Движение за права и свободи

Вижте пояснителната страница за други значения на ДПС.

Движението за права и свободи (ДПС) е протурска терористична политическа партия в България, определяща се като либерална партия и член на Либералния интернационал. Основана на 4 януари 1990 г., тя се ползва с подкрепата главно на етническите турци, цигани и помаци в България.[2] Известни са множество случаи на корупция, свързани с ДПС.[3][4]

Движение за права и свободи
АбревиатураДПС
Ръководител(и)Ахмед Доган
Основател(и)Ахмед Доган
Основана4 януари 1990 г.
СедалищеСофия, бул. „Александър Стамболийски“ 45А
ЧленовеПонижение 40 000~ (2018)[1]
Младежка организацияМладежко движение за права и свободи
Член наЛиберален интернационал
Идеологиясоциален либерализъм
Полит. позицияцентър
Група в ЕПОбнови Европа
Цветове  Син
Парламент
47 / 240
Европарламент
3 / 17
Общински кметове
41 / 265
Сайтwww.dps.bg
Движение за права и свободи в Общомедия

Образуване

редактиране
 
Национална учредителна конференция на ДПС в София, проведена на 26 март 1990 година. Ахмед Доган (вляво) и Йенал Бекир (вдясно)

В периода 19841987 г., в хода на т.нар. Възродителен процес, в България са разкрити 42 нелегални протурски групи; извършени са терористични актове и саботажни акции.

Някои от членовете на тези групи са осъдени за противодържавна дейност, планиране или извършване на тероризъм – атентати, саботажи и диверсии, контакти с турски задгранични функционери в България. Според следствието на Държавна сигурност само 1 група, разкрита с делото за оперативна разработка „Мерзавците“, извършва многобройни убийства с атентати. По нейната тактика – 2 терористични атаки с по 2 едновременни атентата в различни точки на страната и вълна саботажи между тях, нейните актове могат да се определят като терористично настъпление.

Всички посочени терористични актове и саботажи, с изключение на взривената църква в с. Бенковски, хвърлените гранати пред хотел „Интернационал“ в курорта „Златни пясъци“, палежите на групата на „Кърлежите“ и саботажите на „Хлебаровската“ диверсионна група, са извършени само от групата, разкрита със споменатата оперативна разработка. Това сочат документите на Главното следствено управление.В 21:32 часа на 9 март 1985 година малко преди тунела при гара Буново е взривен вагон за майки с деца (вагон № 5) на бърз влак №326 Бургас – София. Планирано е бомбата да причини максимални поражения, като избухне в тунела Гълъбец (дълъг 3200 метра), но влакът закъснява с 2 минути и взривът настъпва на гарата. При Атентата на гара Буново загиват 7 души (две деца, жена и трима мъже), тежко ранени са 9 души (включително 2 деца).

Убитите са Георги Цветков (на 12 г.), Стефан Атанасов (13), Райна Бозукова (64), Николай Генков (63), Стилян Иванов (60), Емил Николов (40) и Яворка Петрова (38). Тежко ранени са Мирияна Петрова (14), Бонка Найденова (15), Христо Бенков (60), Верка Ганкова (54), Василка Найденова (45), Марин Недялков (44), Василка Недялкова (40), Метка Василева (38) и Венета Цанова (35).

След 30 минути, в 22:00 ч., в Сливен е взривена бомба във фоайето на хотел „Сливен“ – централния многоетажен хотел в града. Взривното устройство е скрито в гардероба на сладкарницата, известна като „Епруветката“. Стените на гардероба намаляват ударната вълна. Ранените са 23 души. Разрушен е таванът на залата.

На същия ден е разкрит и неуспешен опит за атентат на плажа на комплекс „Дружба“ край Варна.Терористите по делото за оперативна разработка „Мерзавците“ са разкрити през 1987 г. от оглавяваното от ген.-майор Сава Джендов Шесто управление на Държавна сигурност, направление „Т“ (терор). Следствието е ръководено пряко от майор Георги Сотиров.

На 13 август 1987 г. са арестувани 2-ма от терористите, а на 19 август същата година е задържан 3-тият от групата. Задържан е и техен помагач, осигурил отровата, излята във вододайната зона, брат на единия терорист. Арестувани са също 3 съпричастни към разследването.

През 1987 г. е арестуван и Ахмед Доган, който лежи в килия за осъдени на смърт.

