Отваря главното меню

Избори за Европейски парламент през 2007 (България)

Избори за Европейски парламент
Страна България
Дата на провеждане 20 май 2007
Избирателна система пропорционална
Брой мандати 18
Метод за подбор на евродепутатите Хеър-Ниймайер (Hare-Niemeyers)
Национална избирателна квота 107648
Предишни избори за Европейски парламент няма
Следващи избори за Европейски парламент 2009 г. виж

Изборите за Европейски парламент през 2007 г. в България са първите избори, с които България избира членове на Европейския парламент, след като страната е включена в Европейския съюз на 1 януари същата година. Изборите се провеждат на 20 май 2007.

Подобни избори през същата година се провеждат и в Румъния (на 25 ноември), другият нов член на Европейският съюз. Това са частични избори за Европейския парламент, тъй като те се провеждат само в двете нови членки. След края на мандата на текущия парламент, който започва през 2004 и приключва през 2009 г., трябва да се проведат нови избори.

За участие в изборите в България са регистрирани общо 14 партии и коалиции, както и двама независими кандидати. В началото на април в предварителните избирателни списъци са включени около 6741 000 души. За разлика от други видове избори (парламентарни, общински, президентски) на тези избори е определено, че ще могат да участват само граждани, които поне 60 дни от последните 3 месеца имат постоянен и настоящ адрес в България. Заради това условие в предварителните списъци не са включени 232 800 души, 185 000 от които български изселници в Турция (български турци). Българските граждани, гласували за членове на Европейския парламент през 2004 г., нямат право да гласуват на изборите на 20 май 2007 г.

Две от партиите в управляващата коалиция – ДПС (партията за която гласуват много български турци) и БСП, са против решението на изборите да се ограничи правото на глас на българските граждани чрез въвеждането на принципа на отседналост. При подписването на новия закон и президентът Първанов изразява опасенията си, че някои текстове в закона са „отстъпление от демократичните традиции на българското изборно законодателство“.[1]

Право да участват в изборите като кандидат-депутати имат граждани на държави – членки на ЕС, които са навършили 21 години, нямат гражданство в държава извън ЕС, имат постоянен адрес в България или (за не-български граждани) имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България и най-малко през последните две години са живели постоянно в държава – членка на ЕС.

РезултатиРедактиране

 
Подадени гласове по избирателен район
п  б  р
Резултати от изборите за Европейски парламент в България на 20 май 2007 година
2007 • 2009 →
Кандидатска листа Парламентарна група в ЕП Гласове Дял от гласовете Мандати
1 Зелена партия - 9 976 0,51% 0
2 Съюз на свободните демократи - 14 392 0,74% 0
3 Никола Иванов - независим кандидат - 2 782 0,14% 0
4 Ред, законност и справедливост - 9 147 0,47% 0
5 Коалиция на българските социалдемократи - 37 645 1,94% 0
6 Демократи за силна България - 84 350 4,35% 0
7 ПЕС - БСП и ДСХ      Партия на европейските социалисти (ПЕС) 414 786 21,41%
5 / 18
8 Съюз на демократичните сили - 91 871 4,74% 0
9 Земеделски народен съюз - 29 752 1,54% 0
10 ГЕРБ      Европейска народна партия – Европейски демократи (ЕНП-ЕД) 420 001 21,68%
5 / 18
11 НДСВ      Алианс на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) 121 398 6,27%
1 / 18
12 Атака      Извън парламентарна група 275 237 14,20%
3 / 18
13 Мария Серкеджиева - независим кандидат - 5 323 0,27% 0
14 Движение за права и свободи      Алианс на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) 392 650 20,26%
4 / 18
15 Комунистическа партия на България - 18 988 0,98% 0
16 Граждански съюз за нова България - 9 398 0,49% 0
действителни гласове 1 937 696 -
празни бюлетини и недействителни гласове 17 750 -
общо 1 937 696 100%
18 / 18
Брой на избирателите / избирателна активност 6 691 080 28,60% -

  получава мандати   не успява да получи мандат

Източник:Централна избирателна комисия, Европейски парламент[2]

По райони (%)Редактиране

Избирателната активност е около 28,60%. За евродепутати са избрани:[3]

Гласуване на не-български гражданиРедактиране

На изборите могат да гласуват и хора, които не са граждани на България, а са граждани на друга държава от ЕС, но имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България, живели са постоянно най-малко (?) през последните три месеца в държава от ЕС, не са лишени от правото да избират в държавата членка, на която са граждани, и предварително с писмена декларация са заявили желанието си да гласуват в България.

Възможност за преподреждане на листитеРедактиране

За първи път на избори в България, при вота за евродепутати се въвежда възможността за частично преподреждане на избирателните листи. Това може да стане, като избирателят отбележи на бюлетината предпочитанието (преференцията) си към някой кандидат, който е поставен в неизбираема позиция от партията/коалицията си. Преференциалните гласове обаче ще се вземат под внимание само ако са над 15% от подадените за определена листа, което ограничава тяхното влияние.

Издигане на кандидатурата на медиците в ЛибияРедактиране

Няколко български медии предложиха още през февруари 2007 г. петте медицински сестри, осъдени на смърт в Либия, както и д-р Здравко Георгиев, да бъдат издигнати за кандидати за евродепутати. Целта беше да се ангажира по-тясно ЕС с каузата на медиците и да се направи спасението им по-вероятно. Въпреки първоначалното одобрение на идеята, парламентарните сили приеха текстовете на избирателния закон по такъв начин, че да не позволят на сестрите и д-р Георгиев да бъдат издигнати за български представители в ЕП. Въпреки това, шестимата медици бяха вписани с тяхно съгласие начело на листата на партия Ред, законност и справедливост (РЗС). През април 2007 г. ЦИК отказва да ги впише поради законовия текст, изискващ пребиваване в България или друга страна от ЕС поне 2 години преди провеждането на вота. Единственият кандидат в листата на РЗС остава журналистът Васил Сотиров, един от авторите на идеята. Партията обжалва решението на ЦИК, но Върховният административен съд отхвърля жалбата. Освен това се оказва, че кандидатурата на д-р Здравко Георгиев отделно е била издигната и от инициативен комитет.

БележкиРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране