Борисово (област Русе)

Вижте пояснителната страница за други значения на Борисово.

Борѝсово е село в Северна България. То се намира в община Сливо поле, област Русе.

Борисово
България
43.931° с. ш. 26.2344° и. д.
Борисово
Област Русе
43.931° с. ш. 26.2344° и. д.
Борисово
Общи данни
Население850 души[1] (15 март 2024 г.)
28,7 души/km²
Землище29,653 km²
Надм. височина39 m
Пощ. код7064
Тел. код08131
МПС кодР
ЕКАТТЕ05517
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРусе
Община
   кмет
Сливо поле
Валентин Атанасов
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Борисово
Иван Михов
(БСП)

География редактиране

Село Борисово се намира на 25 км североизточно от град Русе в плодородната Дунавска равнина и влиза в състава на община Сливо поле. Разположено в долината на река Дунав, на 9 километра от реката. Климатът е умереноконтинентален. Алувиални почви.В селото добре е развито земеделието като преобладаващ отрасъл е растениевъдството – основно производството на зърнени култури. От животновъдството добре е развито овцевъдство. В района на селото има благоприятни условия за развитие на пчеларство, поради разнообразната медоносна растителност. Землището на селото предлага много добри условия за отглеждане на трайни насаждения /най-вече ябълки, круши/, зеленчукопроизводство и отглеждане на технически култури.

История редактиране

 
Снимка на младоженка от Борисово, преди 1945 г. Източник ДА „Архиви“

Първите сведения за селото са от 1680 г., когато се споменава под името Сърнъ Бейкьой, а по-късно се нарича Сърнабей. През 1894 г. е преименувано на Борисово, в чест на раждането на престолонаследника княз Борис Търновски.

На 6 февруари 1936 г. министърът на народното стопанство Димитър Вълев закрива седмичния пазар в селото поради липса на стопанско оправдание.[2]

След 9 септември 1944 г., за около 2 години 1949 – 1950 г., се е нарича Ботево, но след настоятелен апел от страна на населението към централната власт, е възвърнато името Борисово.

Източници редактиране

Религии редактиране

В селото се изповядват две основни религии: християнство и ислям.

Културни и природни забележителности редактиране

  • Архитектурна забележителност е черквата „Св. Архангел Михаил“ построена през 1868 г.
  • Паметна плоча на загиналите във войните – открита на 6 май 2009 г.
  • В покрайнините на селото се намира вековният дъб „Близнаците“. Дъбът е на около 200 – 250 г. До самия ствол има камен кръст от 1860 г., на който е изписано Оброчище „Света Троица“.

Редовни събития редактиране

Всяка година в селото се провежда неговият традиционен сбор. Сборът съвпада с Архангеловден, който е празник на църквата, която се казва св. Архангел Михаил. Отслужва се литургия, прави се курбан за селото. Самодейци от местното читалище „Христо Ботев“ изнасят концертна програма в киносалона на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“. На площада в центъра на селото свири оркестър. Извиват се кръшни борисовски хора и ръченици. Има търговци със сергии.

Важни факти и събития за село Борисово от миналото до днес редактиране

  • В началото на 18 век избухва епидемия от чума в района на селото и почти 3/4 от населението умира.
  • 1855 – 1860 г. – заселване на първите жители на селото.
  • 1868 г. – построена черквата и килийното училище.
  • 1909 г. – голямо наводнение в селото, водата идва от Тетово.
  • 1911 г. – построено началното училище „Петър Берон“.
  • 1916 г. – голямо наводнение от идващата от Тетово вода, която стига чак до Сливо поле
  • 1927 г. – построена прогимназията „Св. св. Кирил и Методий“.
  • 1928 г. – посещение от подвижно държавно кино.
  • 1940 г. – в землището на селото се приземяват два полски самолета; 23 дни зимна ваканция за учениците, поради големите студове; 22 октомври и 10 ноември – големи земетресения с пропукване на къщите и съборени комини.
  • 1942 г. – голямо наводнение на с. Ряхово. Борисово приютява 200 евакуирани от селото.
  • 1944 г. – 9 септември – установяване на нова комунистическа власт; евакуирани са жители на гр. Русе в с. Борисово, поради опасност от бомбардировки над града.
  • 1948 г. – 21 ноември – официално пуснат електрически ток; 25 декември – учредено ТКЗС.
  • 1954 г. – големи студове, удължена зимна ваканция.
  • 1960 г. – въвеждане задължително осмокласно образование; идват ученици от с. Юделник, с. Стамолово и с. Кошарна.
  • 1973 г. – открита АТЦ Борисово.
  • 1977 г. – 4 март – голямо заметресение с епицентър Вранча, Румъния – пропуквания, полуразрушени постройки, съборени комини.
  • 1980 г. – Олимпиада в Москва – участници от селото – гимнастиците Румен и Пламен Петкови.
  • 1981 г. – открита етнографската музейна сбирка.
  • 1989 г. – ликвидиране на ТКЗС.
  • 2008 г. – закриване на Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“.

Литература редактиране

  • Използвани са откъси от книгата „Борисово мое, хубаво село си ти“ на авторите Пенка и Петър Петрови, 2009 г.
  • „Борисово: Истории за селото“ от Йордан Николов

Външни препратки редактиране