Богдан Алексов
Богдан Петков Алексов или Алексиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
| Богдан Алексов | |
| български революционер | |
| Роден |
1869 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Биография редактиране
Богдан Алексов е роден в 1869 година[2] в паланечкото българско село Ветуница, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония.[1] В 1900 година се присъединява към ВМОРО и участва дейно в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година.[3] При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като подофицер във 2-ра рота на 2-ра скопска дружина.[3][4] През Междусъюзническата война е ранен в сражението при Емирица в Осогово.[3]
Взима участие в Първата световна война, като служи в 7-ма рота, 59-ти пехотен полк като щатен подофицер.[3] Носител на орден „За храброст“ IV степен от Първата световна война.[5] За сражението при Криволак получава и орден „За храброст“ III степен. В 1917 година е прекомандирован в Моравската военноинспекционна област като командир на 10-ти планински взвод, където останава до края на войната. Носител е и на германски орден.[3]
След войната се връща във върнатото на Сърбия Паланечко, за да уреди имотите си, но е арестуван от властите и осъден да плати 200 000 лева и да лежи 5 години затвор, от които лежи 4.[3]
Членува в Илинденската организация. На 26 февруари 1943 година като жител на Крива паланка, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 69.
- ↑ Към 27 февруари 1943 година е на 69 години.
- ↑ а б в г д е ж Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 70.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16, 18.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 592