Козма Дебърски или Пречистански е висш български православен духовник, дебърски митрополит.

Козма Дебърски
висш български духовник
Роден
1836 г.
Починал
11 януари 1916 г. (80 г.)
Религияправославие
Подпис
Козма Дебърски в Общомедия

Биография

редактиране
 
Козма като млад духовник

Роден е със светското име Константин през 1836 година в кичевското село Орланци, тогава в Османската империя. Учи във Велес при Йордан Хаджиконстантинов Джинот, после в Крушево, в Битоля при Райко Жинзифов и в Скопие. Остава сирак, след което става йеродякон в Кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“, после архимандрит, а от 1873 година и игумен на манастира. Провежда реформи в манастирското училище и води борба с гъркоманията.

През май 1874 година Козма Пречистански събира всички свещеници от казата и те подписват протокол за присъединяване към Екзархията, потвърден по-късно от кметовете на 60 села. Митрополит Антим Дебърски обаче успява да издейства от валията Али Саиб паша арестуването му в Битоля и заточението му след един месец в Света гора.[1] Освободен е в 1876 година и става архивар и ефимерий при Българската екзархия в Цариград. След Освобождението в 1878 година става екзархийски наместник в столицата на Източна Румелия Пловдив пред двамата източнорумелийски митрополити – пловдивския и сливенския, и пред Постоянния комитет. Екзархът му възлага важни задачи през източнорумелийското правителство.[2]

На 7 април 1878 година подписва за Дебърска епархия (заедно с Димитър Попов за Костурска и Мъгленска, Наум Спространов за Охридска и архимандрит Теодосий за Драмско-Сярска) молба до великия княз Николай Николаевич, в която се отхвърлят твърденията за гръцкия характер на населението в Македония и се иска навлизане на руски войски в областта:

Победоносното руско оръжие, освобождавайки толкова дълго угнетявания досега под турско иго нещастен наш български народ, го задължи навеки... Македонските българи, лишавайки се от непосредствената защита на своите освободители... с цялата си преданост [ги] очакват в родината си... Поради това се осмеляваме да доложим на Ваше императорско височество, че някои недоброжелатели на българския народ, състоящи се в по-голямата си част от гръцки архиереи, посастоящем се стараят насилствено да събират подписи и да доказват, че жителите на Македония, влизащи по Санстефанския договорв състава на Българското княжество, се състоят предимно от гърци...[3][4][5]

В 1881 година екзархийският наместник Методий Кусев със съдействието на драгоманина при руското консулство в Солун Наум Спространов, успява да уреди избора на архимандрит Козма Пречистански за председател на Солунската българска община.[6] Козма се мести в Солун, където 7 години преподава в новооснованата Солунска българска мъжка гимназия. Царевна Миладинова го описва в солунския му период:

 
Писмо на архимандрит Козма като председател на Солунската българска община до Никола Алексиев, 5 септември 1887 г.
Интересна беше фигурата на този висок, едър човек, с почти орлов нос, с насипано от шарка лице, но с мек и добродушен поглед на очите. Казваха ни, че преди да дойде в Солун, преди да се сдобие с повече познания и преди да научи, че светът не е затворен само между четирите манастирски стени, този суров на вид планинец е раснал в дебърската „Света Пречиста“, гдето получил името си, също както растат дъбовите фиданки в кичестите гори на Западна Македония, волно, без всяка грижа освен грижата да се радва на божието слънце.

Днес, като се изключи дядо Симеон Варненско-Преславски, почти нямаме фигура с осанката на Пречистански. Още тогава в Солун Козма Пречистански се ползуваше пред гражданите с голяма почит. Неговият авторитет бе голям най-вече поради патриархално-християнската му смиреност и скромност, които пленяваха граждани и селяни.

Въздържан и в същото време сладкодумен, този облечен в расо планинец бе при това еднакво почитан и от хюкюмата, и от чужденците в града. Като председател на църковната община, с обмислените си постъпки и спокойствието си той вдъхваше доверие на всички. Той бе скоро обикнат като добър пастир и отличен духовник даже от гърците.[7]

 
Писмо на председателя на Битолската българска община Козма Пречистански до члена Никола Робев от 29 септември 1888 г.

От 1888 до 1897 година Козма е глава на българските общини в Дебър, Битоля и Костур, където замества Търпо Поповски.[8]

На 21 декември 1897 година е избран за дебърски митрополит, а в Костур е заместен от Никола Шкутов. Дебърски митрополит остава до 1913 година, когато е изгонен от новите сръбски власти. На 15 януари 1914 година поема управлението на Неврокопска епархия, където е митрополит до 1 юни 1915.[9][10]

След освобождението на Вардарска Македония през есента на 1915 година от българската войска Козма Дебърски се връща в епархията си. Умира през януари 1916 година.[11][12][13] Управлението на Дебърска епархия е поето от архимандрит Кирил Рилски.[14]

Външни препратки

редактиране
  1. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 95.
  2. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 553.
  3. Молба от представители на българската църква, изпратена от Цариград до Николай Николаевич, за незабавно навлизане на руските освободителни войски в Македония[неработеща препратка]
  4. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. III, Москва, 1967, 79 – 80.
  5. Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 335 - 336.
  6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 11.
  7. Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 101.
  8. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 32.
  9. Окръжен държавен архив – Благоевград – „Пътеводител по архивните фондове 1805 – 1944“, София, 1978, Наука и изкуство, стр. 88
  10. Ангелов, Веселин. Премълчани истини : Лица, събития и факти от българската история 1941-1989. София, 2005, стр. 73.
  11. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982.
  12. Иван Михайлов. Как се бранеше народа. В Кичево
  13. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 344.
  14. Атанасов, Петко. „Българската самостоятелна църква в Илирия" на архимандрит Кирил Рилски, фототипно издание на оригинала от 1930 г. // Историческа конференция Варна, 2012. Посетен на 12 август 2014.
свещеник Иван Маджаров председател на Солунската българска община
(1881 – 1886)
свещеник Иван Маджаров
свещеник Търпо Поповски управляващ Костурската епархия
(1896 – 21 декември 1897)
свещеник Николай Шкутов
пръв дебърски митрополит
(21 декември 1897 – 1913)
Варнава
(на Вселенската патриаршия)
Варнава
(на Вселенската патриаршия)
дебърски митрополит
(1915 – 11 януари 1916)
Кирил
(администратор)