Уикипедия

Бодо Хел

австрийски писател

Бодо Хел (на немски: Bodo Hell) е австрийски писател, автор на разкази и радиопиеси.

Бодо Хел
Bodo Hell
Роден15 март 1943 г. (81 г.)
Професияписател
Националност Австрия
Жанрразказ, радиопиеса
Награди„Рауризка литературна награда“ (1972)
„Литературна награда на Виена“ (1999)
Уебсайтwww.bodohell.at
Бодо Хел в Общомедия

Биография

редактиране

Бодо Хел е роден на 15 март 1943 г. в Залцбург. Следва орган в залцбургския Моцартеум и философия, германистика и история във виенската Академия за музика, изобразително изкуство, кино и телевизия. След това се отдава изцяло на писателска дейност.

Бодо Хел живее във Виена и повече от тридесет години прекарва лятото под върха Дахщайн в Щирия, където отглежда 140 говеда.[1] Това време използва не само за вдъхновение, но и за тежкия труд на селски стопанин и мандраджия.

За литературните си творби Хел работи заедно с Фридерике Майрьокер, която за него е образец в областта на прозата, а също с Ернст Яндл като майстор в модерната лирика.

Хел схваща себе си като „ориентиран към фактите“ автор. Проучва внимателно определени факти, намира тяхната взаимовръзка в белетристичен облик и се опитва да ги изрази със специфичен език.

След 70-те години творбите на Хел се простират от литературни произведения до експериментална проза – публикувани са като книги, радиопиеси, сборници с текстове е фотографии и филми.

През 1997 г. Бодо Хел поема ръководството на литературен курс в рамките на Септемврийската академия и школа за поезия.[2]

Библиография

редактиране

Проза

редактиране
  • 1977: Dom Mischabel Hochjoch, Drei Bergerzählungen
  • 1983: Stadtschrift, 200 Fotos und Text: „Linie 13A“
  • 1986: Larven Schemen Phantome, Der Donner des Stillhaltens
  • 1987: 666. Erzählungen, Fotos: Bodo Hell
  • 1989: Wie geht's?, Erzählungen, Zeichnungen
  • 1992: Die wirklichen Möglichkeiten, Zwei Reden zum Erich Fried-Preis 1991
  • 1992: Gang durchs Dorf: Fingerzeig, Fotografien zu „BIumenwerk“
  • 1993: Frauenmantel, Fotohistorischer Essay von Kurt Kaindl
  • 1993: Gaußplatz 11
  • 1993: In allen Strophen geläufig
  • 1994: Mittendrin, Erzählungen, Zeichnungen
  • 1996: Herr im Schlaf, Ein Griff ins emblematische Alltagstheater
  • 1999: Die Devise lautet, Erzählung
  • 2000: Augenklappe, Text. Fotografie
  • 2003: Tracht: Pflicht, Lese+Sprechtexte
  • 2006: Frost: relaunched, „Wissen lenkt vom Wissen ab, wissen Sie!“
  • 2008: Admont abscondita, Denk-Bilder aus der barocken Klosterbibliothek
  • 2010: Nothelfer, Essay 60
  • 2011: Immergrün Sudarium/Calendarium
  • 2013: Bodo Hell Omnibus, exemplarische Texte und Kommentare
  • 2014: Matri Mitram, Engelsgespräche/Bildersturm
  • 2015: Stadtschrift [II], Fotos und Texte
  • 2017: Ritus und Rita

Радиопиеси

редактиране
  • 1974: Zwettl Gmünd Scheibbs (Mit Liesl Ujvary), ORF
  • 1978: Kopf an Kopf (Mit Liesl Ujvary), NDR
  • 1981: Akustisches Portrait (Mit Liesl Ujvary), SDR
  • 1980: Autorenmusik (Mit Liesl Ujvary, Regie: Günter Guben), SDR Stuttgart
  • 1989: Ziegenmelken (Regie: Bodo Hell) ORF
  • 2013: Landschaft mit Verstoßung

Награди и отличия

редактиране

Източници

редактиране
  1. ↑ Bodo Hell auf der Grafenbergalm, auf meinbezirk.at
  2. ↑ Bodo Hell auf dem Altenhof am Kamp, auf altenhof.jimdo.com
  3. ↑ Auszeichnungen, auf literaturhaus.at
  4. ↑ Bodo Hell erhält Christine-Lavant-Preis, Der Standard, 2017-11-02

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бодо_Хел&oldid=12060936“.