опашката – 12 – 18 cm
- Тегло – 100 – 475 kg
- Полов диморфизъм – силно изразен. Женските са по-леки и нямат рога
- Зъбна формула:
където: I е инцизивите (резците), бр.;
C – канини (кучешки зъби)
Р – премоларите (предните кътници), бр.;
М – моларите (задните кътници), бр.
Младите екземпляри имат леко петниста окраска, възрастните са едноцветни. Цветът на възрастния индивид е тъмно или светло кафяв, често с ръждив оттенък.
РогаРедактиране
Рогата на мъжкарите започват да растат март-април, и докато достигнат пълно развитие през юли-август са покрити с фина мъхеста кожица. Падат февруари. На едногодишните екземпляри рогата са много малки и недоразвити, имат едно, максимум две разклонения, на втората година могат да бъдат вече шест. С възрастта рогата стават все по-големи и разклонени. Максимум се достига около десетата година, когато разклоненията им могат да достигнат 24 или повече на брой. Когато животното започне да остарява, рогата започват да намаляват размера си.
Разпространение и биотопРедактиране
Разпространен в Европа (включително и България) и Азия. Обитава не много гъсти широколистни и смесени гори в равнинни, полупланински и планински местности. Често можем да го срещнем и в полугористи открити местности.
Начин на живот и храненеРедактиране
Храни се с растителна храна, трева, пъпки, листа, клонки, коренища и други. Зимно време среща затруднения в намирането на храна и често гладува и разчита на запасите натрупани през лятото и есента.
Денем почива на някое скришно място и не излиза до свечеряване. Обикновено живее на малки стада, съставени само от мъжки или женски индивиди, които се смесват само в размножителния период. Когато раждат, женските се отделят за известно време от стадото и след това отново се присъединяват. Въпреки големите си рога, когато са заплашени и мъжките и женските се защитават удряйки силно с предните си копита. Предните им копита имат много твърди и добре заострени ръбове и не са редки случаите на тежко пострадал хищник след опит за нападение над кошута с малко. Благородният елен, понякога обича да се валя в кал, което не е характерно за другите видове от семейство Плътнороги.
РазмножаванеРедактиране
Благородният елен е полигамно животно. Женските се разгонват втората половина на септември и започват и битките между мъжките индивиди. Тогава доминиращият мъжки защитава стадото си от съперниците си. Съперниците му, обикновено по-млади мъжкари без собствен харем, се опитват да го изместят от доминиращата му позиция или поне да отделят някоя от женските. По това време мъжките водят целодневни изтощителни битки, използвайки рогата си. Въпреки привидната жестокост на битките, те се състоят общо взето от заклещване на рогата на двамата съперници и бутане. Рогата имат конструкция осигуряваща безопасността на битките и в крайна сметка много рядко се стига до сериозни наранявания. По-слабият мъжкар обикновено се отказва по някое време и прави кратка демонстрация на подчиненост, показвайки незащитените страни на тялото си и по този начин тушира агресивността на победителя, който след много кратко преследване се отказва да го гони и да се бие с него.
Малките се раждат през май-юни. Обикновено се ражда само едно малко, случаите на близнаци са крайно редки. Самото раждане е много бързо и трае не повече от десет минути. Първите дни малкото се намира в някое скривалище и майка му отива при него само за да го накърми. Кърменето трае 3 – 4 месеца. Малкото не се отделя от майка си плътно до раждането на следващото малко, обикновено на следващата година. Ако малкото е кошута обикновено остава със същото стадо, а ако е елен се присъединява към стадата на другите мъжкари.
ПодвидовеРедактиране
- C. e. bactrianus – Бухарски елен
- C. e. barbarus
- C. e. corsicanus
- C. e. elaphus – Европейски благороден елен
- C. e. hanglu – Хангул
- C. e. hippelaphus
- C. e. maral – Каспийски благороден елен
- C. e. yarkandensis
Допълнителни сведенияРедактиране
В много страни по света, включително и в България благородният елен е ценен ловен обект, за който се полагат грижи и се поддържа популацията му. Обикновено са разрешени за лов единствено мъжкарите и то само за кратък определен период. Ловния трофей са рогата му. Изключение прави подборния лов, който цели да поддържа доброто състояние на популацията.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Cervus elaphus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)