Борислав Сандов
Борислав Сандов е български политик, народен представител в XLV и XLVI народно събрание, вицепремиер и министър на околната среда и водите в правителството на Кирил Петков. Член е на политическия съвет на обединение Демократична България.[1][2]
| Борислав Сандов | |
| български политик | |
 5 юли 2021 г. | |
| Роден |
16 декември 1982 г.
|
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | активист в обществени организации, политик |
| Политика | |
| Партия | Зелено движение |
| Зелено движение | |
| Съпредседател | 2012 – 2014 |
| Национален съвет на Зелено движение | |
| Член | 2014 – |
| Министър на околната среда и водите на България | |
| от 13 декември 2021 г. до 2 август 2022 г. | |
| Народен представител в: XLV НС XLVI НС | |
Съучредител е на партия „Зелено движение“ и неин съпредседател в продължение на три години.[3] Сандов е известен с водещата си дейност по редица природоопазващи кампании, сред които за опазването на Иракли, забраната на ГМО в храните, мораториума върху шистовия газ[4] и спазването на законите в Национален парк Пирин.[5]
Биография редактиране
Ранни години редактиране
Борислав Сандов е роден на 16 декември 1982 г. в Мадан.[4][6] Завършва гимназия по туризъм в Смолян, след което завършва бакалавър по География (2006)[7] и магистратура по Управление на хидроклиматичните ресурси в Софийски университет (2017). По време на висшето си образование е избран в Студентски съвет, където става заместник-председател. В тази си роля, заедно с колеги, учредява Университетски клуб за екология и устойчиво развитие „UNECO“.[8]
Професионална дейност редактиране
От 2009 г. Борислав Сандов е Координатор за Коалиция за климата – България[8] и Координатор на кампаниите за Фондация за околна среда и земеделие.[9]
В периода 2010 – 2012 г. работи като организационен секретар на организацията „Биопродукти“.[7]
В края на 2015 г. е избран за съпредседател на Балканските Зелени.[10]
Коментар към Асарел-Медет редактиране
На 22 февруари 2016 г. панагюрският районен съд признава Борислав Сандов за виновен[11] по обвинение за обида на председателя на надзорния съвет на Асарел-Медет Лъчезар Цоцорков, когото нарекъл „олигарх-отровител“ в статус във Фейсбук.
В същото решение съдът признава, че Сандов не излъгал за това, че мината два пъти е отровила река Луда Яна и че адвокатите на Цоцорков са използвали „процедурни хватки“. Решението предизвиква широк медиен отзвук в България и чужбина,[12][13][14] включително и реакция на посланика на Франция в България, който се застъпва публично в подкрепа на Сандов.[15]
Народен представител (април – септември 2021) редактиране
На изборите на 4 април 2021 г. е избран като депутат в XLV народно събрание от коалиция „Демократична България“ от 25 МИР София.[16] На изборите на 11 юли 2021 г. е избран като депутат в XLVI народно събрание от коалиция „Демократична България“, отново от същия многомандатен избирателен район.[17]
На изборите на 14 ноември 2021 отново е кандидат за народен представител – като водач на коалиция „Демократична България“ в 12 МИР Монтана, но там коалицията не печели мандат. Сандов също така е втори в листата на „Демократична България“ в 25 МИР София, където партията печели два мандата, но Александър Симидчиев има повече преференции от него и става депутат.[18]
През 2021 г. се ангажира с обещание към ЛГБТИ избирателите, че ще работи за видимост и в защита на правата и интересите на ЛГБТИ хората в България като подписва предизборната декларация като член на Демократична България.[19]
Вицепремиер и министър (декември 2021 – август 2022) редактиране
На 13 декември 2021 г. е избран за вицепремиер и министър на околната среда и водите в правителството на Кирил Петков.[20]
Източници редактиране
- ↑ Демократична България // Архивиран от оригинала на 2021-10-27. Посетен на 2021-04-06.
- ↑ Борислав Сандов: „Демократична България“ не търси порции, министерства и ведомства // Нова телевизия, 17 юли 2021 г. Посетен на 17 юни 2022 г.
- ↑ Борислав Сандов подаде оставка като председател на „Зелените“, OffNews, последен преглед на 30 март 2016
- ↑ а б Борислав Сандов от „Зелените“: Водили сме около 1000 дела срещу държавни институции, e-Vestnik, последен преглед на 30 март 2016
- ↑ Борислав Сандов: Ще има нов „Орлов мост“, ако МС амнистира Цеко Минев, Actualno, последен преглед на 30 март 2016
- ↑ Народни представители // parliament.bg. Посетен на 25 декември 2021.
- ↑ а б Новини - БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ // bta.bg. Посетен на 30 януари 2022.
- ↑ а б Профил на Борислав Сандов, Pathways, последен преглед 30 март 2015
- ↑ Ръководство и структура Архив на оригинала от 2016-04-16 в Wayback Machine., FEA BG, последен преглед на 30 март 2016
- ↑ Борислав Сандов бе избран за Съпредседател на мрежата на балканските Зелени Архив на оригинала от 2016-04-03 в Wayback Machine., Зелените, последен преглед на 30 март 2016
- ↑ Решение на съда в Панагюрище Архив на оригинала от 2016-03-22 в Wayback Machine., последен преглед на 30 март 2016
- ↑ Репортерите: Интернет свобода, bTV, последен преглед на 30 март 2016
- ↑ Могат ли да ви съдят за статус във Facebook, Капитал, последен преглед на 30 март 2016
- ↑ Guilty of Writing a Facebook Status: the Decline of Freedom of Expression and Media Freedom in Bulgaria, Reconnecting Europe, последен преглед 30 март 2016 г.
- ↑ Френският посланик в „Туитър“: Аз съм Борислав Сандов, Дневник, последен преглед на 30 март 2016 г.
- ↑ parliament.bg
- ↑ parliament.bg
- ↑ Мика Зайкова, Манол Пейков и Борислав Сандов няма да са депутати | Избори | Новини от България и Света // offnews.bg. Посетен на 30 януари 2022.
- ↑ sofiapride.org
- ↑ Номинацията за екоминистър: Борислав Сандов иска да извади България от групата на двойкаджиите - bTV Новините // btvnovinite.bg. Посетен на 30 януари 2022.