Божурлук

Божурлу̀к е село в Северна България. То се намира в Община Левски, област Плевен. Намира се на 18 километра югозападно от гр. Свищов, на пътя Свищов – Плевен.

Божурлук
Божурлук 43.53458, 25.181645 Божурлук
Общи данни
Население	83 души (15 март 2024 г.) 6,04 души/km²
Землище	13,853 km²
Надм. височина	78 m
Пощ. код	5926
Тел. код	06533
МПС код	ЕН
ЕКАТТЕ	05044
Администрация
Държава	България
Област	Плевен
Община    – кмет	Левски Любка Александрова (БСП за България, Левицата!; 2011)
Божурлук в Общомедия

История

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

След преминаването на руските войски в България при Свищов за губернатор е назначен Найден Геров.

Къща в с. Божурлук

Селско стопанство

Общата площ на земята на село Божурлук е 14 078 дка, а обработваемата земя е 10 554 дка чернозем.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

След освобождението от османско владичество в североизточната част на землището се установява земевладелец с площ от около 700 декара, които увеличава до 3700 декара. Срещу него селяните водят дело през 1914 година, но без успех. Делото подновяват чак през 1933/1934 година, но пак безуспешно, след което се отказват повече да водят дела, защото видели, че са безсилни.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}Една част от божурлучани са се занимавали със зеленчукопроизводство. Земите, подходящи за зеленчуци, са качествени, но са много малко, затова много добри градинари тръгнали по околните села, а някои от тях отишли в Чехия, Унгария, Сърбия, Хърватско и другаде, където пренесли своите умения в зеленчукопроизводството.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}По-опитните зеленчукопроизводители ставали предприемачи, наречени „газди“, наемали повече земя, наемали и работници. От печалбата покривали разходите за наем, семена, храна на работниците и други, наречено сюрюмия, а останалото (кярът) делели за газда, продавачи и работници.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

Животновъдството в селото не е било силно развито, а и пасищата са били малко. През 1918 година в селото е имало само 1174 овце.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

След 9.IX.1944 г. до аграрната реформа 1946 година за земите на чифлика се е водел спор между селата Божурлук и Татари в чие землище са, обаче собственика на чифлика Ангел Гроздев – зет на чифликчията Сашо Караначев, който е бил много доволен от божурлучани, е доказал, че земите му са в божурлушко землище, а и самият той става жител на Божурлук. Така с. Татари загубва делото.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

След аграрната реформа земите на чифлика са разпределени: 700 декара към фонд ТПС – общински, а 3000 дка са раздадени чрез оземляване на безимотни и малоимотни стопани от Божурлук.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

До 1950 година земята се е обработвала по примитивен начин – с волове и коне, а модерната селскостопанска техника се състояла единствено от жътварки, редосеялки и други.

Останалите са сели, жънали и ронели на ръка или са ползвали техниката на други.

По-късно в селото започва вършитба с вършачка, задвижвана с парна машина, собственост на Генчо Дончев от с. Стежерово. Придвижването на вършачката и парната машина е ставало с два чифта волове.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}С вършачката са вършели само основните житни култури – пшеница, ечемик и ръж – и то само стопаните с по-голямо производство. Останалите са вършели все още по примитивния начин – „на харман“. Така са се вършели и останалите култури – фий, просо, боб, делидара (мухар) и др.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]} С вършачка се е вършало и първите години след създаването на ТК3С.

През 1949 – 1950 година в селото 23 семейства създават сдружение за колективна обработка на земята. Колективна е само обработката, а всеки си получавал изцяло продукцията от собствените ниви.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

ТК3С в селото се създава през 1950 година – годината на колективизацията или масовизацията.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

На 18 юни 1950 година по покана на инициативен комитет в селото е свикано събрание и учредено ТКЗС.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

По социален състав се разпределят: 38 бедни и 10 средни.

По политическа принадлежност се разпределят: 35 членове на БКП, 1 член на БЗНС и 12 безпартийни.

Събранието е ръководено от най-стария – Петко Господинов Димитров, секретар-протоколист е Тодор Пенев Петков.

Гласували 48 стопани с 1577 декара обработваема земя и ливади, овощни градини и гори.

