Тази статия е за града в Австрия. За провинцията вижте Залцбург (провинция).

За̀лцбург (на немски: Salzburg) е град в Западна Австрия, център на провинция Залцбург и известен планински курорт. Името на Залцбург означава Замък от сол заради добива на тази подправка в района на града. В днешно време (XX – XXI век) той е известен повече с производството на енергийната напитка Ред Бул.

Залцбург
Salzburg
— Град —
Знаме
      
Герб
Австрия
47.8° с. ш. 13.045° и. д.
Залцбург
Залцбург
47.8° с. ш. 13.045° и. д.
Залцбург
Страна Австрия
ПровинцияЗалцбург
Площ65,65 km²[1]
Надм. височина424 m
Население147 685 души (2009)
Пощенски код5020, 5023, 5026, 5061, 5071, 5081, 5082
МПС кодS
Официален сайтwww.stadt-salzburg.at
Залцбург в Общомедия

Залцбург притежава, най-вече със Стария град и района около замъка Хелбрун, една дълга културна традиция. Известен е със своята барокова архитектура, с наситената си история и като врата към Алпите. Разположен е в подножието на им, между германската провинция Бавария и Тирол, от двете страни на река Залцах (Солената река). Намира се в близост до границите на Бавария и е заобиколен от област, известна като Флахгау (Залцбургска околност). Градът е жп възел. Има аерогара на 5 км от центъра му.

География

редактиране

Градът Залцбург лежи в Залцбургските котловини. Към вътрешните градски хълмове принадлежат Фестунгсберг (Festungsberg) (с крепостта Хоензалцбург), Мьонхсберг (Mönchsberg), Райнберг (Rainberg) и Капуцинерберг (Kapuzinerberg) (включително Бюрглщайн (Bürglstein)). В южната част на града се намират Hellbrunner Berg (Хелбрунският хълм) и Morzger Hügel (Морцгеровата могила), в местния център на Алтлийферинг (Altliefering) – Графенхюгел (Grafenhügel).

В северозападната част на града се намира легендарният Унтерсберг (Untersberg), висок 1853 м, в североизток – 1288 м високият Гайсберг (Gaisberg). В посока изток, недалече се намира областта Залцкамергут (Salzkammergut). На север се отваря Залцбургската котловина. Хълмът Плайнберг (Plainberg) разкрива красива гледка над Залцбург. На северозапад Залцбург граничи с Бавария, притокът Залах (Saalach) образува границата със съседния град Фрайласинг (Freilassing).

 

Територията на днешния град Залцбург е заселена още от Каменната ера (около 4500 пр.н.е.). В района на Райнберг има непрекъснато поселение оттогава до нашествието на римляните при управлението на Октавиан Август (15 г. н.е.) На Фестунгсберг и на Капуциненберг също са се намирали големи селища или по-скоро – части от селища, свързани с историята на келтите. Населението на селищата по хълмове се преселва в района на Стария град, където е сформирана муниципията (общината) Municipium Claudium Juvavum. Името Juvavum не идва от това на римски бог (въпреки че Йове/Йовий е прозвище на Юпитер/Зевс, възприето по-късно и от император Диоклециан), а е от келтски произход (Iuvavo). При Клавдий тя е важен управленски и транспортен център на новата римска провинция Норик (Noricum). Впоследствие селището е в състава на Западната Римска империя и споделя участта й.

