Инж. Боян Стефанов Чуков е български експерт по борбата с тероризма. Бивш дипломат. Бил е журналист на свободна практика. Външнополитически съветник и съветник по националната сигурност в правителството на тройната коалиция (2008 – 2009). Магистър инженер по електронни телекомуникации, офицер (о.р. майор) от външно разузнаване – Първо главно управление на Държавна сигурност (ПГУ-ДС) и Националната разузнавателна служба (НРС) към Президента на България. През 1990 г. е награден с медал III степен от директора на НРС.[1][2]

Боян Чуков
български дипломат
Роден
25 юли 1952 г. (71 г.)

Биография редактиране

Боян Чуков е роден на 25 юли 1952 година в град София. Завършва специалност „Радио и телевизия“ в Техническия университет в София. Специализира в Института за политически науки, Париж.[3][4] От 1984 година е на дипломатическа работа във Франция. В периода от 1988 до 1992 година завежда консулския отдел в посолството на България в Мадрид. След 1992 година е зам. главен редактор на списание „Балкански диалог“.[5]

Чуков е бил изпълнителен директор на „Лев Корпорация“ на Алексей Петров от края на 2005 г. до октомври 2006 година.

Държавна сигурност редактиране

Установяване на принадлежност към Държавна сигурност редактиране

Принадлежността на Боян Чуков към бившата Държавна сигурност е установена от Комисията по досиетата през април 2007 г. при проверката на кандидатите за евродепутати. Бившият офицер от Първо главно управление на ДС (ПГУ) е кандидат за член на Европейския парламент от листата на БСП.[1]

Досие редактиране

През 1981 г. Боян Чуков става член на БКП. През 1982 г. завършва разузнавателна школа в ПГУ-ДС, а през 1982/1983 г. разузнавателна школа на КГБ в Москва.[6]

От октомври 1984 г. е изведен в задгранична резидентура в Париж под прикритието на 3-ти секретар в посолството на НРБ във Франция, където той вербува агент, използван по „Възродителния процес“.[6]

  • на 21 ноември 1980 година ст. л-т Чуков е назначен за разузнавач в Управление научно-техническо разузнаване (УНТР) на външното разузнаване – 1-во главно управление на Държавна сигурност (ПГУ-ДС)
  • на 1 януари 1985 година е произведен в капитан и преназначен за старши разузнавач в УНТР-ПГУ-ДС
  • на 1 ноември 1988 година е преназначен за инспектор в УНТР-ПГУ-ДС
  • на 31 декември 1989 година е преместен от УНТР в политическото разузнаване (ПР) и назначен за заместник-началник отделение в ПГУ-ДС
  • през февруари 1990 г. е преназначен в Националната разузнавателна служба (НРС) към Президента на България, наследила Първо главно управление на ДС, същата 1990 г. е награден с медал III степен от директора на НРС ген. Румен Тошков.
  • на 1 август 1991 „предвид структурните и кадрови промени в НРС" по предложение на полк. Л. Савов, резолирано от полк. К. Тодоров е освободен от оперативна длъжност в НРС и минава в запаса.[2]

Източници редактиране