Боян Боев
Боян Димитров Боев е български езотерик и езотеричен писател, един от основните последователи на Петър Дънов.[1][2] Извършва огромна работа за съхраняване и разпространение на учението му.[3]
| Боян Боев | |
| български езотерик | |
 Боян Боев (вляво) и Петър Дънов | |
| Роден |
17 октомври 1883 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Боян Боев в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е на 17 октомври 1883 г. в Бургас. Баща му Димитър Боев е редактор на един от първите бургаски вестници – „Голгота“, преименуван по-късно на „Нова епоха“. Дядо му Бою Димитров оглавява националноосвободителните борби в село Кърхарман (сега Вършило).[1][2] Майката на Боян Боев е арменка.[4]
Завършва Софийския университет със специалност „Естествени науки“. Преди Балканската война е студент в Мюнхен, Германия. По време на пребиваването си в Германия се среща с Рудолф Щайнер и слуша негови лекции. Владее френски, немски и руски език.[2][1]
Работи като гимназиален учител в Ямбол, Панагюрище, Сливен и Свищов.[1] Сред учениците му в Панагюрище е Влад Пашов.
През 1924 г. се премества в София и участва активно в стенографирането на беседите на Петър Дънов.[2] Той е почти неотлъчно до него и стенографира и частните му разговори, и словото му при пребиваванията им на Рила, Витоша, Мърчаево и др.[5] Издава няколко книги: „Мисията на богомилството във връзка с мисията на славянството“ (1937), „Учителя за дишането“ (1942), „Учителя за образованието“ (1943).[3][6] Започва да пише книга за Учителя (П. Дънов), като продължава с Методи Константинов, а по съвет на Дънов включват в работата и Борис Николов и Мария Тодорова. Книгата им „Учителят“ излиза през 1947 г. в България, а по-късно успяват да я издадат и във Франция.[7][8]
След смъртта на Петър Дънов (27 декември 1944 г.) е избран в съставения 7-членен Временен братски съвет, а на свикания всеобщ събор на 10 август 1945 г. се взима решение членовете на Временния съвет да бъдат избрани за членове на Постоянния братски съвет и то пожизнено.[9]
Боян Боев лично дешифрира част от стенограмите си и те са прехвърлени на пишеща машина;[5] други са дешифрирани от Борис Николов.[4] В по-късни години започва издаването им.[10][11]
Умира в София на 21 юли 1963 г.
Книги
редактиране- Мисията на богомилството във връзка с мисията на славянството (1937)
- Учителя за дишането (1942)
- Учителя за образованието (1943)
- Учителят (в съавт. с Методи Константинов, Борис Николов и Мария Тодорова). София, 1947; Париж, 1958.
- Учителят. Разговорите при Седемте рилски езера (в съавт. с Методи Константинов). 1948.
- Свещеният огън (1995)
- Акордиране на човешката душа (архив на Боян Боев). Том 1 – 3. София, Бяло братство, 1999 – 2001 (Т. 1, 1999, ISBN 954-744-001-2; Т. 2, 2000, ISBN 954-744-003-9; Т. 3, 2001, ISBN 954-744-004-7. Преиздания от Хеликон (2013), Сиела (2014), Бяло братство (2018).
- Разговори на Ел Шадай (2000)
- Доброто разположение (2002)
- Из нашия живот: Разговори с Учителя, публикувани в списание „Житно зърно“ (2010)
- Изворът на Доброто
- Кой спаси българските евреи
Източници
редактиране- ↑ а б в г Боян Боев - биография // friendsoftherainbow.net.
- ↑ а б в г Боян Димитров Боев // Сиела. Посетен на 11 декември 2020 г.
- ↑ а б ДА Архиви. Фонд 1911K. Боев, Боян Димитров (1883–1963) 1945–1958, 1 опис, 99 а.е. // archives.government.bg.
- ↑ а б Николов, Борис. Боян Боев // Изгревът на Бялото братство, Том 3. Архивиран от оригинала на 2020-06-25.
- ↑ а б Николов, Борис. Стенографите на Учителя // Изгревът на Бялото братство, Том 2.
- ↑ Каталог COBISS // plus.bg.cobiss.net.[неработеща препратка]
- ↑ Николов, Борис. Как се издаде книгата „Учителят“ на френски език в Париж // Изгревът на Бялото братство, Том 3.
- ↑ Николов, Борис. Книгата „Учителят“ // Изгревът на Бялото братство, Том 3.
- ↑ Лефтеров, Живко. Религиозната политика на Българската комунистическа партия и Бялото братство (1944–1953 г.) с. 140–141 // ebox.nbu.bg.
- ↑ Боян Боев - книги // store.bg.
- ↑ Книги на Боян Боев // petardanov.com.