Брест (община Щип)

Вижте пояснителната страница за други значения на Брест.

Брест (изписване до 1945 година: Брѣстъ; на македонска литературна норма: Брест) е село в община Щип, Северна Македония.

Брест
Брест
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.6064° с. ш. 22.3228° и. д.
Брест
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаЩип
Надм. височина586 m
Население32 души (2002)
Пощенски код2000
МПС кодST

ГеографияРедактиране

Брест е селце разположено на юг от град Щип.

ИсторияРедактиране

В XIX век Брест е едно от немногото изцяло български села в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Брестъ има 230 жители, всички българи християни.[1]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. В статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев от 1905 година („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) селото е посочено със сгрешено име Брег и има 184 българи екзархисти.[2]

Църквата „Свети Атанасий“ е изградена, изписана и осветена в 1907 година.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Брест е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 селото остава в Сърбия. През февруари 1915 - та Данаил Щуканов умира в резултат на побой, нанесен му от сръбските окупатори.[5]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Брест живеят 13 турци и 199 българи.[6]

В 1923 година веднага след клането в съседното село Гарван е направен и опит за назидателно избиване на българските селяни в Брест, който обаче е осуетен от хърватски подполковник, застанал в редицата между изведените за разстрел 19 селяни.[7]

Манастирът „Свети Пантелеймон“ е възобновен в 1994 година и е осветен на 15 май същата година от митрополит Стефан Брегалнишки.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 32 жители, всички македонци.[8][9]

БележкиРедактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 231.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
  3. а б Осма приградска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 1 април 2014 г.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
  5. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 113
  6. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 240.
  7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 65.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2008-03-03 
  9. Информация за селото на makedonija.name