Васил Кръстев Гиновски е български зограф и резбар, представител на Дебърската художествена школа.

Васил Гиновски
български зограф
Роден
Починал
Надписът над входа на църквата в Бигорския манастир с името на Васил К. Гиновски

БиографияРедактиране

Васил Гиновски е роден в дебърската паланка Галичник, Западна Македония. Най-малкият син е на Кръсте Петров Гиновски. Учи в Русия. Единственото му запазено подписано дело в Македония са фреските в западната фасада на църквата в Бигорския манастир от 1871 година: „При смиренаго игумена нашего архимандрита Михаила изображенъ бъсть сей притвор церковенъ Василiемъ Гиновскiи ѿ село Галичникъ, 1871“[1][2] С по-големия си брат Панайот Гиновски работи във Враня и Вранско.[3]

В 1867 година работи по украсата на Синан паша джамия в Призрен. В същата година изработва иконостаса и изписва църквата „Свети Никола“ в Любижда и изписва иконата „Богородица с Христос“ в църквата „Свети Никола“ в Гниляне. В 1874 година изписва иконостаса на „Въведение Богородично“ в Бело поле, работи в Печката патриаршия и заедно с брат си Алексо изписва иконостаса на Будисавския манастир.[4] Като „Василије Крстевић из села Галичника“ подписва недатираната икона на Свети Василий от църквата „Свети Никола“ в Косовска Каменица.[5]

 
Иконостасът в „Свети Никола“ в Нови пазар (1876)
 
Ктиторският надпис от Будисавския манастир, дело на Васил и Александър Гиновски (1874)

В 1876 година Васил, Теофил, Алексо[2] и Панайот Гиновски[6] правят иконостаса на църквата „Свети Никола“ в Нови пазар (1871). Колективното авторство е потвърдено от надпис на иконата на Иисус Христос на владишкия трон, който казва, че в 1876 година при Мелетий архиепископ Печки и митрополит Рашко-Призренски и Скендерийски е изписан иконостасът и архиерейският престол от „Браћа Кр. Даскаловићи Ђиноски од с. Галичника Нахје Дибарске“. Братя Гиновски изрисуват обширна програма от икони. Иконостасът е замислен като висока триредова олтарна преграда с монументални размери. Това е и най-обемното и най-комплексно художествено дело на Братя Гиновски и е една от най-сложните олтарни предгради в сръбските църкви от XIX век.[2] Състои се от 107 икони с неравностойно качество, като най-успешните произведения са тронните икони и няколко старозаветни сцени върху парапетни плочи.[7]

Получава от Партений ЗографскиСтематографията“ на Христофор Жефарович и я използва в работата си. Заедно с братята си Алексо и Теофил се установява в Черна гора, където работят върху иконостаси, до смъртта на братята му в 1894 година.[8] Васил е водач на групата, като към нея се присъединява и средният му син Миливой.[2] Васил Гиновски е един от организаторите на представянето на Черна гора на Голямото балканско изложение в Лондон в 1910 година. Крал Никола I го отличава с Данилов орден V степен, носител е и на най-високия орден на Руското царско графично дружество.[3][8]

Гиновски са най-важните и най-доминантните иконописци на новата сакрална живопис на Черна гора. Изписват общо повече от 90 иконостаса, като същевременно показват високо художествено и иконографско качество. В църквата „Възнесение Господне“ в село Крале Васил Гиновски изписва и портрета на ктитора на църквата Йосиф Лекич с модела на неговата задужбина. Това показва, че се е занимавал и със светско изкуство.[2]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гино
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Гинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Петров
 
Михаил Петров
 
Нестор Петров
 
Кръсте Петров
(? — 1886)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тръпко Иванов
(1849 — ?)
 
Караджа Иванов
 
Иван Иванов
 
Алексо Кръстев
(1851 — 1894)
 
Васил Кръстев
(? — 1924)
 
Теофил Кръстев
(? — 1894)
 
Панайот Кръстев
(1842 — 1886)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Тръпков
(1878 — 1908)
 
Велимир Караджов
(1912 — ?)
 
Тома Иванов
 
Коста Иванов
 
Миливой Василев
 
 
 
Велимир Панайотов
 
Любомир Панайотов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Костов
(1927 — 2014)
 
 
 
 
 
 


БележкиРедактиране

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 231.
  2. а б в г д Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку. // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 20. (на сръбски)
  3. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 232.
  4. Женарју Рајовић, Ивана. Иконостас Преображењске цркве у Будисавцима. // Макуљевић, Ненад. Зографски кругови. Београд, Центар за визуелну културу Балкана, Филозофски факултет Београд, Друштво историчара уметности и визуелне културе новог века, Београд, 2018. ISBN 978-86-6427-113-4. с. 36. (на сръбски)
  5. Женарју Рајовић, Ивана. Иконостас Преображењске цркве у Будисавцима. // Макуљевић, Ненад. Зографски кругови. Београд, Центар за визуелну културу Балкана, Филозофски факултет Београд, Друштво историчара уметности и визуелне културе новог века, Београд, 2018. ISBN 978-86-6427-113-4. с. 36-37. (на сръбски)
  6. Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку. // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 23. (на сръбски)
  7. Црква Св. Николе. // Информациони систем непокретних културних добара. Посетен на 14 ноември 2021 г. (на сръбски)
  8. а б Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 358-359. (на македонска литературна норма)