Избраният за председател Иван Христов Ганчев е безпартиен и среден селянин с оглед укрепване вярата в останалите и увличане за масово влизане в новоучреденото ТКЗС.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

Същата година (годината на масовизацията) с протокол № 3/12 август 1950 година са приети почти всички останали домакинства.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

На 11 октомври 1950 година за разколебаване с протокол № 8 са изключени Иван Савов Брайнов и Христо X. Гутев. Големи трудности са срещани при събирането на добитъка и инвентара, тъй като не е имало достатъчно обори и навеси (сушини). Взети са някои селско стопански постройки от чифлика и са наети други из селото. Съставени са четири стада овце от по 120 бройки.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}През следващата 1951 година се е получило известно сътресение в укрепване дейността на кооперативното стопанство. Значителен брой кооператори са искали да правят молби за напускане на ТКЗС, поради което се е стигнало до изключване на 16 кооператори, но до края на годината някои от тях отново са приети за членове.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

През 1951 година е имало 213 кооперирани домакинства с 861 души и 10 113 декара земя.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

Започва строителство. Построен е първият обор и три овчарника (кошари). Направено е и преустройство на общинска сграда във фурна, която работи до 1969 година.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

От 1951 до 1953 година се дава по един хляб на човек. Хляб от много малай и малко брашно.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}През 1952 година се слага началото на създаване на расово животновъдство. Закупуват се: един разплодник „Си-ментал“за кравефермата и седем броя овни „Меринофлайш“ за овцефермата. Произведено е 1137 kg. сирене и 149 kg. вълна. Засадена е и 10 декара овощна градина.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

През 1953 година са закупени: сноповързачка, жътварки, крава от порода „Монтафон“ и 15 броя пчелни семейства, като се слага началото на кооперативен пчелин.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}Същата година се изготвя перспективен план за петилетката 1952 – 1957 година, който се приема от УС на ТКЗС на 30 септември 1353 година. Засадени 400 декара лозя под ръководството на бригадира Иван Христов Ганчев. Засадена е овощна градина от 80 декара в т.ч. 45 декара кайсии от които е предавано 40 тона за износ и отделно за вътрешен пазар и преработка.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}Започва строителство на масивни селскостопански сгради. Закупува се едър инвентар. Електрифицира се стопанския двор. Закупен е първият трактор и ремарке.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}През следващите години започва закупуване на повече изкуствени торове, на по-добри сортови семена, производство на повече сочен фураж, увеличение на зеленчукопроизводството като по-доходно. Подобряват се условията на труд в животновъдството, увеличава се броя на свинете и овцете.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}През периода 1956 – 1960 година зеленчукопроизводството е добре развито. Предавани са по 200 – 300 тона домати за износ. Разкрити са щандове в Троян, Свищов и с. Николово, Русенско, за продажба на домати, пипер, краставици, зеле и други зеленчуци. Голямо количество домати е предавано и на Консервен комбинат „Република“ гр. Свищов.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}За обработката на земята спомагат създадените машинно-тракторни станции (МТС). Отначало МТС „Свищов“ (тогава Божурлук е към Свищовска околия) помага с машини – 1952 г., а от 1953 година – МТС с. Деков. С машини и на ръка се събарят синорите и се създават големи блокове за по-добра машинна обработка.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

Периода 1953 – 1958 година е период на възход на стопанството. Премахва се рентата. Заплащането не труда става на чист доход. Увеличават се добивите.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

Срещу предадено захарно цвекло към захарни заводи през 1956 г. ТК3С е раздало над 22 тона захар на кооператорите срещу заработка.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

Финансовите резултати са въз възходящ успех. Това се дължи на успехите в растениевъдството и животновъдството и особено от кравефермата и овцефермата.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}Наред с производството и финансовите успехи, има и натрупвания, главно на основни фондове, капиталовложения, други помощи и резервни фондове.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

Бригадир на животновъдството от 1954 г. до 1984 година е Никола Тодоров Филев.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}През 1954 г. кравефермата е била със 100 крави – първа по млеконадой в Свищовска околия.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

Овцефермата три пъти е била окръжен първенец с млеконадой по 120 – 130 литра от овца. Повече от половината овчари са ходили на екскурзии по награда в чужбина – СССР, Румъния, Унгария и много екскурзии из страната.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

През 1959 година се обединяват ТКЗС-тата на селата: Стежерово, Божурлук, Татари, Петокладенци и Ново село (Осъм) с председател Христо Атанасов от с. Божурлук. Седалището на ОТКЗС е в с. Стежерово.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}От 1 януари 1960 г. Татари, Петокладенци и Ново село излизат от ОТКЗС. Обединени остават само Стежерово и Божурлук. Седалището е пак в Стежерово. Председател на ОТКЗС на двете села е Йордан Петков Йорданов от с. Божурлук. Негова е заслугата за водоснабдяването на с. Божурлук. Тогава със средства на ОТКЗС се строи помпената станция и резервоарите и се прекарва водопровод в стопанския двор с. Божурлук.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}На следващата година Тодор Савов Недялков и Николай Иванов Николов отиват в Горна Оряховица и уреждат докарването на канало-копателна машина, която прави изкоп по всички улици за водоснабдяване на цялото село. Разходите за водоснабдяването на селото са изцяло от самооблагане – средства от населението (2% от доходите).^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}От 1 януари 1971 година се създават АПК (Аграрно промишлени комплекси) – по примера на софхозите в СССР. Създаде се и АПК „Ленин“ гр. Левски със селата Асеновци, Аспарухово, Божурлук, Българене, Варана, Градище, Изгрев, Козар Белене, Малчика, Обнова, Стежерово, Трънчовица.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}Председател на А П К „Ленин“ гр. Левски става Владо Борисов, а по-късно Тодор Тодоров. Председател на Контролния съвет (КС) на АПК от 1971 до 1976 г. е Йордан Петков Йорданов от с. Божурлук. През 1977 – 1978 година същият е председател на филиали Стежерово – Божурлук, а от 1978 до 1981 г. отново е председател на КС на АПК.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

