Бряст

	Бряст
	Полски бряст (U. minor)
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Фабиди (fabids)
разред:	Розоцветни (Rosales)
семейство:	Брястови (Ulmaceae)
род:	Бряст (Ulmus)
	Научно наименование
	Ulmus Linnaeus, 1753
	Бряст в Общомедия
	[ редактиране ]

Тази статия е за рода дървета. За селото в България вижте Бряст (село).

Бряст (Ulmus) е род^[1] покритосеменни растения от семейство Брястови (Ulmaceae). Включва между 30 и 40 вида дървета, разпространени в диворастящо състояние в Северното полукълбо от Сибир до Индонезия и от Мексико до Япония. Разграничението между отделните видове е спорно, поради лесната им хибридизация и наличието на голям брой местни вариации. В България се срещат три вида: бял бряст (Ulmus laevis), полски бряст (Ulmus minor) и планински бряст (Ulmus glabra).

ОписаниеРедактиране

Брястовете са се появили преди около 40 милиона години^[2] и обхващат няколко десетки вида.

Брястовете са главно широколистни дървета, цъфтящи в ранна пролет, преди появата на листа и плодоносещи в края на пролетта – началото на лятото. Височината на дърветата понякога достига 40 m, а диаметъра на стъблото – 2 m. Те са непретенциозни, добре понасят подрязване, устойчиви са на суша и много видове са студоустойчиви. Размножаването става с коренови израстъци или семена. Короната е с широк, закръглен или сферичен връх, някои видове растат като храсти. Клоните са без тръни и бодли, с тънки израстъци по основните дебели клони. В ранна възраст растат бързо. Продължителността на живота им е 80 – 120 години (понякога до няколкостотин години).

Брястовете често се използват в озеленяването на селища.

Ulmus rubra, невзрачни цветове

ЦветовеРедактиране

Малките и невзрачни цветове, събрани в съцветия, седят в пазвите на листата. Цветовете са оборудвани с обикновен кабманообразен 5-разделен (по рядко 4 – 8) околоцветник и 5 тичинки (рядко 4 – 8).

Плодникът е едногнездов, присплескан, преминаващ в колона, разделен на две части, които представляват 2 влакънца.

Цветовете са ветроопрашвани, при повечето видове се появяват преди листата.

Ulmus glabra – листа и плодове

СеменаРедактиране

Семето е сплескано, с тънка черупка, заобиколена от две големи крила, без хранителни тъкан (протеин).^[3] Семената се разнасят от вятъра и при попадане във влажна почва покълват за няколко дни.

Южните видове (Ulmus pumila, Ulmus macrocarpa и други), които растат на открито, започват да дават семена след 5 – 8 години, а северните дървесни видове (Ulmus glabra, Ulmus laevis, Ulmus laciniata и други) – след 20 – 40 години.

ЛистаРедактиране

Листата са несиметрични (неравни в основата), заострени, двойно назъбени по ръба, разностранни, разположени последователно. Листата може да варират по размер и форма, образувайки красива дантела. Повечето видове бряст са листопадни.

КораРедактиране

Кората е кафява, при младите дървета гладка, а по-късно дебела, груба и набраздена с надлъжни пукнатини. На клоните на много южни видове се формират коркови израстъци.

КорениРедактиране

Кореновата система е силна, с отделни дълбоко навлизащи корени, както и с много странични повърхностни корени.

Значение и използванеРедактиране

Дървесината на бряста се характеризира със здравина и вискозитет и е лесна за обработване. Използва се в мебелната промишленост и строителството.

Младите издънки се използват за храна на животни (листа и кора). Брястовете играят важна роля при озеленяването на големите и малките градове, както и при защитните насаждения.

Ulmus glabra, повредени листа

Болести и вредителиРедактиране

Брястовете биват атакувани от много насекоми, особено листояди (брястов листояд и др.), както и от опасни гъбични заболявания (холандска брястова болест, периодично предизвикваща масово изсъхване на брястовете). Много европейски и американски видове са близко до изчезване.^[4]

ВидовеРедактиране

Известни брястовеРедактиране

Старият брястРедактиране

Основна статия: Старият бряст (Сливен)

Най-известния бряст в България е „Старият бряст“, който расте в центъра на Сливен. Дървото е Ulmus minor на около 1000 години и е обявено за защитен обект, който се охранява от държавата. За съхранението му като природен феномен са положени необходимите усилия за консервация. За да се спрат евентуалните гнилостни процеси или развъждане на микроорганизми, кухините са запълнени с укрепителен пълнеж, като са оставени и отвори за естествена вентилация.

През 2014 г. той е обявен за „Европейско дърво на годината“.^[5]

ИзточнициРедактиране

↑ Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. 117.
↑ University of Abertay Dundee. The Biochemist, August 2001 www.unisci.com
↑ Энциклопедия Брокгауза и Ефрона booksite.ru
↑ „Das Handbuch der Ulmengewächse“, Dr. Gordon Mackenthun www.ulmen-handbuch.de
↑ Старият бряст в Сливен стана „Европейско дърво на годината 2014“, БТВнюз.бг

[1] Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. 117.

[University_of_Abertay_Dundee-2] University of Abertay Dundee. The Biochemist, August 2001 www.unisci.com

[Словарь_Брокгауза_и_Ефрона-3] Энциклопедия Брокгауза и Ефрона booksite.ru

[Das_Handbuch_der_Ulmengewächse-4] „Das Handbuch der Ulmengewächse“, Dr. Gordon Mackenthun www.ulmen-handbuch.de

[5] Старият бряст в Сливен стана „Европейско дърво на годината 2014“, БТВнюз.бг

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]