Отваря главното меню

Петър Арабаджийски е католически духовник, съавтор на една от първите български печатни книги за католиците в Южна България (написани на павликянско наречие и отпечатани на латиница), енорийски свещеник, просветител и лечител.

Петър Арабаджийски
католически духовник
Роден
Починал

Религия Католическа църква

БиографияРедактиране

 
Паметна плоча на отец Петър в гробищния парк на кв. Секирово в град Раковски

Петър Арабаджийски e роден на 23 февруари 1820 г. в село Калъчлии (днес кв. Генерал Николаево на град Раковски). Изпратен да следва в Рим, завършва духовните науки в Пропагандата. Съaвтор е на книга, написана на павликянско наречие и отпечатана на латиница в Рим[1]. Получава свещенически сан през 1846 г. и се завръща в България.

Служи 4 години в енорията „Непорочно Зачатие на Дева Мария“ във Варна и 11 години (1850-1861 г.) в енорията „Свети Петър и Павел“ в село Даваджово (Хисаря). Помага на миряните си със съвети как да се лекуват.

През 1861 г. е назначен да обслужва новосъединените католици от източен обред в Цариград и е бил предложен за техен архиерей, но той не пожелал да смени обреда си и на 6 април 1864 г. се завръща в Пловдивско. Назначен e за помощник – енорист в село Балтаджии, където работи с Яко Яковски. Там служи 11 години[2].

Почива на 6 юли 1874 г. в град Пловдив, където е бил на лечение. Тленните му останки били пренесени в село Балтаджии и погребани в църквата. След изграждане на новия храм те са пренесени и препогребани в гробищния парк.

БиблиографияРедактиране

  • Nauka kristianska za kristianete od Filibeliskata darxiava, 1844 и 1914, Яковски, Яков и Арабаджийски, Петър[3]

ИзточнициРедактиране