През 1982 година се вижда грешката на уедряването и от 1 януари 1983 година АПК се раздробиха. Така и АПК „Ленин“ гр. Левски се рои. Създаде се АПК „Дон“ с. Обнова с председател Георги Дунев, към което минаха селата Божурлук, Българене, Изгрев, Стежерово и Трънчовица.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

АПК „Дон“ с. Обнова, към което е и с. Божурлук, изкупува от Държавни имоти при Окръжен народен съвет гр. Плевен двора срещу кметство Божурлук, който е актуван като държавна собственост, събаря старата полурухнала жилищна сграда и на нейно място строи административна сграда за филиала на АПК в селото. Строи се също и навес в задния край на същия двор с цел използването му за изкупуване на селскостопанска продукция. Това става 1984 – 1985 година.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}Но и това раздробяване на АПК не се оказва достатъчно. Напълно се прекратяват някои производства, като например: зеленчукопроизводството, птицевъдството и др. Всичко това довежда до ново разпадане. Всички села се отделят самостоятелно. Отделя се и Божурлук. От септември 1987 година се създава ТКЗС „Септември“ с. Божурлук. За негов председател е избран Станко Димитров Станев от гр. Левски, който допринася за укрепване на стопанството. Прави се с помощта на Тодор Тодоров и Георги Дунев сушилна с голям навес към нея, голям метален навес за груб фураж, малък навес за фураж, асфалтира се стопанския двор и една улица, доставя се голям струг, трактори и автомобили.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

От 1997 година, за срок от пет години земята е предоставена за обработка на „Плевенагрохимсервиз“ ООД гр. Плевен, тъй като самостоятелното съществуване на ЧПК „Божур“ – с. Божурлук на практика е вече невъзможно.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]} През 1991 година започва аграрната реформа – връщане земята на бившите ѝ собственици в реални граници, което продължи до края на 1993 година. През 1994 година в кметството са направени и нотариално заверени над 800 протокола за доброволна делба на непокрити полски земеделски имоти и започва ваденето на нотариални актове.

По това време общата площ е 14 078 декара.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

През 1999 година започва възстановяване собствеността и на горите. Според поземления регистър при кметството от 1949 година в землището на Божурлук следва да бъдат възстановени 593 декара гори.^{[източник? (Поискан преди 121 дни)]}

Просвета

Първото начално училище в селото е открито през 1869 година в къщата на Петко Николов – Брадата. Той е учител.

Сградата на първото начално училище е построена през 1878 година под ръководството на Христо Йорданов – Браделя. Христо хаджи Йорданов изпълнява ролята на учител докато се намери такъв. Същият починал през 1879 година.

През 1915 година е построена сградата на новото училище. Основния камък е положен на 16 май 1915 година и до месец септември училището е било покрито, но обявяването на войната попречило да бъде изкараш. Училището е завършено едва през 1920 година – след свършването на войната. Първият човек прекрачил прага на новото училище при откриването на учебната година е учителят Димитър Д. Ников – участник в боевете на Шипка по време на освободителната Руско-Турската война.

От 1905 година в училището има по двама учители. 1920 – 1921 г. Занятията започват в новото училище. Димитър Димитров Ников открива учебната година и новото училище и пръв прекрачва прага на новата сграда, но на 24.IX.1920 година внезапно почива. За заслугите си към селото и родината той е погребан с почести в черковния двор и му е издигнат голям паметник. Учебната година продължават и завършват Веселина Попова от Свищов и от 1.XII.1920 година Ангел Стоянов от с. Г. Раковица, Софийско.

Учебната 1921 – 1922 година започва с трима, а в следващите години достигат до осем учители (1959 – 1960 г.) и 127 ученика (1958 – 1959 г.).

През 1923 – 1924 г. училищната инспекция подарява на училището карта „България“ за 500 лева. На 2 юни 1926 г. се организира голямо честване по случай 50 години от смъртта на Христо Ботев.