От 739 г. градът е седалище на епископ.[2] За баща и патрон на града се смята монах на име Рупорт (Руперт от Залцбург), който през VIII век основава в стръмните скали манастира „Свети Петър“ и християнизира населението по заръка на Теодо II, херцог на Бавария. През 798 г. градът получава статут на архиепископия (Залцбургско архиепископство) и става един от десетте главни градове на Европа. През 996 г. той е превзет от императора на Свещената Римска империя Отон III, който му дава икономически привилегии. Важна роля в управлението на града имат и графовете на Залцбургау. Документирано е, че през 1120/30 г. Залцбург вече има свой архиепископски градски съдия, свидетелстващ, че това е най-старият град в територията на днешна Австрия. Най-старата известна градска харта на Залцбург е от 1287 г. През първата половина на XIV век градът и архиепископството се откъсват от опеката на Бавария, а през XV век значително се замогват, но тежненията към обособяване на привилегирована буржоазна класа са потъпквани от духовенството. По това време се заражда протестантството и натрупаното обществено недоволство намира израз в симпатии към проповедите на Мартин Лутер, на което властите в Залцбург реагират с прокуждане от града и архиепископството на привържениците му през 1590 г. Междувременно (1525 – 1526 г.) на тяхната територия се разгръща поредица от бунтове и въстания, известна като Селската война на Залцбург, насочена срещу гнета над селяните и миньорите на сол и злато, упражняван от архиепископ Матеус Ланг фон Веленбург. Отначало въстаниците, които са реформистки настроени, успяват да завладеят по-голямата част от града, да обсадят прелата в неговата укрепена кула и дори – да отблъснат притеклия му се на помощ знаменит пълководец Зигмунд фон Дитрихщайн. После обаче са измамени с обещания за мир и справедливост от Лудвиг X Баварски, съюзник на Ланг, който се предлага в ролята на арбитър, възползвайки се от желанието им да имат светски управник вместо архиепископ, и водачите им са разпръснати или избити, а положението на народа значително се утежнява, докато архиепископската власт се запазва, макар и временно делена с княжеска.

В началото на XVII век архиепископ Волф Дитрих от Райтенау благоустроява Залцбург, давайки характерния му облик на сегашния „Стар град“. За новото строителство на Катедралата в Залцбург, която 1598 г. е горяла за осми път, е извикан архитектът Винченцо Скамоци (Vincenzo Scamozzi). Спорове с Бавария за сол и данъци подтикват Волф Дитрих да завземе през 1611 г. непосредственото княжеско ръководство Берхтесгаден. В отговор Херцогство Бавария завзема Залцбург и се погрижва за избора на Маркус Зитикус, като наследник на Волф Дитрих. След свалянето на Волф Дитрих, за архитект е упълномощен архитектът Сантино Солари за довършване на катедралата. Последователят на Маркус Ситикус, Парис фон Лодрон, успява чрез благоразумна и внимателна неутрална политика да не намесва Залцбург в Тридесетгодишната война (1618 – 1648 г.). В края на XVII век градът става поле на един от най-зловещите случаи на лов на вещици – т.нар. Изпитания на Залцбургските момчетата магьосници, известен и като Процес срещу магьосника Джакъл (по името на набедения за вещер лидер на действащите в града и околностите просешки банди местен скитник, а вероятно и разбойник Шиндерджакъл, с екзекуцията на чиято майка Барбара Колер, занимаваща се екарисаж/отстраняване на животински трупове, започват това гонение), в който над половината пострадали са на възраст между 10 и 21 г., а сред обследваните за магьосничество има и множество малки деца (към 3 – 5 годишни).

Университетът в Залцбург е основан през 1622 – 1623 г., отначало с теологически и психологически факултет. Това учредяване е съществена част от приноса на княжеските епископи в делото на Контрареформацията, но и цели и по-добро образование на свещениците. Като предварителен етап за университета през 1617 г. е открита гимназия. Предишни опити за това са се проваляли поради липса на строителен терен. В контрареформационен дух е и изгонването на местната протестанстка общност (над 20 хиляди души) в емиграция, станало в началото на XVIII век. Вън от Австрия в германските държавици обаче протестантството се налага или поне е много по-толерирано и тя остава изолирана от тях с преобладаващата си и налагана насила католическа религия, като в резултат окончателно се оформя отделно от останалите немскоговорещи народи самосъзнание, а Залцбург е на границата между двете зони.

В периода (1772 – 1803 г.), по време на управлението на архиепископ Франц Йозеф Колоредо от Валзе и Мелс, Залцбург става център на Късното Просвещение. Училищната система е реформирана по австрийски образец и в Залцбург са поканени многобройни учени и творци.

В началото на XIX век градът остава оспорван между новооснованата Австрийска империя и Бавария, но след Виенския конгрес е трайно под австрийска власт (въпреки че 2 от кварталите му остават извън нея) и така после става част от дуалистичната монархия Австро-Унгария. Междувременно на 3 пъти градът е превземан и разграбван от войските на Наополеон Бонапарт в неговите войни. През 1960 г. градските стени са сринати, а Залцбург е свързан, чрез железопътни линии с Виена и Мюнхен, което донася просперитет на града.

