Бошнак хан

бивш хан, гостилница от османско време във Франкомахала, Солун

Бошнак хан (на гръцки: Βοσνάκ Χάνι) е бивш хан, гостилница от османско време във Франкомахала, Солун, днес в Гърция. В началото на XX век ханът е един от центровете на Солунския революционен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Бошнак хан
Βοσνάκ Χάνι
Карта
Местоположение в Солун
МестоположениеСолун, Гърция
Състояниеизоставен

Бошнак хан е разположен в югозападната част между булевардите „Леондос Софос“ и „Франки“.[1]

История редактиране

Ханът е с 34 стаи, 7 работилници, кафе на долния етаж, конюшни, ковачница, няколко магазина и голям двор. В един от магазините в 1881 година Софоклис Гарполас издава вестника „Фарос тис Македонияс“. В други помещения на хана се разполага бръснарят от Воден Куфидис и магазинерът Георгос Ваяндзас. Сградата е запечатана на снимки от епохата си като двуетажна тухлена сграда, с квадратна форма и вероятно вътрешен двор. Първоначалният собственик на Бошнак хан е Латиф ефенди, а от 1881 година собственик е Атанасиос Кондоянис, а след това - Саул Модиано. Част от хана пострадва при пожар на 24 януари 1882 година. От 1900 година собственик на хана е Васил Мончев. По това време ханът става център на ВМОРО, където революционери често отсядат като търговци от Неврокоп, Прилеп и Кукуш.[1] Солунските ханове на Мончев Бошнак хан и „Вардар“ стават средища на революционната организация, като Мончев е сред първите посветени дейци. Гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов пише:

Главните свърталища на революционерите в Солун бяха „Бошнак хан“, чийто съдържател бе Васил Мончев, най-довереното лице на членовете на Централния комитет и техните помощници. Той бе лицето, което устройваше срещите в неговия хотел-хан на дошлите от провинциалните градове по-видни дейци с някои от членовете на Централния комитет.[2]

Иван Крайничанец, собственик на „Първа българска аптека“ в Солун пише:

Сборният пункт на българската интелигенция, станция на куриерите, които донасяха известия от четата на Гоцета Делчев, Сандански, Тане Николов и др. беше хотелът във Франко махала, срещу Отоманската банка, наречения „Бошнак хан“. То беше едно голямо, старо сдание, с много стаи, гостилница, кафене и широк двор. Там идваха пътници и търговци – българи от провинцията. Там се носеха новини от България и от вътрешността на Македония. Гражданите се събираха в двора или в кафенето. Тук се разискваха разни въпроси, разбира се, тайно да не дознае полицията и тайните агенти.

Тук в ресторанта се хранеха учителите, гражданите, между които и аз и разменяваха се мисли, носеха се вестници от вътрешността и пращаха се без да узнае някой, заповеди от Централния комитет за четите и обратно. Тук се виждаха всекидневно: Христо Матов, Пере Тошев, Гарванов, които всред шеги и разговори вършеха най-сериозни съвещания, важни дела, които са от значение за историята на македонското движение.

Съдържателят на хотела – Васил Мончев, родом от Прилеп бе един висок и развит човек с гъсти и завиткани мустаци. Под мирния и индеферентния му поглед се виждаше една благородна душа, твърд и кален в живота характер. Той без страх приемаше и изпращаше всички агенти и детективи, пред които се представляваше, че нищо не знае и нищо не е видел. Той бе довереното лице на организацията и вършеше много много деликатни поръчки, които му бяха поверени. С една дума конците на организационната мрежа[3] на Вр. М. Р. комитет водеха в Солун - в Бошнак хан.[4]

След солунските атентати в 1903 година и взривяването на „Банк Отоман“ в Солун от български революционери, османските сили нахлуват в Бошнак хан и избиват българите, които по това време се намират там. Бошнак хан съществува вероятно до големия пожар в Солун от 1917 година.[1]

Днес на мястото на хана е построена сграда, позната като Стоа „Карапанайотис“ (Στοά Καραπαναγιώτη) и е изоставена.

Бележки редактиране

  1. а б в г Το Βοσνάκ Χάνι // documentslide.com. Архивиран от оригинала на 2017-03-13. Посетен на 12 март 2017.
  2. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 55, ISBN 954-9514-56-0
  3. Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 67.
  4. Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 68.