1966 – 1967 г. На мода е уедряването на училищата и прогимназията е прехвърлена към училището в с. Стежерово. Учениците се извозват с бордови автомобили, в някои случаи и без брезенти. Това е една от причините много млади семейства да напуснат селото. В началното остават двама учители със слети класове: Мара Банкова Пенева и Гинка Пенчева Найденова. Така е и през следващата 1967 – 1968 учебна година.

През учебната 1968 – 1969 година и началното училище (I-IV клас) е прехвърлено към училището в Стежерово. През същата учебна година до училището в Стежерово пътуват 74 ученици. Много млади семейства отиват на работа в Свищов, в ХК „Свилоза“ и др. предприятия, получават жилища и си вземат децата, за да не пътуват. Така за няколко години в селото остават малко млади семейства.

Вечерни училища: Първото вечерно училище за ограмотяване в селото организира учителя Димитър Д. Нинов през 1918 – 1919 година.

Втори път се организира вечерно училище за ограмотяване през 1946 – 1947 г. с преподавател Гинка Пен. Найденова.

През периода 1956 – 1963 година в училището се явяват много частни ученици за завършване на основно образование.

Детски градини: От 1950 до 1968 година в селото е имало „Лятна“ или „Временна детска градина“.

В този период детски учителки са: Димитрана Василева Коева през 1956, 1957 и 1958 години, а през останалите години детски учителки са учителките от училището, които са на дежурство през лятната ваканция. От 1969 до 1984 година в селото има Целодневна детска градина с 20 – 22 деца и 6 души персонал. От 1985 до 1987 година Целодневната детска градина е с 15 – 20 деца и 4 души персонал.

От 1989 до 1992 година Целодневната детска градина е с 15 – 20 деца, но те постепенно намаляват на 12 – 10 – 8 и детската градина е закрита през 1992 година, а инвентара и посудата са взети от отдел „Просветата“ в община Левски и предадени в други населени места. Така става невъзможно ново откриване на детска градина.

Култура

През 1919 година учителя Ангел Стоянов, който учителствувал по-малко от два месеца, но подпомогнат от учителя Димитър Ников успява да събере книги от населението и създаде библиотека, която наброява 500 книги. Книгите се съхраняват в училището и се раздават от учителите.

От 1930 – 1936 г. библиотекар е учителят Стефан Русев. От 1936 до 1938 г. библиотекар е учителят Иван Пенчев. За периода 1935 – 1940 година са давани пиесите:

• „Обесването на В.Левски“ – главен артист изпълняващ ролята на В.Левски е Александър Христов Гаврилов.
• „Хъшове“ – най-добър артист Гаврил Христов Гаврилов.
• „Хан Татар“ – в главната роля Петър Петков Йорданов.
• „Един ден жена“ – в главните роли учителката Берта Иванова Пенчева и Гаврил Христов Гаврилов.
• „Аз убих“ – в главната роля Петър Петков Йорданов.

От 1939 до 1990 година библиотеката се прехвърля в магазина, а библиотекар е Христо Василев Николов, който е и председател на потребителната кооперация.

От 1950 до 1960 година библиотеката се прехвърля в канцеларията на ТКЗС, а книгите се раздават от служителите.

През 1960 година се открива новопостроената читалищна сграда и библиотеката се премества в новата сграда на втория етаж. Книгите се раздават от служители на ТКЗС, но поради честата смяна на библиотекарите книгите от 1147 тома намаляват на 751 тома до края на 1962 година.

През 1963 година библиотеката преминава към Общината, а през 1967 година е назначен първият платен библиотекар.

През 1998 година библиотеката разполага с 4260 тома книги. Читателите са 110, а раздадените книги за прочит са над 2000 тома. През същата година председателя на читалището с. Божурлук – Николай Иванов Николов и Читалище „Георги Парцалев“ гр. Левски даряват на читалище „Н. Вапцаров“ село Божурлук по 50 тома книги.

От 1960 до 1970 година председател на читалището е Слави Христов Славов, а от 1970 година е Николай Иванов Николов, който към 1999 г. е председател на читалищното настоятелство.

Най-голяма дейност читалището развива в периода от 1960 до 1988 година. Има театрален колектив и певческа група. Давани са много пиеси:

• „Изгубена Станка“
• „Балканджи Йово“
• „Майстори“
• „Пристанала“
• „Нонкината любов“
• „Цигани“
• „Свекърва“
• „Рада“
• „Две майки“ и други.

Пиесите са представяни и в селата Ореш, Татари, Стежерово, Петокладенци, Драгомирово. Давани са и едноактни пиеси – „Велико нещо е жената“, „Панчо Тъ. Панчев“ и др.

