Отваря главното меню
Време
Част от поредицата за природата
Сезони
Пролет · Лято · Есен · Зима

Сух сезон · Дъждовен сезон

Бури

Ураган · Торнадо · Циклон
Мълния · Тропическа буря ·
Тайфун · Тропически циклон ·
Виелица · Леден дъжд  · Мъгла
Пясъчна буря · Огнена стихия · Вихър ·

Валежи

Сняг · Суграшица · Градушка
Снежни зърна · Леден дъжд · Скреж
Слана · Дъжд · Ръмеж
Роса · Поледица

Други

Метеорология · Климат
Метеорологична прогноза за времето
Замърсяване на въздуха · Облак

 п  б  р 

Пролетта е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с лятото, есента и зимата. Астрономически пролетта започва с пролетното равноденствие (около 21 март в северното полукълбо и 23 септември в южното) и свършва с лятното слънцестоене (около 21 юни в северното и 21 декември в южното полукълбо). В метеорологията се използва различна конвенция – пролетните месеци са март, април и май в северното полукълбо и септември, октомври и ноември в южното.

Кокичетата и минзухарите са типичните първи пролетни цветя

През пролетта дните започват да стават по-дълги от нощта, температурите се повишават, природата се връща към активен живот.

  • През 2019 г. астрономическата пролет (равноденствие) в северното полукълбо започва на 20 март в 23:58 часа българско време.[1]

ПричиниРедактиране

 
Пролетно равноденствие, наблюдавано от праисторическия обект на Пицо Венто в Фондакели-Фантина в Сицилия

Пролетта, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23,5° спрямо орбиталната равнина, в която се движи Земята. Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето. В деня на пролетно равноденствие (пролетната равноденствена точка е през март за северното и през септември за южното полукълбо) директните слънчеви лъчи падащи под ъгъл от 90° пресичат т.нар. небесен екватор и навлизат в северното или южното полукълбо (съответно март/септември). Вследствие на това лъчите на Слънцето падащи върху земната повърхност увеличават ъгъла си, слънчевото греене нараства значително. Слънчевите лъчи започват да падат по-вертикално (под по-голям ъгъл), като това води до увеличаване на енергията, с която се нагрява земната повърхност и океаните. В района зад полярния кръг Слънцето изгрява, с което се намалява и прекратява загубата на топлина в Космоса от това полукълбо.

 
Динамика на месечните средни температури на Земята

С напредването на пролетта все по-голяма част от съответното полукълбо е осветено от Слънцето, като нощта намалява значително, а продължителността на деня нараства и става по-голяма от тази на нощта. Затоплената повърхност загрява надлежащия въздух все повече, като в малките географски ширини започва да се формират топли и горещи въздушни маси, които настъпват все пó на север в северното полукълбо или все пó на юг в южното. В края на пролетта притока на енергия от Слънцето превишава значително загубата в космоса и това води до трайно повишаване на температурите – преход към лятото. Астрономическата пролет завършва в деня на лятното слънцестоене – през юни за северното или декември за южното полукълбо. Тогава слънчевите лъчи идващи под ъгъл 90° падат точно върху съответната тропична окръжност и спират миграцията си на север или юг, като в този ден Слънцето заема най-високото си видимо положение над хоризонта за цялата година.

ИзточнициРедактиране

Годишни ефемериди на Слънцето за 2017 г. българско време