Будинарци

селище в Република Македония

Будинарци (на македонска литературна норма: Будинарци) е село в Северна Македония, община Берово.

Будинарци
Будинарци
— село —
41.7636° с. ш. 22.775° и. д.
Будинарци
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаБерово
Географска областМалешево
Надм. височина848 m
Население682 души (2002)
Пощенски код2332
Будинарци в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в историческата област Малешево.

История редактиране

В района на Будинарци са разположени няколко археологически обекта, най-старият от които е от желязната епоха. Той представлява некропол, намиращ се в източния край на селото, в местността Поповица. Край Будинарци са открити останки и от три селища от римско време – в местностите Градище, Лаките-Селище и Селище. От същия период са могилите Авлия и Чука, а останки от селища от времето на Късната античност са открити в местностите Каменица и Присой.[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621 – 1622 година е отбелязано село Будуниче с 13 джизие ханета (домакинства).[2]

В края на XIX век Будинарци е българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1854 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Будакьой Мирово (Boudakeui Mirovo) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 227 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Будинарци е населявано от 800 жители българи християни.[4]

В началото на XX век цялото население на Будинарци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през1905 година в Будинарци има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Будинарци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

През март 1915 година, 47-годишният Георги Трайков, 40-годишният Ефтим Кантуров, 60-годишният Стоица Трънчов и жената на свещеника са убити от сръбските.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 682 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 681
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности редактиране

Родени в Будинарци
Починали в Будинарци

Бележки редактиране

  1. Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190 – 191.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140 – 141. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
  7. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 123
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05 
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 24.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 63.
  11. а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.6
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 639.
  14. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714 – 715.