Имаше прояви и певческата група, която е участвала в прегледи на художествената самодейност в гр. Левски. В прегледа е участвал и театралния колектив със „Седянка“. Най-добре се представи Донка Иванова Георгиева – Демирчето, която участва и индивидуално с песни.

Фестивал на художествената самодейност 2009

През 2006 г. е създадена Групата на автентичен фолклор „Божур“ към Читалището. Групата участва във фолклорния събор „Искри от миналото“ – Априлци 2008, както и във Фестивала на художествената самодейност Божурлук 2009 г.

Показател за добрата дейност на читалището са:

• Грамота „За високи творчески успехи в националния преглед за най-добра дейност на народните читалища“ през 1980 година.
• През 1984 година – III награда „Национален преглед на читалищата“ група В-4.
• През 1986 година – Донка Иванова Георгиева е наградена с „Грамота за участие в V окръжен събор на народното творчество“ проведен в с. Горни Дъбник.
• През 1987 година – II награда „Национален преглед на читалищата“ група VI.

В периода 1960 – 1988 година ежегодно се провеждат вечери на водачите на превозни средства с хумор за проявилите се, вечер на пенсионера, сребърна сватба, тържества и чествания – Нова година, Бабин ден, Трифон Зарезан, 8 март, 1 май, 24 май, Вечер на войнишката майка, новобрански вечери, наборни срещи и др.

Провеждани са и възпоменания при паметника на загиналите във войните – 1912 – 1915 – 1918 г. – Балканската и Европейската, на който са изписани имената на загиналите.

Паметникът е построен по инициатива на Петко Димитров Илиев – Брадата, който организирал коледуване. За 2 – 3 години събират средства, които са използвани за паметника.

Камъкът за паметника извозвал Петко Брайнов с каруца от село Дикилитаж (Пиргово) през 1935 година.

Участник в Септемврийското въстание 1923 година е Никола Петков Караниколов, роден на 19 януари 1884 година. От 1905 г. става член на Земеделския съюз. От 1905 до 1912 г. той е най-ревностният активист на Земеделския съюз в селото.

По време на Балканската война за отхвърляне на отоманското иго на българите в Македония и Одринско Никола П. Караниколов проявява подчертан патриотизъм с ясна мисъл и съзнание, че се бори за националната свобода на един изстрадал и поробен народ. За самоотверженост и храброст е произведен в чин подофицер. Прекарал три години в окопите, срещнал се лице в лице със смъртта.

При пробива на Добро поле на 24.IX.1918 година е сред войниците, които в района на Берово, Лехчево и Парево село оформят група, издигнала лозунга: „Под нож погромаджиите“. Тази група създава лагер в Радомир на 27.IX. 1918 година, предвождана от Райко Даскалов и провъзгласява Радомирската Република.

До 1923 година Никола Петков Караниколов участва във всички конгреси на Земеделския съюз.

По време на Деветоюнския преврат 1923 година БЗНС се вдига на борба. По време на въстанието след като узнава, че от Свищов ще тръгне влак с войска за подпомагане на Плевенския гарнизон, който бил най-силно притиснат от въстаниците, Никола П. Караниколов организира бойна група от двадесетина души за отпор срещу превратаджиите и заминават за гара Драгомирово, за да спрат влака с войската. Там той става командир на групите от селата: Божурлук, Драгомирово, Морава, Деляновци и Българско Сливово. Организаторският талант и себеотрицанието на пламенния патриот Никола П. Караниколов проличават в този тежък момент.

Под негова команда групите заемат позиция за причакване на влака преди навлизането му в района на село Драгомирово.

Друга група от четирима божурлучани: Петко Господинов Димитров, Атанас Михов Иванов, Иван Иванов Гутев и Михо Донев Йорданов заемат позиция на завоя на ЖП линията срещу чифлика и спират влака пълен с войска. Войниците скачат от влака, за да ги заловят, но във влака са били като военнослужещи божурлучаните: фелдфебел Асен Христов Димов и ефрейтор Райко Господинов Димитров, които дават заповед на войниците да се върнат във влака. По такъв начин дават възможност на четиримата да се изтеглят и да се укрият.

По същото време Никола П. Караниколов нарежда на машиниста, идващ от гара Левски, да откачи машината на гара Драгомирово и двамата потеглят към гара Ореш да проверят идва ли влак с войска. По пътя в местността „Солището“ („Далисюле“) те забелязват идващия влак и под обстрел на картечница се връщат в Драгомирово. Никола П. Караниколов прави проверка на хората и дава заповед да се открие огън по пристигащия влак, но след няколкочасово сражение групата е разбита, а самият той арестуван и заедно с други участници откаран в Свищов. След жестоки мъчения, без да издаде никого, той е осъден на десет месеца затвор. От затвора излиза с разклатено здраве, но продължава политическата си дейност.