В процеса на разпада ѝ след разгрома на Австро-Унгария в Първата Световна война той е включен в територията известна като Германо-Австрия, а след това става част от Първата австрийска република (1919 г.) През 1938 г. Нацистка Германия предприема анексиране и окупиране на Австрия, известно като Аншлус, в резултат на което и Залцбург попада под нейна власт. Тамошните цигани, евреи и други преследвани от нацистите жители силно пострадват от техните действия, а в района на Зацбург се изграждат редица военопленически и концентрационни лагери (вкл. от Системата Дахау). До края на войната градът е многократно бомбардиран от съюзническите войски, но пострадват предимно модерните му райони, а старата част му част е в значителна степен отмината в това отношение, макар че мостовете в града и куполът на катедралата са разрушени. Американските сили превземат града към 5 май 1949 г. (комендантът Ханс Лепердингер го предава без бой) и той става център на местната съюзническа окупационна зона, в който се помещават много от нейните бежански лагери. От 1955 г. нататък Австрия, към чиято територия продължава да се числи Залцбург, отново е независима държава, а от 1995 г. – член на Европейския съюз.

Забележителности

редактиране
Залцбург
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
 
Гледка към крепостта „Горен Залцбург“
В регистъраHistoric Centre of the City of Salzburg
РегионЕвропа и Северна Америка
Местоположение  Австрия
ТипКултурно наследство
Критерииii, iv, vi
Вписване1996  (20-а сесия)
Залцбург в Общомедия
  • Залцбург се слави с едни от най-живописните средновековни улички и с великолепните си дворци.
  • Най-голямото запазено историческо укрепление в Централна Европа (Festung Hohensalzburg) Крепостта Хоен/„Горен Залцбург“, намираща се на хълма над града.
  • Най-старият средновековен напоителен канал в Централна Европа – Алмканала (Almkanal), който е изкуствен разклонен водоизточник, служил за снабдяване на града с необходимата питейна вода; вода, нужна за пожарогасителни дейности, както и водата за работата на мелниците.
  • Добре запазените ренесансови водни игри (водоскоци/фонтани) (Wasserspiele Hellbrunn).
  • Добре запазената Хелбрунска алея (Hellbrunner Allee)
  • Най-старата запазена зъбчата железница в света (Reißzug).
  • Дворецът „Мирабел“, чийто парк е един от най-изящните в Европа.
  • Родната къща на Моцарт. Градът е наричан и Градът на Моцарт, защото в него е роден великият композитор Волфганг Амадеус Моцарт (27 януари 17565 май 1791 г.) Гениалният композитор е емблемата на Залцбург. Родната къща на Моцарт сега е музей. През 1890 г. Паул Фьорстер сътворява бонбоните „Моцарткугелн“ с лика на Моцарт.
  • Най-старият тунел в Австрия – Зигмундстор (Sigmundstor), който свързва Стария град с градската част Риденбург (Riedenburg) и има дължина от 131 м.
  • В града се провежда ежегоден музикален фестивал (Залцбургският музикален фестивал) – през ноември. Смята се, че Залцбургският музикален фестивал е с най-скъпите билети в света и с най-силно присъствие на финансово-политическия елит. На фестивала идват Виенската филхармония, Берлинската филхармония, Щатскапеле – Дрезден и др.
  • Представителният футболен отбор на града се нарича Ред Бул Залцбург. През сезон 2005 – 2006 г. се състезава в Австрийската Бундеслига. През сезон 2006 – 2007 достига до Купата на УЕФА, но само до втори предварителен кръг.
Развитие на населението[3][4]
Дата Население
1869 27.858
1880 33.241
1890 38.081
1900 48.945
1910 56.423
1923 60.026
1934 69.447
Дата Население
1939 77.170
1951 102.927
1961 108.114
1971 129.919
1981 139.426
1991 143.978
2001 142.662
2007 150.269
 
Градините на двореца „Мирабел“

Личности

редактиране
Родени

Побратимени градове

редактиране

Град Залцбург е побратимен град или патньор със следните градове:

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. Dauersiedlungsraum der Gemeinden Politischen Bezirke und Bundesländer - Gebietsstand 1.1.2018 // Посетен на 10 март 2019 г.
  2. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 11.
  3. www.statistik.at
  4. www.stadt-salzburg.at