Богомила
Богомила (на македонска литературна норма: Богомила) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
|
Богомила Богомила |
|
|---|---|
| — село — | |
 Мостът на Бабуна |
|
  Богомила |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 499 m |
| Население | 476 души (2002) |
| Пощенски код | 1415 |
| МПС код | VE |
| Богомила в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Богомила е главното село на областта Азот и е разположено на 50 километра западно от град Велес, на река Бабуна между планините Якубица и Бабуна. Богомила е спирка на железопътната линия Велес – Битоля.
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
Сведения за съществуването на селото има в османски дефтери от 1445 година.[1]
В XIX век Богомила е българско село във Велешка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Богомиле (Bogomilé) е посочено като село със 110 домакинства и 479 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Богомила има 900 жители българи християни.[3].
През лятото на 1868 година австро-унгарският вицеконсул в Битола Петер Окули пише, че българското село Боговила край Велес е нападнато от 40 дебърски албанци на коне, които го плячкосали без никаква съпротива, тъй като повечето жители работели на полето.[4]
В началото на XX век в Богомила пуска корени сръбската пропаганда в Македония и по-голямата част от жителите му в началото на века са сърбомани под върховенството на Цариградската патриаршия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Богомила има 147 сръбски къщи.[5] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Богомила живеят 152 българи екзархисти и 1096 българи патриаршисти сърбомани и в селото работят българско и сръбско училище.[6]
В Сърбия и ЮгославияРедактиране
През войната селото е окупирано от сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Богумил (Bogumil) като наскоро посърбено българско село.[7]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Богумил като българско село.[8]
Селото пострадва значително по време на Втората световна война. Български армейски и полицейски части провеждат Бабунската акция край селото с цел да унищожат Велешко-прилепския народоосвободителен партизански отряд „Димитър Влахов“[9].
Според преброяването от 2002 година селото има 1794 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 471 |
| албанци | 2 |
| турци | 1 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
ЗабележителностиРедактиране
Селската църква „Свети Атанасий“ (Долната църква) е от 1837 година. Манастирът „Свети Спас” е от 1996 година.[11] За Горната църква „Свети Илия“ се смята, че е от XIII век. От първоначалната църква е запазен само олтарният дял и неговата живопис. По-късно на остатъците от стария градеж е изградена трапезария. В близост на Богомила се намира и манастирът „Свети Георги“ на надморска височина от около 800 метра, обиколен с висока букова гора и над поток.
Родният дом на основателя на ВМОРО Петър Попарсов - Попарсовата къща е превърната в 1986 година в къща музей.[12][13]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Богомила
Петър Попарсов (1868 – 1941), български революционер
Петър Преспанско-Пелагонийски (р. 1946), православен духовник
- Починали в Богомила
Пецо Кръстески (1916 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
БележкиРедактиране
- ↑ Николовски, Дарко. Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко. // Патримониум VI (11). Скопје, КАЛАМУС, 2013. с. 198. (на македонска литературна норма)
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 184 - 185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, Подбор и редакция В. Паскалева, том II (1866-1871), София 1998, с. 138 / Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Herausgegeben von V. Paskaleva, Band II (1866-1871), Sofia 1998, p. 138.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Сеченица 1942 Архив на оригинала от 2008-10-26 в Wayback Machine., bogomila.makedoniko.com
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2008-09-16
- ↑ Парохија Градско - цркви и манастири. // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 16 февруари 2014 г.
- ↑ Се обновија Спомен куќите на Петар Поп Арсов и Коле Неделковски. // Ти реков ми рече, 26 ноември 2012 г. Посетен на 9 ноември 2019 г.
- ↑ Cе обновуваат спомен куќите на Петар Поп Арсов и Коле Неделковски. // Ти реков ми рече, 4 јули 2012 г. Посетен на 9 ноември 2019 г.
