Будистка медитация

Понятието будистката медитация включва разнообразие от медитативни практики, преподавани и използвани в различните школи, традиции и приемствености на будизма. Будистките медитации се разглеждат като инструменти за работа с ума, които винаги целят това, което ученията наричат освобождение и просветление. Методите могат да включват или не определени ритуали, упражнения, четене и рецитиране на съответни текстове, като във всички случаи са на основата на формулирана от съответната школа философска основа. В много школи освен това е необходима и непрекъсната жива приемственост от учител към ученик от времето на историческия Буда Шакямуни.

Основните техники за медитация са запазени в древните будистки текстове и се разпространяват, и се разнообразяват при предаването от учител на ученик. Будистите се упражняват в медитация като част от пътя, водещ към просветление и Нирвана ^[1]. Най-близките думи за медитация в класическите езици на будизма е бхавана ^[2] и джана/дхяна ^[3]. Будистките техники за медитация са все по-популярни по целия свят, включително и за много небудисти, които ги възприемат по най-различни причини.

Бележки редактиране

↑ Например Kamalashila (2003), стр. 4, казва, че будистката медитация „включва всеки метод на медитация, при който Просветлението е нейна цел.“ Също така Bodhi (1999) пише: „За да се пристъпи към опитно постигане на истините е необходимо да се пристъпи към практикуване на медитация.... В климакса на такова съзерцание умстветото око... променя своя фокус към некондиционалното състояние, Нирвана....“ Подобна, макар и в определени аспекти донякъде по-обхватна дефиниция е дадена от Fischer-Schreiber и други (1991), стр. 142: „Медитацията е общ термин за множество религиозни практики, често доста различни като метод, но които имат обща цел: да доведат съзнанието на практикуващия до състояние, в което той може да изпита 'пробуждане', 'освобождение', 'просветление'.“ Kamalashila (2003) по-нататък допуска, че някои будистки медитации са „по-скоро от подготвителен вид“ (стр. 4).
↑ На пали и санскрит думата bhāvanā буквално означава „развитие“, както и „умствено развитие“. За асоциация на този термин с „медитация“ виж Epstein (1995), стр. 105 и Fischer-Schreiber и други (1991), стр. 20. Като пример от добре известния дискурс на пали канона в „The Greater Exhortation to Rahula“ (Maha-Rahulovada Sutta, MN 62), Преподобният Шарипутра казва на преподобния Рахула (на пали, базирано на VRI, n.d.): ānāpānassatiṃ, rāhula, bhāvanaṃ bhāvehi. Thanissaro (2006) превежда това като: "Рахула, развиване на медитация [bhāvana] чрез сати на дишането." (думата на пали в квадратни кавички е включена на базата на Thanissaro, 2006.)
↑ Виж например Rhys Davids и Stede (1921 – 25), статия за „jhāna1“; Thanissaro (1997); както и Kapleau (1989), стр. 385 за образуването на думата „зен“ от „dhyāna“ на санскрит. Секретарят на Обществото за палийски текстове д-р на будистките науки Рупърт Гетин описва заниманията на бродещите аскети, които са съвременници на Буда, той пише: „...Там е култивирането на медитативните и съзерцателни техники, което се стреми към пораждане на това, което поради липса на удобен термин в английски да бъде наречено „променени състояния на съзнанието“. В техническия речник на индийските религиозни текстове такива състояния могат терминологично да бъдат срещнати като „медитации“ (dhyāna/ jhāna) или „концентрации“; постигането на подобни състояния на съзнанието е общо смятано за водещо практикуващия до по-дълбоко знание и изпитване на природата на заобикалящия свят.“ (Гетин, 1998, стр. 10.)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Buddhist meditation в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Например Kamalashila (2003), стр. 4, казва, че будистката медитация „включва всеки метод на медитация, при който Просветлението е нейна цел.“ Също така Bodhi (1999) пише: „За да се пристъпи към опитно постигане на истините е необходимо да се пристъпи към практикуване на медитация.... В климакса на такова съзерцание умстветото око... променя своя фокус към некондиционалното състояние, Нирвана....“ Подобна, макар и в определени аспекти донякъде по-обхватна дефиниция е дадена от Fischer-Schreiber и други (1991), стр. 142: „Медитацията е общ термин за множество религиозни практики, често доста различни като метод, но които имат обща цел: да доведат съзнанието на практикуващия до състояние, в което той може да изпита 'пробуждане', 'освобождение', 'просветление'.“ Kamalashila (2003) по-нататък допуска, че някои будистки медитации са „по-скоро от подготвителен вид“ (стр. 4).

[2] На пали и санскрит думата bhāvanā буквално означава „развитие“, както и „умствено развитие“. За асоциация на този термин с „медитация“ виж Epstein (1995), стр. 105 и Fischer-Schreiber и други (1991), стр. 20. Като пример от добре известния дискурс на пали канона в „The Greater Exhortation to Rahula“ (Maha-Rahulovada Sutta, MN 62), Преподобният Шарипутра казва на преподобния Рахула (на пали, базирано на VRI, n.d.): ānāpānassatiṃ, rāhula, bhāvanaṃ bhāvehi. Thanissaro (2006) превежда това като: "Рахула, развиване на медитация [bhāvana] чрез сати на дишането." (думата на пали в квадратни кавички е включена на базата на Thanissaro, 2006.)

[3] Виж например Rhys Davids и Stede (1921 – 25), статия за „jhāna1“; Thanissaro (1997); както и Kapleau (1989), стр. 385 за образуването на думата „зен“ от „dhyāna“ на санскрит. Секретарят на Обществото за палийски текстове д-р на будистките науки Рупърт Гетин описва заниманията на бродещите аскети, които са съвременници на Буда, той пише: „...Там е култивирането на медитативните и съзерцателни техники, което се стреми към пораждане на това, което поради липса на удобен термин в английски да бъде наречено „променени състояния на съзнанието“. В техническия речник на индийските религиозни текстове такива състояния могат терминологично да бъдат срещнати като „медитации“ (dhyāna/ jhāna) или „концентрации“; постигането на подобни състояния на съзнанието е общо смятано за водещо практикуващия до по-дълбоко знание и изпитване на природата на заобикалящия свят.“ (Гетин, 1998, стр. 10.)

[1]

[2]

[3]