На следващия ден след събитията срещу чифлика и при Драгомирово полиция и военни идват в селото, за да извършат масови арести. Те изпращат прислужника на общината Иван Иванов Стоянов да вика участниците в събитията по списък, но той ги предупреждава и всички избягват – едни при близки, а други по полето. За тази си дейност Иван Иванов Стоянов получава ритници и шамари, но много хора са спасени от побоища. Арестувани са и жестоко бити: Петър Петров Брайнов, Никола Йорданов Николов, Филю Иванов Стоянов и др.

След атентата в софийската църква Света Неделя през 1925 година отново са арестувани Никола П. Караниколов и Никола Йорданов Николов. Вследствие на инквизициите Никола Петков Караниколов умира на 22 май 1926 година – едва на 42 г. а Никола Йорданов Николов след жесток побой е осъден на една година условно.

На скромния дом на Никола П. Караниколов е поставена мраморна паметна плоча, а главната улица, минаваща край неговия дом, през 1971 година е именувана на неговото име – „Никола П. Караниколов".

Участници във Втората световна война от селото са 32 души, от които трима загиват на фронта. От селото има и трима пленници, които се завръщат след свършването на войната.

През 1977 година на 4 март имаше голямо земетресение с епицентър „Вранча“ в Румъния. Загинаха и трима божурлучани.

Най-дългата зима от 4 ноември 1995 година до месец април 1996 година в постоянна снежна покривка.

Здравеопазване

След построяването на читалищния дом, в който са предвидени помещения за здравна служба, поща, община, ТКЗС и библиотека, беше разкрита Здравна служба с щатни бройки един медицински фелдшер и 0,5 санитарка. От 1 март 1960 година за медицински фелдшер е назначен Георги Пенчев Георгиев от Голяма Желязна, Троянско, който става божурлушки зет и остава за постоянно в селото. Същият има полувисше медицинско образование, но е със завидни докторски познания в професията си. Търсен е редовно и от нуждаещи се от селата Стежерово и Петокладенци. Непосредствено до здравна служба е оборудван и стоматологичен кабинет с модерна за времето си техника. Има и 1/4 бройка зъболекар – Минчо Влаевски от гр. Плевен, но след като здравна служба минава към Районна болница гр. Левски от 1981 г. от болницата вземат цялото стоматологично оборудване, без да уведомят за това кметството.

Вероизповедания

Селото представлява преселници от Балкана и най-вече от Еленския балкан – източноправославни.

В Божурлук са идвали техни Височайши Превъзходителства: свети Търновски митрополити Климент, Антим, Йосиф и Филип. Идвал е и Владиката през 1978 година.

След заселването на селото и построяването на църквата в нея са служили 14 свещеници.

Музика

След 1890 г. в селото започва да се свири Музика на сватбите.

Първият духов оркестър засвирва от около 1935 г., а няколко години по-късно от с. Изгрев (с. Дервишко) пристига бай Пенчо, който започва да обучава професионално музикантите. Духова музика се свири до ноември 1977 година, когато при автомобилна катастрофа загива Йордан Петков Гутев – ръководител на оркестъра. Няколко години по-късно, след като се вижда, че в селото не може да се формира нова група, читалището събира инструментите и ги продава на читалището в село Българене.

Спорт

Футбол

От 1948 г., до юни 1975 година в селото има футболен отбор, който никога не е заемал место в дъното на таблицата. Класирал се е на второ место в групата. Бивал е и водач на групата. В едно от първенствата за първите седем мача не бе допуснат гол във вратата си. Най-голяма победа на чужд терен е постигната в с. Гривица – 5:0 за „Чавдар“ Божурлук, а на собствен терен – 10:0 с Муселиево, когато Петко Петков вкарва сам 6 гола. С „Гигант“ Белене – 2:0 в Божурлук и 4:4 в Белене.

Тенис на маса

По този спорт през 1979 г. с. Божурлук спечели второ място на спартакиадата в град Левски. Отбора спечелил второто место бе в състав: Йордан Иванов Савов – първа ракета, Слави Асенов Стоянов – втора и Николай Иванов Николов – трета.

Лов и риболов

Ловно-рибарската дружинка в селото създава през 1960 г. През 1962 година дружинката наброяваше вече 24 члена. Ловната дружинка разсели и около 200 бр. малки фазанчета, от които се развъдиха много фазани.

Ловното стопанство бе богато на полезен дивеч – зайци, сърни и фазани до 1988 г. За лов останаха само фазаните. Явиха се и глигани, но понеже няма подходящи условия за тях, те са с непостоянно местопребиваване.

