Емирица
Емирица (на македонска литературна норма: Емирица) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.
| Емирица Емирица | |
| — село — | |
 | |
  Емирица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Кратово |
| Географска област | Осогово |
| Надм. височина | 1122 m |
| Население | 18 души (2002) |
| Пощенски код | 1360 |
| Емирица в Общомедия | |
География
редактиранеСелището е типично планинско разположено на надморска височина от 1122 м в Осоговската планина. Общинския център Кратово е в западна посока. Географски зимният курорт Пониква е в съседство в южна посока.
История
редактиранеВ XIX век Емирица е изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Емирица има 100 жители, всички българи християни.[1]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Емирица (Emiritza) има 80 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Емирица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] През февруари 1914 година сръбските власти арестуват по време на обезоръжителна акция Стоян Алексов, Георги Цветков, Миташ Спасков и Тодор Хаджията, като последния е осъден на смърт. Подхвърлени са 16 пушки, за да се създаде повод да се нанасят побои на селяните. От жената на Божин Гьоргилена след като са откраднати 40 лева е изнасилена и домът й е запален. Вечерта тя се обесва.[4]
Личности
редактиране- Родени в Емирица
Теодоси (Тодос) Хаджията (1862 - ?), деец на ВМОРО[5], македоно-одрински опълченец, четата на Славчо Абазов и Дончо Ангелов[6]
- Починали в Емирица
- Туше (Тушо) Лазаров (о. 1892 – 1913) от струмишкото село Попчево, македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 3-та солунска дружина, убит на 17 юни 1913 година[7]
Бележки
редактиране- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 70
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 136, 710.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 754.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 405.