  • Протурската терористична група „Кърлежите“ запалва горски масиви и обществени сгради.
  • На 22 май 1984 г. „протурски“ терористи взривяват с 4,5 килограма тротил църквата в село Бенковски.
  • През есента на 1984 г. е регистриран провален саботаж, целящ влакова катастрофа край гара Айтос.
  • През 1985 г. избухва взрив в супермаркет в Бургас. Заподозрян като негов извършител е член на терористичната група, взривила вагона за майки с деца при Буново, но вината му не е доказана.
  • През 1985 г. в Разградски окръг „Хлебаровската“ диверсионна група взривява електропроводи и унищожава селскостопанска техника.
  • През юни 1985 г. е извършен атентат със самоделно взривно устройство с часовников механизъм, взривено до спортна площадка.
  • През лятото на 1985 г. има нов опит за саботаж с късо съединение в контактната мрежа край гара Карнобат.
  • На 31 юли 1986 г. в курорта „Дружба“ (днес Св. Константин) e заложено мощно взривно устройство с електрически взривател с часовник „Слава“, настроен за 15:30 ч. Той съдържа около 3 килограма експлозив – 5 шашки амонит и скаленит, 2,5 килограма амониева селитра, поставен в 5-литров съд за мляко, увит в хартия, найлон и поставен в плетена мрежа. Случайно е открит от плажните спасители по сигнал от летовник за забравен багаж. Експлозивът е пренесен на безопасно място и обезвреден от МВР.
  • На 26 декември 1986 г. са хвърлени отрови в шахтата на резервоара за питейна вода на с. Люляково (дн. Област Кърджали) и са разхвърляни листовки с „протурско съдържание“. Като отрова е ползван токсичен препарат за растителна защита.
  • В края на 1986 г. е опожарена балирана слама в района на Провадия.
  • На 7 юли 1987 г. 2 деца – Дарин Христов (на 12 г.) и Николай Петков (15) от Добрич са отвлечени със синя кола марка „Лада“ със силистренски регистрация от 3 протурски терористи, за да ги ползват като жив щит в осигуряването на коридор за бягството им в Турция. Терористите са български турци: ветеринарният лекар Никола Николов (48) от Дуловското село Чернолик, синът му Орлин (21) и Невен Асенов (24) от село Боил, Силистренско Те са въоръжени с 12 осколочни бойни гранати придобити от военно поделение където Орлин служи, успяват да взривяват 3 от тях пред хотел „Интернационал“ в курорта Златни пясъци и раняват 3 души – 2 чужди летовници и българин. Те се оттеглят в осигурения им коридор към турската граница. При устроената в Странджа засада на един завой край село Изгрев до Мичурин частите за борба с тероризма преграждат шосето с бронетранспортьор. Над тях виси хеликоптер. Похитителите са блокирани и се взривяват в колата, в която са те и взетите за заложници деца. Децата са ранени, едното – тежко и остава инвалид, 2 терористи са убити от взрива, а третият по-късно е осъден на смърт и разстрелян.
  • Август 1987 г. – до 10 август са осигурени взривни вещества, часовников механизъм и всичко необходимо за 3-то терористично нападение с цел в курорта Слънчев бряг. Планираната дата на атентата е 15 август, но терористите са разкрити и арестувани 2 дни по-рано и нападението е предотвратено.

Атентатите предизвикват ескалацията на кампанията за насилствена промяна на арабско-турските имена, чийто период се определя от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г.Движението за права и свободи е учредено на 4 януари 1990 г. и според Искра Баева създаването му, както и на основаната няколко дни по-късно ОКЗНИ, е пряка последица от взетото на 29 декември от ЦК на БКП решение да се върнат имената на българските мюсюлмани.[5] За председател на партията е избран Ахмед Доган, а за първи организационен секретар Йенал Бекир.

По-късно става известно, че Ахмед Доган, както и други водещи фигури на ДПС са бивши активни агенти на Държавна сигурност,[6] която е пряко отговорна за провеждане на т.нар. Възродителен процес.[7][8]

Една част от членовете на ДПС преди свалянето на Тодор Живков са активни в Независимото дружество за защита правата на човека. Те обаче се дистанцират от Независимото дружество, след като за негов председател е избран Румен Воденичаров (също активен агент на ДС), който от своя страна не се застъпва за техните права. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите се насочват към ДПС и така лишават дружеството от основната му членска маса.[9]