Търговия

Първоначално след заселването търговия в селото не е имало. За сол, газ, катран и др. хората са ходели и са се снабдявали от гр. Свищов.

Сладкарницата (павилион) е построена през 1978 година.

Отговорник на Селкоопа след построяването на търговската сграда 1965 година до смъртта си на 1 февруари 1978 година бе Димитър Йовков Димитров, който изпълняваше и длъжността „Закупчик“ на животни и зеленчуци – най-вече яйца и домати от личните дворове на стопаните, откъдето изкупуваше 240 – 260 т. домати за износ, отделно за вътрешен пазар и преработка.

Изхранване на населението – фурна.

През 1950 г. се направи фурна в общинска сграда. Фурната работи до 1970 година.

След 1970 г. хляб се доставя от фурната от с. Стежерово. През 1991 – 1992 г. се построи нова фурна. Фурната бе напълно завършена и електрифицирана, но така и не заработи, защото настъпиха нови времена. Ликвидира се ТКЗС, чиято събственост бе и фурната.

През 1994 – 1995 година хляб се доставя от с. Ореш.

През 1996 година хляб се доставя от частна фурна в с. Българене.

От септември 1996 година снабдяването с хляб отново става от фурната в с. Ореш – на ишлеме, срещу внесено жито.

Социален патронаж.

През 1988 – 1989 година бе създаден „Социален патронаж“ за подпомагане на възрастни и самотни хора. Работата на социалния патронаж тръгна много добре, но след като цените на стоките и продуктите рязко скочиха нагоре, се стигна до неговото закриване. Ниските пенсии не стигаха дори само за храната.

Съобщения и електрификация

До 1960 г. селото е към ПТТ Станция гр. Свищов.

От 1960 до 1974 г. е към ПТТ Станция с. Стежерово.

От 1975 година се открива пощенска станция в Божурлук – пощенски клон и клон на ДСК.

Първата началничка на пощенския клон от 1975 до 1979 г. е Дора Йорданова Йовкова.

От 1979 г. началник на клона е Стоянка Илиева Тодорова.

Първоначално пощата – колети, писма и вестници – са получавани от общинския прислужник (разсилния), който ги е раздавал на хората.

Електрификацията на селото се извършва 1943 – 1950 г.

През 1949 година с каруци от населението е прекарана баластра от пристанището в Свищов по линията на далекопровода Стежерово Божурлук. Бетонните стълбове са отливани и изправяни на место от населението с доброволен труд. Държавата е подсигурявала само цимент, арматура и кофраж, а също и дървени импрегнирани стълбове за района на селото след тра-фопостовете. Първите десетина години е имало само един трафопост в селото. След това се правят още два в селото и един в стопанския двор на ТКЗС.

За да се получи медна жица за уличната мрежа общината събирала стари медни съдове от населението и ги предава за претопяване. Така ел. мрежата достига до всеки дом. През 1951 год, в селото е останала само една къща без ток – къщата на Минка Павлова Йовкова.

В техническо отношение селото се обслужва от ел. работници от други населени места до 1981 година, когато към Електроснабдяване постъпва Борян Петков Иванов, а от 1985 година към електроснабдяване постъпва и Георги Тодоров Господинов.

Водоснабдяване и канализация

Първоначално жителите на с. Божурлук изкопават два кладенеца от двете страни на барата (рекичката), там където сега е големият мост на багерния канал до мивката за моторни превозни средства и направили две чешми с по един чучур. Това станало през 1867 година.

През 1860 година жителите на селото прекопават седем кладенеца в местността „Горни бахчи“, срещу „Дамянова гора“, съединяват ги с тръби и довеждат водата до центъра на селото, като направили чешма там, където се намира сладкарницата.

През 1938 година е направено ново модерно водохващане с дренаж в същия район и с метални тръби водата е докарана до новата голяма чешма с три чучура.

През 1960 – 1961 година се прави модерно водоснабдяване на селото. Построяват се помпена станция и резервоари. Поставят се водопроводни тръби по всички улици на селото.

През 1962 година водоснабдяването минава към "ВиК”, от където се назначава щатен водопроводчик и се извършва обслужване и поддръжка.

Услуги

Коларо-железарски

Първите коларо-железари в селото са Михо Йовков – Ковача и Иван Димитров Ковачев.

По-късно работят прочутите в околността майстори на красиви, здрави и пеещи каруци: Гено Никифоров със синовете си Йордан, Петко и Христо; Стоян Йорданов Петков със синовете си Йордан и Дончо; Тодор Филев Филев със сина си Никола. При тях се учи, а после се отделя Тодор Иванов Тодоров.

