Боровичене
Боровѝчене или Боравѝчени е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
| Боровичене | |
  Боровичене  Боровичене | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 44 души[1] (15 март 2024 г.) 7,16 души/km² |
| Землище | 622 km² |
| Надм. височина | 388 m |
| Пощ. код | 2884 |
| Тел. код | 074204 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 05596 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
География
редактиранеСело Боровичене се намира в планински район.
История
редактиранеСелото се споменава в османски дефтер от 1570 година под името Боровичани. През същата година в него живеят 73 християнски и 3 мюсюлмански домакинства.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Боровица (Borovitza) е посочено като село с 33 домакинства и 102 жители българи.[3]
Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на село Боровичъ (Боровица) брои общо 150 българи.[4]
Всички местни християни са под ведомството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Боровичени (Borovitcheni) има 136 българи екзархисти.[5]
До 1947 година Боровичене е махала на бившето сборно село Игуменец.
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | |
| Общо | 53 |
| Българи | 50 |
| Турци | 0 |
| Цигани | 0 |
| Други | 0 |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 3 |
Редовни събития
редактиранеРедовно на християнския празник Илинден хората от село Боровичене провеждат ежегодни празненства в продължение на три дни.
Външни препратки
редактиране- Снимки на Боровичене Архив на оригинала от 2007-11-12 в Wayback Machine.
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.598-600.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
