Бойчо Величков

български футболист

Бойчо Петров Величков (роден на 13 август 1958) е бивш български футболист, нападател, чиято състезателна кариера се развива от 1975 г. до 1990 г. Една от клубните легенди на Локомотив (София), за който играе в продължение на 11 сезона.[1] Носил е също екипа на френския Льо Авър и гръцкия Пансерайкос.

Бойчо Величков
Лична информация
ПрякорБобъра
Роден
Бойчо Петров Величков
13 август 1958 г. (66 г.)
Ръст181 см
ПостНападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1975 – 1986
1986 – 1987
1987 – 1990
Общо:
България Локомотив (Сф)
Льо Авър
Пансерайкос
271
22
67
360
(90)
(1)
(24)
(115)
Национален отбор
1978 – 1980
1979 – 1986
България България (мл.)
България България
8
27
(2)
(4)
Треньор
Локомотив (Сф)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Има 27 мача и 4 гола за националния отбор.[2] С България участва на световното първенство Мексико'86.

Величков е юноша на Локомотив (София). Пробива в първия състав на „железничарите“ на 17-годишна възраст през сезон 1975/76, а още през следващата кампания вече е сред основните футболисти в състава. През сезон 1977/78 с Локомотив става шампион на България, като в хода на шампионата взема участие в 22 мача и бележи 5 гола. Същата година е удостоен със званието „Майстор на спорта“. Общо в А група изиграва 271 мача и реализира 90 попадения. На 3-то място във вечната ранглиста на клуба по отбелязани голове в елитното първенство.

С червено-черните печели и националната купа през сезон 1981/82. Бележи първият гол при победата с 2:1 след продължения във финала срещу Локомотив (Пловдив), игран на 12 юни 1982 г. Записва също 19 мача и 5 гола в евротурнирите – 4 мача с 1 гол в КЕШ, 4 мача в КНК и 11 мача с 4 гола в Купата на УЕФА, където с Локомотив достига до четвъртфинал през 1979/80.[3]

През 1979 г. Величков дебютира за националния отбор. Това се случва на 16 януари в контрола срещу Кипър, която е спечелена с 1:0.[4] Бележи първия си гол за България при успех със 7:0 в контрола срещу Малта на 14 октомври 1982 г.[5] През 1986 г. е включен в състава за световното първенство в Мексико. На Мондиала играе в мача от груповата фаза срещу Аржентина (0:2) на 10 юни. Това е и последното му участие с националната фланелка.

След края на световното първенство, когато навършва допустимата възраст от 28 години за трансфер в чужбина, преминава във френския елитен Льо Авър. Локомотив получава 100 000 долара за правата му. Дебютира в Лига 1 на 4 август 1986 г. при домакинска загуба с 1:2 от Брест. По време на сезон 1986/87 изиграва общо 22 мача и бележи 1 гол. Разписва се на 24 септември 1986 г. за победа с 3:1 срещу Сошо.[6]

В края на 1987 г. Величков преминава в елитния гръцки Пансерайкос. Дебютира на 20 декември 1987 г. в среща като домакин срещу гранда Олимпиакос (2:2). До края на сезона изиграва 19 мача и бележи 2 гола, но Пансерайкос изпада от Алфа Етники. През сезон 1988/89 има ключова роля в бързото завръщане на клуба в елитната дивизия. Става голмайстор на отбора с 15 попадения в 28 срещи. През 1989/90 записва нови 20 мача със 7 гола в Алфа Етники, след което слага край на кариерата си. Години след това е избран от местните фенове за най-добрия чужденец в историята на Пансерайкос.[7]

От август 2015 година е изпълнителен директор на възродения Локомотив (Сф)[8].

Статистика по сезони

редактиране
Включени са само мачовете от първенството.
Сезон Отбор Първенство Мачове Голове
1975/76 6 2
1976/77 20 3
1977/78 22 5
1978/79 26 1
1979/80 27 10
1980/81 27 9
1981/82 30 13
1982/83 28 9
1983/84 27 12
1984/85 30 12
1985/86 28 14
1986/87 22 1
1987/88 19 2
1988/89 28 15
1989/90 20 7
Локомотив (София)

Източници

редактиране