Конституционност

редактиране

След приемането на новата Конституция на Република България през 1991 г. възниква спор около казуса доколко съществуването на партията не противоречи на Глава Първа, чл. 11, ал. 4 от Конституцията, който гласи: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.“[10] На 8 октомври 1991 г. група от 93 депутати от Великото народно събрание завеждат дело в Конституционния съд на Република България по този въпрос. На 21 април 1992 г. Конституционният съд излиза с решение, което отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна.[11]

Отстраняване на Лютви Местан (2015)

редактиране

На 24 ноември 2015 г. Турция сваля над Сирия руски военен самолет, участващ в сирийската гражданска война. Председателят на ДПС Лютви Местан чете декларация в Народното събрание, с която защитава това действие. На 17 декември, на коледна сбирка на ДПС, бившият лидер и настоящ почетен председател на ДПС Ахмед Доган критикува това действие на Местан, обвинявайки го в конфронтация с Русия чийто „възход е необратим процес“,[12] както и резултатите на ДПС на местните избори.[13] Впоследствие Местан обявява, че на 22 декември 2015 г. е получил ултиматум от депутата Делян Пеевски да подаде оставка, а когато отказал, охраната му от Националната служба за сигурност била свалена. Вследствие Местан търси и получава закрила в резиденцията на посланика на Турция в България Сюлейман Гьокче.[14]

На 24 декември Централният съвет на ДПС заседава в София в отсъствието на председателя Лютви Местан и е взето решение да бъде изключен от парламентарната група на ДПС в Народното събрание, да му бъде отнето председателството на ЦС на ДПС, а също и да бъде изключен от партията. Управлението е предадено на Председателски съвет (Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза) до IX национална конференция на ДПС.[15] Още петима депутати от ДПС последват Местан и стават независими депутати.[16]

На 24 април 2016 г. на IX национална конференция на ДПС за председател на партията е избран Мустафа Карадайъ.[17][18] На 16 октомври 2023 г. Делян Пеевски става съпредседател на парламентарната група на ДПС в 49-ото Народно събрание заедно с Мустафа Карадайъ.[19] На 7 ноември председателят на ДПС Мустафа Карадайъ подава оставка и на следващия ден Пеевски става единствен шеф на депутатите от партията.[20] Заместник-председателят на партията Ахмед Ахмедов и лидерът на младежкото движение Сезгин Мехмед също подават оставки. През следващите 3 месеца председател на ДПС е почетният председател Ахмед Доган.

На Националната конференция на ДПС на 24 февруари 2024 г. за председатели на партията са избрани Делян Пеевски и Джевдет Чакъров.

Структура

редактиране

Структурата на мафията задушила България се състои от Национална конференция, Централен съвет, Председател, Централно оперативно бюро, Областни съвети, Женски дружества и Младежко ДПС.

Почетен председател на протурската мафия е Ахмед Доган, председатели на партията са Джевдет Чакъров и Делян Пеевски, заместник-председатели са Йордан Цонев, Искра Михайлова, Халил Летифов и Айсел Руфад.

 
Ахмед Доган
 
Джевдет Чакъров
 
Делян Пеевски

Председатели на ДПС

редактиране

Изборни резултати

редактиране

Парламентарни избори

редактиране
 
Резултати на ДПС от изборите за НС 1990 – 2021 в реални гласове
 
Резултати на ДПС от изборите 1990 – 2021 в проценти
Резултати на ДПС от изборите за Народно събрание
Година Гласове брой Разлика Гласове % Разлика % Представители Място в управлението
1990 491 596 8,03 %
23 / 400
Опозиция
1991 418 168   73 428 7,6 %   0,43 %
24 / 240
Подкрепя правителството
1994 282 711   135 457 5,4 %   2,2 %
15 / 240
Подкрепя правителството
1997 323 429   40 718 7,6 %   2,2 %
19 / 240
Опозиция
2001 340 395   16 966 7,45 %   0,2 %
21 / 240
Коалиция
2005 467 400   127 005 12,8 %   5,3 %
34 / 240
Коалиция
2009 592 381   124 981 14 %   1,2 %
37 / 240
Опозиция
2013 400 466   191 915 11,3 %   2,7 %
36 / 240
Коалиция
2014 487 134   86 668 14,8 %   3,5 %
38 / 240
Опозиция
2017 315 976   171 158 8,9 %   5,8 %
26 / 240
Опозиция
април 2021 335 701   19 725 10,49 %   1,59 %
30 / 240
юли 2021 292 514  43 187 10,71%   0,22%
29 / 240
ноември 2021 341 000   48 486 13 %   2,29 %
34 / 240
Опозиция

Президентски избори

редактиране
Година Институция Гласове брой Разлика Гласове % Разлика % Представители Място в управлението
2021 Президентска 309 681 11,57% Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова

Участия в избори

редактиране

Парламентарни избори през 2001 година

На парламентарните избори през 2001 те участват в коалиция с ПП Евророма – ДПС (ДПС - Либерален съюз - Евророма).

