Будинарци

селище в Република Македония

Будинарци (на македонска литературна норма: Будинарци) е село в Северна Македония, община Берово.

Будинарци
Будинарци
— село —
Панорама на Будинарци.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.7636° с. ш. 22.775° и. д.
Будинарци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Берово
Географска област Малешево
Надм. височина 848 m
Население 682 души (2002)
Пощенски код 2332
Будинарци в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в историческата област Малешево.

ИсторияРедактиране

В района на Будинарци са разположени няколко археологически обекта, най-старият от които е от желязната епоха. Той представлява некропол, намиращ се в източния край на селото, в местността Поповица. Край Будинарци са открити останки и от три селища от римско време – в местностите Градище, Лаките-Селище и Селище. От същия период са могилите Авлия и Чука, а останки от селища от времето на Късната Античност са открити в местностите Каменица и Присой.[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621 – 1622 година е отбелязано село Будуниче с 13 джизие ханета (домакинства).[2]

В края на XIX век Будинарци е българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1854 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Будакьой е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 297 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Будинарци е населявано от 800 жители българи християни.[4]

В началото на XX век цялото население на Будинарци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през1905 година в Будинарци има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Будинарци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 682 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 681
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

Родени в Будинарци
Починали в Будинарци

БележкиРедактиране

  1. Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190 – 191.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  5. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 140 – 141
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 832.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 24.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 63.
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.6
  11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.6
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 639.
  14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.6
  15. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 714 – 715.