Будисавски манастир
Будисавският манастир „Преображение Господне“ (на сръбски: Манастир Будисавци Преображења Христовог) е средновековен православен манастир край село Будисавци, Косово. Част е от Рашко-Призренската епархия на Сръбската православна църква. Църквата е обявена за паметник на културата.[1]
| Будисавски манастир Манастир Будисавци | |
 Местоположение в Клина | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  Косово |
| Населено място | Будисавци |
| Религия | Сръбска православна църква |
| Епархия | Рашко-Призренска |
| Изграждане | XVII век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| Будисавски манастир в Общомедия | |
История редактиране
Католиконът е издигнат в XIV век. Многократно е рушена и палена. Не е известно дали става дума за властелска задужбина или - въз основа на частично запазения надпис върху каменна плоча, вградена в източната страна на апсидата - покровителството може да се припише на крал Милутин. Преданието свързва този храм със сестрата на крал Стефан Дечански.[1]
Сградата е с хармонични пропорции. Основата е във формата на равнобедрен вписан кръст с тристранна апсида отвън, купол и притвор, който първоначално е по-нисък от сегашния от XIX век. Зидарията е изпълнена чрез редуване на камък и тухла, която в някои части е декоративно подредена. Особена ценност на църквата е оригиналната иконата „Преображение Господне“, която датира от края на XIV и началото на XV век. Оригиналните стенописи са напълно унищожени, църквата е частично разрушена, а манастирът претърпява основен ремонт през 1568 година при патриарх Макарий Печки.[1] При този ремонт е изграден купол и горните части на апсидата и наоса.[2] От това време произхождат стенописите, които се отличават със сигурен рисунък и наситени цветове, а изображението на ктитора Макарий е един от най-красивите портрети на сръбската живопис от XVI век. През следващите векове в Будисавския манастир са извършвани различни интервенции, както върху църквата, така и върху другите манастирски сгради.[1]
Църквата е обновена отново в 1872 година, когато получава притвор и нов покрив.[2] Веднага след това игуменът йеромонах Рафаил се обръща към сръбските власти за финансова помощ за изграждането на иконостаса.[1][3] Иконостасът е изписан в 1874 година от известни дебърски иконописци Александър и Васил Гиновски, които изписват зоната на цокъла, царските двери и крайната зона с Разпятието на Христос. Иконостасът е проста дървена конструкция със скромни размери е съставен от няколко различни компонента, създадени в различни периоди. Има резбовано наддверие от XVIII век, дар от цетинския иконописец Максим Туйкович от 1732 година. На мястото на престолните икони са иконите на Христос и Божията майка, донесени от игумен Рафаил от поклонническото му пътуване в Светите земи в 1861 година.[4] От ктиторския надпис се разбира, че с благословията на митрополит Мелетий в 1872 година църквата е обновена, издигнати са конаци и братята Василий Кръстич и Александър в 1874 година правят иконостаса благодарение на усилията на игумена на Печ Рафаил и с помощта на отец Кирил и питомеца Макарий.[3]
-
Ктиторският портрет на патриарх Макарий Печки от 1568 година -
„Богородица с Христос“, престолна икона от 1861 година -
Ктиторският надпис от 1874 година
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д Црква Св. Врача // Споменици културе у Србији. Посетен на 16 ноември 2021 г. (на сръбски)
- ↑ а б Женарју Рајовић, Ивана. Иконостас Преображењске цркве у Будисавцима // Макуљевић, Ненад. Зографски кругови. Београд, Центар за визуелну културу Балкана, Филозофски факултет Београд, Друштво историчара уметности и визуелне културе новог века, Београд, 2018. ISBN 978-86-6427-113-4. с. 28. (на сръбски)
- ↑ а б Женарју Рајовић, Ивана. Иконостас Преображењске цркве у Будисавцима // Макуљевић, Ненад. Зографски кругови. Београд, Центар за визуелну културу Балкана, Филозофски факултет Београд, Друштво историчара уметности и визуелне културе новог века, Београд, 2018. ISBN 978-86-6427-113-4. с. 29. (на сръбски)
- ↑ Женарју Рајовић, Ивана. Иконостас Преображењске цркве у Будисавцима // Макуљевић, Ненад. Зографски кругови. Београд, Центар за визуелну културу Балкана, Филозофски факултет Београд, Друштво историчара уметности и визуелне културе новог века, Београд, 2018. ISBN 978-86-6427-113-4. с. 27, 29-30. (на сръбски)