Ботун
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ботун.
Ботун или Ботум (на македонска литературна норма: Ботун) е село в община Дебърца на Северна Македония, разположено в едноименната котловина Дебърца.
| Ботун Ботун | |
 | |
  Ботун | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Дебърца |
| Надм. височина | 966 m |
| Население | 227 души (2002) |
| Пощенски код | 6344 |
| МПС код | ОН |
| Ботун в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.
История
редактиранеВ XIX век Ботун е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Ботун (Botoun) е посочено като село с 35 домакинства с 90 жители българи.[1] Църквата „Света Богородица“ е изградена в 1895 година.[2]
Според Васил Кънчов в 90-те години Ботум има 48 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ботум е населявано от 370 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ботун е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 49 къщи.[5]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ботун има 400 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6]
При избухването на Балканската война 5 души от Ботун са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Църквата „Свети Архангел Михаил“ е изградена в 1974 година, а в 1991 година е изградена втора църква „Света Богородица“.[2]
Според преброяването от 2002 година селото има 227 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 220 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| други | 4 |
Личности
редактиране- Родени в Ботун
Силян Ничев, български революционер от ВМОРО[9]- Стоян Василов Йонов, български революционер от ВМОРО[10]
- Христо Грозданов, български революционер от ВМОРО[11]
- Свързани с Ботун
- Павле Иванов, български революционер, охридски войвода на ВМОРО, сражавал се край Ботун през Илинденско-Преображенското въстание на 29 юли 1903 година начело на четата от Долна Дебърца.[12]
Бележки
редактиране- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
- ↑ а б Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 септември 2007
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 63.