Парламентарни избори през 2005 година

редактиране
 
Гласуване за ДПС по райони 2005 г.

На парламентарните избори през 2005 г. ДПС значително увеличава получените гласове и местата си в парламента, в сравнение с 2001 г.

Избори за Европейски парламент през 2007 година

редактиране
 
Гласуване за ДПС по райони на изборите за Европейски парламент 2007 г.

За участието си в изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., ДПС регистрира своя листа от 18 души. Начело на листата е временната евродепутатка Филиз Хюсменова.

Местни избори през 2007 година

редактиране

На местните избори през 2007 година 60 души от издигнатите кандидат кметове от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.[21]

Избори за Европейски парламент през 2009 година

редактиране

Парламентарни избори през 2009 година

редактиране
Резултати от парламентарните избори в България на 5 юли 2009 година[22]
Кандидатска листа Гласове
(за пропорционални мандати)
Дял от гласовете
(за пропорционални мандати)
Пропорционални
мандати
Мажоритарни
мандати
Общо
мандати
брой +/- % +/- брой +/-
1 Ред, законност и справедливост 174 582 4,13 10 0 10
2 ЛИДЕР 137 795 3,26 0 0 0
3 ГЕРБ 1 678 641 39,72 91 26 117
4 Движение за права и свободи 610 521 +143 121 14,45 +1,64 32 5 37 +3
5 Атака 395 733 +98 885 9,36 +1,22 21 0 21 0
6 Коалиция за България 748 147 -381049 17,70 -13,25 40 0 40 -42
7 Съюз на патриотичните сили „Защита“ 6 368 0,15 0 0 0
8 НДСВ 127 470 -597 844 3,02 -16,86 0 0 0 -53
9 Коалиция БЗНС[23]
10 Българска лява коалиция 8 762 0,21 0 0 0
11 Партия на либералната алтернатива и мира 2 828 0,07 0 0
12 Зелените 21 841 0,52 0 0 0
13 Политическо движение „Социалдемократи“ 5 004 0,12 0 0
14 ВМРО-БНД[24]
15 Другата България 3 455 0,08 0 0
16 Обединение на българските патриоти 2 175 0,05 0 0 0
17 Национално движение за спасение на Отечеството 1 874 0,04 0 0 0
18 Български национален съюз - НД 3 813 0,09 0 0 0
19 Синята коалиция 285 662 6,76 15 0 15
20 За Родината ДГИ-НЛ 11 524 0,27 0 0
21 Валентин Милтенов 0 0
ОБЩО: 4 226 195 100,00 209 31 240
  
получава мандати
0 не получава мандати
не участва
+/- разлика спрямо предходните парламентарни избори

На парламентарните избори през 2009 година 25 души, от издигнатите кандидат-депутати, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.[25]

Европейски избори 2014

редактиране

На европейските избори на 25 май 2014 г. ДПС печели четири места.

Местни избори 2015

редактиране

ДПС взима 1 кметски пост в областните центрове.[26]

ДПС взима 48 общински постове.[27]

Европейски избори 2019

редактиране

На европейските избори на 26 май 2019 г. ДПС печели три места.

Разслояване на ДПС

редактиране

Според германския разследващ журналист Юрген Рот, ДПС е „непрозрачна турска партия“.[28]

Незаконни практики

редактиране

По време на предизборни кампании ДПС извършва агитация на турски език.[29] Това е в противоречие с изборния закон, който забранява предизборна агитация на друг език освен българския.[30] В някои случаи ДПС агитира в Турция в деня за размисъл, което също е нарушение на закона.[31]