Дърводелски

Като дърводелци са работили: Георги Иванов Георгиев–Марека; Марко Петров Бобойчев, при когото са се учили: Тодор Георгиев Пенев – Щуката, Атанас Атанасов Петков–Танчо и Слави Йорданов Генчев.

Бъчварски

Бъчвари в селото са били Христо Христов Гутев и синът му Христо Хр, Христов.

Шивашки

Като шивачи са работили Никола Иванов Костов и синовете му Иван и Тодор. При Иван Николов са се учили за шивачи: Богдан Филев Иванов, Георги Калчев Йорданов и Стоян Георгиев Стоянов – Душката.
Дамско шивачество са упражнявали: Атанаса Калчева – Глухонямата и Пенка Тодорова Атанасова – Попадията.
Машинно плетачество – Радка Георгиева Иванова – Маречето.

Бръснарство

Бръснари: Юсеин Мехмедов от Свищов, Атанас Петков Атанасов–Тачо, Георги Николов от Стежерово, Петко Костов Кунев, Върбан Цветков и Алико Шерифов Решков от Стежерово.

Сарачи

Тодор Иванов Райков, Никола Бончев Колев, Георги Иванов Райков, Тодор Георгиев Димитров и Георги Костадинов Господинов.

Преси за цедене на сладки метли – Христо Христов Йорданов – Перчана, Велчо Стоянов Велчев и Петър Михов Станев, който по-късно я дава на Георги Калчев Йорданов.

Ракиеизваряване

Казани за изваряване на ракия са притежавали: Христо Димов Недялков, Илия Христов Тодоров и Никола Иванов Костов. Всички те до 1950 година, след което казаните се национализират и минават към потребителните кооперации – Селкооп и Наркооп.

Политика

Най-старата политическа организация в селото е земеделския съюз – БЗНС.

Никола Петков Караниколов става член на земеделския съюз през 1905 година. Той е създателя на БЗНС в селото, а първият председател на БЗНС в Божурлук е Петко Господинов Димитров, който ръководи земеделския съюз до 9 юни 1923 г. След 9 юни 1923 г. до 1924 година председател на земеделския съюз е Петко Йорданов Николов, а от 1924 до 1934 година председател е Христо Василев Николов.

• От 1934 до 1944 година политическите партии в България са забранени. Не е имало организация и в Божурлук.
• От 1944 до 1945 г. председател на 3С е Петко Славов.
• От 1945 до 1970 г. п-л на БЗНС е Тодор Савов Недялков.
• От 1971 до 1979 г. п-л на БЗНС е Христо Петков Кънчев.
• От 1980 г. п-л на БЗНС е Тодор Георгиев Петров.

Младите симпатизанти на БЗНС след 9.IX.1944 г. изграждат 3МС – Земеделски младежки съюз, а негов председател става Йордан Петков Иванов – Раехчето.

През 1938 – 1939 година Петър Петков Йорданов и Цветан Господинов Ковачев организират кръжоци в които участват около 40 души. Създават се условия за изграждане на ремсова група. През 1942 г. се създава ремсовата група, в която са и Христо Атанасов и Йордан Йорданов. Тази група е основата за създаване на РМС – Работнически младежки съюз. Отговорник на групата е Христо Атанасов Михов.

За секретар на РМС е избран Тодор Маринов Петров. До следващата година организацията достига 35 члена.

На 17.IX.1944 година е изградена партийна организация – БКП с 18 члена. За секретар на организацията е избран Петър Петков Йорданов, а за заместник-секретар по пропагандата – Христо Атанасов Михов. През 1948 година БКП наброява 90 члена.

След разпадането на социалистическия строй в България се образуваха няколко десетки партии. Основните – най-големи и авторитетни са: СДС, БСП, БЗНС, но БЗНС се рои на няколко различни БЗНС-та и др.

В Божурлук се оформиха три партии: БСП, СДС и БЗНС.

Източници

• Три страници (първите) от стара история, написана от Георги Тодоров Георгиев по разкази от баща му Тодор Георгиев Калчев и дядо му Георги Калчев Кованлъчанина (един от първите заселници)
• Книгата „Или отвъд Дунава или в Дунава“ от Лариса Чакалова и Рашко Иванов.
• Летописната книга на Училището.
• Летописната книга на черквата.
• Регистрите на кметството.
• Протоколи и доклади на бившето ТКЗС „Георги Димитров“, а по-късно ТКЗС „Септември“ с. Божурлук.
• Архивите на читалището, Ловната дружинка, спорта и Турингклуба.
• Спомени на стари хора.
• Албум на Деяна Димитрова: Фестивала в с. Божурлука Архив на оригинала от 2009-06-08 в Wayback Machine.