Борис е висш български православен духовник, охридски и преспански митрополит на Българската екзархия от 1910 до 1913 година и отново в годините на Първата световна война от 1915 до 1918 година.[1][2][3]

Борис
български духовник
Борис Охридски, 1924 година. Източник: ДА „Архиви“
Борис Охридски, 1924 година. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал
Религияправославие
Учил вСанктпетербургска духовна академия
Борис в Общомедия

БиографияРедактиране

ОбразованиеРедактиране

 
Борис Охридски със свещеници и войници в манастира „Свети Наум“ по време на Първата световна война
 
Препис от кръщелното на Атанас Богданов, подписано от митрополит Борис Охридски, 11 февруари 1916 година

Роден е със светско име Константин Георгиев на 30 януари 1875 година в Стара Загора, тогава в Османската империя, днес България.[2] В 1894 година завърщва с отличие Духовното училище в Самоков.[1] След това учи в Духовната академия в Санкт Петербург. В последния курс на академията, се замонашва под Борис и е ръкоположен в йеродяконски чин.[1] Завършва академията в 1894 година със степен „кандидат на богословието“ и след това става учител в Самоковското духовно училище, където остава да работи и след като то е преместено в София.[2][1]

Служба в ЦариградРедактиране

В 1903 година йеромонах Борис е извикан от екзарх Йосиф I Български в столицата Цариград, назначен е за протосингел на Българската екзархия и скоро след това възведен в архимандритски чин.[1] Протосингел на Екзархията е до 1910 година[2] и е сред най-доверените помощници и съветници на екзарха.[1] Архимандрит Борис взима активно участие в разширяването и развитието на църковното и просветното дело в Тракия и Македония. Също така взима участие в подпомагането на освободителното движение в Одринско и Македония. В 1902 година организира заедно с йеромонах Климент Шивачев и свещеник Иван Георгиев посещение в България на архиерей Петров от Духовната академия в Санкт Петербург в 1902 година. Архиерей Петров, след като пристига в България минава границата и обикаля Македония с една от българските чети. Петров информира руската общественост за българската кауза в Македония и Одринско, след като се завръща в Русия, а като резултат от това двама младежи от Русия идват в България и се включват в една от българските чети, действаща в Македония.[2]

ЕпископРедактиране

Борис е хиротонисан в епископски сан на 5 август 1910 година в катедралата „Свети Стефан“ в Цариград с титлата моравски.[2][1]

На 10 декември 1910 година е избран за охридски митрополит.[2][1] В Охрид митрополит Борис работи усърдно за издигането на българското просветно дело. Автор е на богослужебни книги на религиозно-нравствена тематика. Полага усилия да защитава охридчани пред османската власт и да парира действията на сръбската и гръцка пропаганда.[1]

В 1913 година е изгонен от епархията си от новите сръбски власти и до 1915 година Борис управлява новоприсъединената към българската църква Маронийска епархия. В 1915 година, по време на Първата световна война на 24 ноември 1915 г. Българската армия влиза в Охрид и Борис Охридски се завръща в Охридската епархия, а след смъртта на митрополит Козма Дебърски управлява и Дебърската епархия. Остава в Охрид до края на войната в 1918 година.[1]

След Първата световна война, митрополит Борис остава в София[4] и е член на Светия синод до 1924 г. От 1924 до 1936 г. е изпратен като екзархийски наместник в Цариград, където се старае да запази имотите на Екзархията в Турция и да бъде в подкрепа на намаляващите българи в страната.[1]

От 1936 до 1938 година митрополит Борис се оттегля в Рилския манастир.[1]

Умира на 22 октомври 1938 година в София, където е погребан.[2][1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н Колев, Йордан. 135 години от рождението на Борис, митрополит Охридски. // Държавна агенция за българите в чужбина, 11 февруари 2010. Посетен на 11 юни 2017.
  2. а б в г д е ж з Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 38.
  3. Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква. София, Princeps, 2003. ISBN 9548067757. с. 287.
  4. Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, 1917-1929, бр. 214, 26 февруари 1919 г. стр.4
пръв моравски епископ
(5 август 1910 – 10 декември 1910)
последен
Методий
охридски и преспански екзархийски митрополит
(10 декември 1910 – 1913)
Варнава
(администратор на Вселенската патриаршия)
? управляващ Гюмюрджинската епархия
(1913 – 1915)
?
Варнава
(администратор на Вселенската патриаршия)
охридски и преспански митрополит
(1915 – 1918)
Варнава
(администратор на Вселенската патриаршия)