Рибен буквар

първият новобългарски учебник

„Буквар с различни поучения“ или „Рибен буквар“ (оригинално заглавие: „БȢква̀рь съ разлѝчны поȢчѐніѧ“) е първият новобългарски учебник. Автор на Рибния буквар е българският възрожденец Петър Берон. Съставен по модела на гръцкия „Еклогар“ на Димитриос Дарварис от 1804 година,[1] той е издаден в Брашов през 1824 г. с финансовата подкрепа на сливналията Антон Йоанович и под егидата на епитропите Васил Ненович и Йордан Хаджигенович.[2]

Буквар с различни поучения
Бѹква̀рь съ разлѝчны поѹчѐніѧ
Заглавната страница на буквара
Заглавната страница на буквара
Други именаРибен буквар
АвторПетър Берон
Първо издание1824 г.
Брашов, Голямо княжество Трансилвания, Австро-Унгария
Оригинален езикбългарски
Буквар с различни поучения в Общомедия

Съдържание

редактиране

Букварът се състои от предисловие, 8 раздела, обръщение към читателя и приложение от 12 рисунки на животни.

  • В предисловието Берон споделя своите подбуди за написване на учебника.
  • Първи раздел. В действителност само този раздел представлява буквар. Той включва: азбуката, произнасяне на буквите, въвежда като понятия и обяснения значенията на съществително, прилагателно, глагол, местоимение, предлог, наречие и др.
  • Втори раздел. В този раздел Берон включва молитвите, които всеки ученик трябва да знае, като Отче наш и др.
  • Трети раздел – наречен от Берон „Добри съвети“. Авторът включва 64 въпроси и отговори за доброто възпитание на детето.
  • Четвърти раздел – наречен от автора „Умни ответи“. Подобно на предния раздел този раздел има ролята да подобри възпитанието на ученика. Използвани са миниатюри от живота на древните гърци.
  • Пети раздел – „Басни“.
  • Шести раздел – наречен от автора „Различни истории“. Използвани са случки от живота на древните цивилизации с поучителен край.
  • Седми раздел – Берон го нарича „Физически сказания“. Разделът има енциклопедичен характер, давайки информация за продукти, които се използват в бита (тютюн, кафе, сол и др.) и за различни непознати по българските земи животни: (делфин, крокодил, камила, носорог и др.).
  • Осми раздел – авторът го нарича „Аритметика“. В раздела има само примери, без правила; Берон оставя на учителя боравещ с книгата да обяснява на учениците. Има примери за деление.

Преиздаване

редактиране

Названието му „Рибен буквар“ идва от рисунката на кит в края на книгата и с това название той става изключително популярен.[3]

Поради големия интерес към този учебник той претърпява 6 издания в продължение на 20 години, а авторът му д-р Петър Берон се радва на високо уважение. Според Каталога на Н.Теодосиев [4] и изследванията на Иван Алексиев [5] има два варианта на третото издания, през 1846 г. и 1847 г., с което възрожденските издания на Буквара стават седем. Според панагюрския възрожденец Петър Карапетров, букварът на Петър Берон в онези времена „е бил последната книга за учение; които го изучвали от кора до кора, минували вече за учени.“[6]

На „Рибния буквар“ е наречена улица в квартал „Разсадник-Коньовица“ в София (Карта).

Изследвания

редактиране
  • Пундев, В. Рибният буквар. – Списание на Българската академия на науките, 63, 1942, 37 – 90.
  1. Даскалов, Румен. Българо-гръцки преплитания // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики. София, Издателство на Нов български университет, 2013. ISBN 978-954-535-793-0. с. 185.
  2. Българско, Българи. Неизвестно за известното; автор: Ангел Бенов, издателство на Отечествения фронт, София, 1988, стр. 30-31.
  3. Букварь с различными указаниями // World Digital Library. Посетен на 22 януари 2013.
  4. Теодосиев, Николай, Каталог на българските печатни книги 1508 – 1878, ISBN 978-954-07-2559-8
  5. КОЛКО СА ИЗДАНИЯТА НА „РИБНИЯ БУКВАР“ И ЗАЩО ТОЙ НАИСТИНА Е РИБЕН
  6. Карапетров, П. Материали за описвание града Панагюрище и околните му села. Средец, 1893, с. 101

Външни препратки

редактиране