Отваря главното меню

Буквар (от рус.: букварь) е учебник за ограмотяване.[1]

Букварът има за задача да помогне на учащите се да усвоят печатните и ръкописните букви, техните звукови значения, както и слятото им изчитане (изговаряне) в думи и изречения.

Букварът се появява като учебник в Русия в 16 век. Първият печатен славяно-руски буквар е издаден през 1596 г. във Вилнюс, а в Москва през 1634 г. е издаден първият руски буквар.

През 1775 г. във Венеция Димитрие Теодосие издава словенски буквар на новия граждански шрифт. [2]

Заглавието на този учебник е възприет и от българските възрожденци през 19 век, тъй като повечето от тях получават образование в руски училища и университети.

Първият новобългарски буквар, наречен Рибен буквар, е съставен и издаден от Петър Берон през 1824 г. в Букурещ. На практика, обаче, Рибният буквар не е истински буквар, а е първото енциклопедично помагало в България.

През 1844 г. Георги Бусилин издава в Москва учебник за ограмотяване, наречен Български буквар.

През 1844 г. в Рим е издаден „Молитвеник за християните от Пловдивско“ с автори Яко Яковски и Петър Арабаджийски. Той е написан на характерния български говор на павликяните[3], отпечатан на латиница и е бил използван като домашен буквар от павликянското население в Пловдивско. В увода се обяснява как трябва да се четат латинските букви по възприетия тогава от католическите свещеници правопис.

БележкиРедактиране

  1. ibl.bas.bg
  2. digital.bms.rs
  3. Станчев, К. Литературата на българите католици през ХVII - ХVIII в. и преходът от Средновековие към Възраждане. сп. Литературна мисъл, 1982, № 3

Вижте същоРедактиране

ГалерияРедактиране