Будистка медитация

Портал Будизъм
Част от серията статии за Будизъм

История на Будизма
Основни фигури Буда Шакямуни Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Пратекабуда Бодхисатва
Будизъм по страна и регион Северен и южен будизъм Тибетски будизъм
Школи Тхеравада · Махаяна Мадхямака · Йогачара Дзен · Тендай · Шингон Ваджраяна Нингма · Кагю · Сакя · Бодонг Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака Тибетски Будистки Канон Четирите благородни истини · Убежище Медитация · Трикая Сангха · Ступа

Будистката медитация включва медитативните практики, свързани с религията и философията на будизма.

Основните техники за медитация са запазени в древните будистки текстове и се разпространяват, и се разнообразяват при предаването от учител на ученик. Будистите се упражняват в медитация като част от пътя, водещ към просветление и Нирвана ^[1]. Най-близките думи за медитация в класическите езици на будизма е бхавана ^[2] и джана/дхяна ^[3]. Будистките техники за медитация са все по-популярни по целия свят, включително и за много небудисти, които ги възприемат по най-различни причини.

Будистката медитация обхваща разнообразни медитативни техники, които се стремят към развиването на осъзнаване, концентрация, спокойствие на ума и проницателност.

БележкиРедактиране

↑ Например Kamalashila (2003), стр. 4, казва, че будистката медитация „включва всеки метод на медитация, при който Просветлението е нейна цел.“ Също така Bodhi (1999) пише: „За да се пристъпи към опитно постигане на истините е необходимо да се пристъпи към практикуване на медитация.... В климакса на такова съзерцание умстветото око... променя своя фокус към некондиционалното състояние, Нирвана....“ Подобна, макар и в определени аспекти донякъде по-обхватна дефиниция е дадена от Fischer-Schreiber и други (1991), стр. 142: „Медитацията е общ термин за множество религиозни практики, често доста различни като метод, но които имат обща цел: да доведат съзнанието на практикуващия до състояние, в което той може да изпита 'пробуждане', 'освобождение', 'просветление'.“ Kamalashila (2003) по-нататък допуска, че някои будистки медитации са „по-скоро от подготвителен вид“ (стр. 4).
↑ На пали и санскрит думата bhāvanā буквално означава „развитие“, както и „умствено развитие“. За асоциация на този термин с „медитация“ виж Epstein (1995), стр. 105 и Fischer-Schreiber и други (1991), стр. 20. Като пример от добре известния дискурс на пали канона в „The Greater Exhortation to Rahula“ (Maha-Rahulovada Sutta, MN 62), Преподобният Шарипутра казва на преподобния Рахула (на пали, базирано на VRI, n.d.): ānāpānassatiṃ, rāhula, bhāvanaṃ bhāvehi. Thanissaro (2006) превежда това като: "Рахула, развиване на медитация [bhāvana] чрез сати на дишането." (думата на пали в квадратни кавички е включена на базата на Thanissaro, 2006.)
↑ Виж например Rhys Davids и Stede (1921 – 25), статия за „jhāna1“; Thanissaro (1997); както и Kapleau (1989), стр. 385 за образуването на думата „зен“ от „dhyāna“ на санскрит. Секретарят на Обществото за палийски текстове д-р на будистките науки Рупърт Гетин описва заниманията на бродещите аскети, които са съвременници на Буда, той пише: "...Там е култивирането на медитативните и съзерцателни техники, което се стреми към пораждане на това, което поради липса на удобен термин в английски [Гетин е британски академик и съответно този цитат в оригинал е на английски, бел.прев.] да бъде наречено 'променени състояния на съзнанието'. В техническия речник на индийските религиозни текстове такива състояния могат терминологично да бъдат срещнати като 'медитации' ([санскрит:] dhyāna / [пали:] jhāna) или 'концентрации' (самадхи); постигането на подобни състояния на съзнанието е общо смятано за водещо практикуващия до по-дълбоко знание и изпитване на природата на заобикалящия свят." (Гетин, 1998, стр. 10.)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Buddhist meditation“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.

[1] Например Kamalashila (2003), стр. 4, казва, че будистката медитация „включва всеки метод на медитация, при който Просветлението е нейна цел.“ Също така Bodhi (1999) пише: „За да се пристъпи към опитно постигане на истините е необходимо да се пристъпи към практикуване на медитация.... В климакса на такова съзерцание умстветото око... променя своя фокус към некондиционалното състояние, Нирвана....“ Подобна, макар и в определени аспекти донякъде по-обхватна дефиниция е дадена от Fischer-Schreiber и други (1991), стр. 142: „Медитацията е общ термин за множество религиозни практики, често доста различни като метод, но които имат обща цел: да доведат съзнанието на практикуващия до състояние, в което той може да изпита 'пробуждане', 'освобождение', 'просветление'.“ Kamalashila (2003) по-нататък допуска, че някои будистки медитации са „по-скоро от подготвителен вид“ (стр. 4).

[2] На пали и санскрит думата bhāvanā буквално означава „развитие“, както и „умствено развитие“. За асоциация на този термин с „медитация“ виж Epstein (1995), стр. 105 и Fischer-Schreiber и други (1991), стр. 20. Като пример от добре известния дискурс на пали канона в „The Greater Exhortation to Rahula“ (Maha-Rahulovada Sutta, MN 62), Преподобният Шарипутра казва на преподобния Рахула (на пали, базирано на VRI, n.d.): ānāpānassatiṃ, rāhula, bhāvanaṃ bhāvehi. Thanissaro (2006) превежда това като: "Рахула, развиване на медитация [bhāvana] чрез сати на дишането." (думата на пали в квадратни кавички е включена на базата на Thanissaro, 2006.)

[3] Виж например Rhys Davids и Stede (1921 – 25), статия за „jhāna1“; Thanissaro (1997); както и Kapleau (1989), стр. 385 за образуването на думата „зен“ от „dhyāna“ на санскрит. Секретарят на Обществото за палийски текстове д-р на будистките науки Рупърт Гетин описва заниманията на бродещите аскети, които са съвременници на Буда, той пише: "...Там е култивирането на медитативните и съзерцателни техники, което се стреми към пораждане на това, което поради липса на удобен термин в английски [Гетин е британски академик и съответно този цитат в оригинал е на английски, бел.прев.] да бъде наречено 'променени състояния на съзнанието'. В техническия речник на индийските религиозни текстове такива състояния могат терминологично да бъдат срещнати като 'медитации' ([санскрит:] dhyāna / [пали:] jhāna) или 'концентрации' (самадхи); постигането на подобни състояния на съзнанието е общо смятано за водещо практикуващия до по-дълбоко знание и изпитване на природата на заобикалящия свят." (Гетин, 1998, стр. 10.)

[1]

[2]

[3]