Пролетта е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с лятото, есента и зимата. Астрономически пролетта започва с пролетното равноденствие (около 20/21 март в северното полукълбо и 22/23 септември в южното) и свършва с лятното слънцестоене (около 20/21 юни в северното и 21/22 декември в южното полукълбо). За начало на пролетта се счита моментът, в който еклиптиката (траекторията на видимото движение на Слънцето по небесната сфера, с червена линия на фигурата по-долу) пресича равнината на екватора в пролетната равноденствена точка. За северното полукълбо тогава Слънцето преминава от южната в северната небесна полусфера и ъгълът на деклинация δ = 0° (на фигурата по-долу е отбелязан с ε) и се променя от отрицателен в положителен.[1] Всяка година този момент е различен в зависимост от това, колко години са минали от последната високосна и се измества с един ден по-рано на 36 години:[2]

  • преди 1975 година – на 22/23 март;
  • от 1976 до 2011 г. – на 21/22 март;
  • от 2012 до 2047 г. – на 20/21 март:
    • 20 март 2014 г. в 18 часа и 57 минути UTC;
    • 21 март 2015 г. в 0 ч. и 45 мин. българско време;[3][4]
    • 20 март 2016 г. в 6 ч. и 30 мин. българско време;[5]
    • 20 март 2017 г. в 12 ч. и 28 мин. българско време;[6]
    • 20 март 2018 г. в 18 ч. и 15 мин. българско време;[7]
    • 20 март 2019 г. в 23 ч. и 58 мин. българско време;[8]
    • 20 март 2020 година в 3 ч. 50 мин. UTC;[9]
    • 20 март 2021 г. в 11 ч. 37 мин. българско време[1][10]
    • 20 март 2022 г. в 17 ч. 33 мин. българско време[1]
    • 20 март 2023 г. в 23 ч. 24 мин. българско време[1]
    • 20 март 2024 г. в 05 ч. 06 мин. българско време[1]
  • след 2047 г. – на 19/20 март.

За южното полукълбо на този ден, Слънцето преминава през пролетната равноденствена точка от северната небесна полусфера в южната. В метеорологията се използва различна конвенция – пролетните месеци са март, април и май в северното полукълбо и септември, октомври и ноември в южното.

През пролетта дните започват да стават по-дълги от нощта, температурите се повишават, природата се връща към активен живот. В умерените зони пролетта е времето на пробуждането и поникването на природата.

Причини редактиране

Пролетта, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23,5° спрямо орбиталната равнина, в която се движи Земята. Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето. В деня на пролетно равноденствие (пролетната равноденствена точка е на 20/21 март за северното и 22/23 септември за южното полукълбо) директните слънчеви лъчи, падащи под ъгъл от 90°, пресичат т.нар. небесен екватор (с жълта линия на фигурата по-долу) и навлизат в северното или южното полукълбо (съответно март/септември)


Поради това лъчите на Слънцето падащи върху земната повърхност увеличават ъгъла си, слънчевото греене нараства значително. Слънчевите лъчи започват да падат по-вертикално (под по-голям ъгъл), като това води до увеличаване на енергията, с която се нагрява земната повърхност и океаните. В района зад полярния кръг Слънцето изгрява, с което се намалява и прекратява загубата на топлина в Космоса от това полукълбо.

С напредването на пролетта все по-голяма част от съответното полукълбо е осветено от Слънцето, като нощта намалява значително, а продължителността на деня нараства и става по-голяма от тази на нощта. Затоплената повърхност загрява надлежащия въздух все повече, като в малките географски ширини започва да се формират топли и горещи въздушни маси, които настъпват все пó на север в северното полукълбо или все пó на юг в южното. В края на пролетта притокът на енергия от Слънцето превишава значително загубата в космоса и това води до трайно повишаване на температурите – преход към лятото. Астрономическата пролет завършва в деня на лятното слънцестоене – през юни за северното или декември за южното полукълбо. Тогава слънчевите лъчи, идващи под ъгъл 90° падат точно върху съответната тропична окръжност и спират миграцията си на север или юг, като в този ден Слънцето заема най-високото си видимо положение над хоризонта за цялата година.

Ефект върху хората редактиране

С увеличаване на интензивността на светлината се отделят повече серотонин и половите хормони естроген и тестостерон.[11] Серотонинът осигурява по-добро общо благосъстояние и може да предизвика леко еуфорично настроение. Ето защо, особено през пролетта, така наречената пролетна треска се събужда у много хора предизвиква търсене на партньор и влюбване. Същото явление се среща и в животинския свят (повишаване на апетита, ухажване и време за размножаване). Предполага се, че оптичните стимули от по-леките дрехи също играят роля при хората.[12][13][14][15] При някои хора обаче настъпва пролетна умора.[16]

Галерия редактиране

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. а б в г д Ефемериди на Слънцето
  2. Първа пролет (пролетно равноденствие) 20-ти март. // Архивиран от оригинала на 2019-03-03. Посетен на 2021-03-21.
  3. Честита Първа пролет!, eurocom.bg, 21.03.2015.
  4. Честита първа пролет!, „Лайфстил“, 21.03.2015.
  5. [1], „Дунав мост“, 20.03.2016.
  6. Първа пролет е, news.bg, 20.03.2017.
  7. Честита Първа пролет!, „Сливен инфо“, 20.03.2018.
  8. Тази вечер настъпва Първа пролет, Информационна агенция „Черно море“, 20 март 2019.
  9. Кога настъпва Първа пролет 2020, actualno.com, 19.03.2020.
  10. Днес настъпва астрономическата пролет, dnevnik.bg, 20 март 2021.
  11. Hayk S. Arakelyan: Springtime lethargxy. In: Medical Biorhytmology, 2019.
  12. Sonne steigert Lust auf Sex
  13. Tanja Müller: Testosteron erhöht das Balzverhalten Архив на оригинала от 2018-08-24 в Wayback Machine. Südwestpresse 2018
  14. Joseph S. Lonstein, Katrina Linning-Duffy, Lily Yan: Low Daytime Light Intensity Disrupts Male Copulatory Behavior, and Upregulates Medial Preoptic Area Steroid Hormone and Dopamine Receptor Expression, in a Diurnal Rodent Model of Seasonal Affective Disorder
  15. Junfeng Chen, Kousuke Okimura, Takashi Yoshimura: Light and Hormones in Seasonal Regulation of Reproduction and Mood
  16. Hayk S. Arakelyan: Springtime lethargxy. In: Medical Biorhytmology, 2019.

Външни препратки редактиране