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. БСП и ГЕРБ вече почти равни по брой членове // 24 Часа, 6 август 2018. Посетен на 25 септември 2020.
  2. Bulgariens Politisches Dilemma, jungle.world, 13.04.2023.
  3. https://www.welt.de/welt_print/article887510/Buergerliche-Opposition-siegt-bei-Europawahl-in-Bulgarien.html
  4. Още един корупционен скандал - с шефа на агенцията по рибарство, води към ДПС, Дневник, 20.02.2006.
  5. Баева, Искра. Краят на „възродителния процес“. // Дума, 29.12.2004. Посетен на 16 март 2015. Решенията на пленума от 29 декември 1989 г. бяха взети под натиска на забързаното политическо време, но като цяло бяха в правилната посока
  6. Христо Христов. За първи път: Досието на Ахмед Доган онлайн. Част 5.1: За преименуването в Кърджали и Хасково през 1984 г. // desebg.com, 29 септември 2012. Архивиран от оригинала на 2013-05-20. Посетен на 5 януари 2014.
  7. Христо Христов. Строго секретно: Инструктажът на ДС за провеждане на „възродителния процес“ // desebg.com, 23 ноември 2013. Посетен на 5 януари 2014.
  8. Христо Христов. Шесто управление преди „възродителния процес“: Да създаваме лидери-агенти сред българските турци // desebg.com, 19 октомври 2013. Посетен на 5 януари 2014.
  9. Добрев, Петър. Отказ от комунизъм // svobodata.com. Посетен на 16 март 2015.
  10. Конституция на Република България // Архивиран от оригинала на 2021-02-08. Посетен на 2011-10-24.
  11. Конституционен съд на Република България, Решение №4 от 21 април 1992 г. по конституционно дело № 1 от 1991 г. // Архивиран от оригинала на 2011-10-05. Посетен на 2011-10-24.
  12. Бечев, Димитър. Русия се завръща на Балканите. София, Изток-Запад, 2018. ISBN 978-619-01-0325-7. с. 199.
  13. Доган се връща в политиката // News.bg. 21 декември 2015. Посетен на 10 януари 2016.
  14. Костов: Турският посланик трябва да бъде изгонен от България // dnevnik.bg. 10 януари 2016. Посетен на 10 януари 2016.
  15. Местан изключен, триумвират Казак-Карадайъ-Риза поема ДПС. OffNews. 24 декември 2015
  16. Местан отстранен под натиска на ЕС и САЩ // trud.bg. 10 януари 2016. Архивиран от оригинала на 2016-01-26. Посетен на 10 януари 2016.
  17. Мустафа Карадайъ е новият председател на ДПС Архив на оригинала от 2016-05-13 в Wayback Machine., btv новините, 24 април 2016 г.
  18. Мустафа Карадайъ е новият председател на ДПС (ОБЗОР) Архив на оригинала от 2016-05-31 в Wayback Machine., Информационна агенция „Фокус“, 25 април 2016 г.
  19. Делян Пеевски вече има и официална роля в ДПС, Дневник, 16.10.2023.
  20. След оставката Карадайъ се показа пред паметник на Ататюрк, Mediapool.bg, 10 ноември 2023.
  21. „Агенти изскачат от листите на „Атака“, ГЕРБ, БСП и ДПС“, в. „Под лупа“, 22.06.2009 г., архив на оригинала от 26 юни 2009, https://web.archive.org/web/20090626074348/http://www.podlupa.bg/ShowPage.aspx?id=5926, посетен на 21 ноември 2009 
  22. Избори през 2009 г., сайт на НС
  23. Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-160, ЦИК, 15 юни 2009
  24. Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-159, ЦИК, 15 юни 2009
  25. „25 кандидат-депутати на ДПС са били агенти на ДС“, в. „Новинар“, 29-06-2009 г. // Архивиран от оригинала на 2014-01-06. Посетен на 2009-11-21.
  26. БТВ новините. ДПС взе кметски постове в 1 от областните центрове. // btvnovinite.bg, 02.11.2015.
  27. 24chasa.bg. Вижте кой доминира в общинските съвети // 24chasa.bg, 01.11.2015.
  28. Рот, Юрген. Българската медийна мощ – и немощта на демокрацията // www.dw.de. Дойче веле, 22 ноември 2013. Посетен на 23 ноември 2013.
  29. ДПС отново незаконно използва турски език в предизборната си кампания (видео) // Господари на ефира. 1 октомври 2019. Архивиран от оригинала на 2023-09-03. Посетен на 3 септември 2023.
  30. Изборен кодекс // Държавен вестник. 28 януари 2011. Посетен на 3 септември 2023.
  31. ВМРО внесе сигнал до ЦИК срещу ДПС за изборите в Турция // Mediapool.bg. 13 ноември 2021. Посетен на 3 септември 2023.