Рибен буквар
„Буквар с различни поучения“ или „Рибен буквар“ (оригинално заглавие: „БȢква̀рь съ разлѝчны поȢчѐніѧ“) е първият новобългарски учебник. Автор на Рибния буквар е българският възрожденец Петър Берон. Съставен по модела на гръцкия „Еклогар“ на Димитриос Дарварис от 1804 година,[1] той е издаден в Брашов през 1824 г. с финансовата подкрепа на сливналията Антон Йоанович и под егидата на епитропите Васил Ненович и Йордан Хаджигенович.[2]
Буквар с различни поучения | |
Бѹква̀рь съ разлѝчны поѹчѐніѧ | |
Заглавната страница на буквара | |
Други имена | Рибен буквар |
---|---|
Автор | Петър Берон |
Първо издание | 1824 г. Брашов, Голямо княжество Трансилвания, Австро-Унгария |
Оригинален език | български |
Буквар с различни поучения в Общомедия |
Съдържание
редактиранеБукварът се състои от предисловие, 8 раздела, обръщение към читателя и приложение от 12 рисунки на животни.
- В предисловието Берон споделя своите подбуди за написване на учебника.
- Първи раздел. В действителност само този раздел представлява буквар. Той включва: азбуката, произнасяне на буквите, въвежда като понятия и обяснения значенията на съществително, прилагателно, глагол, местоимение, предлог, наречие и др.
- Втори раздел. В този раздел Берон включва молитвите, които всеки ученик трябва да знае, като Отче наш и др.
- Трети раздел – наречен от Берон „Добри съвети“. Авторът включва 64 въпроси и отговори за доброто възпитание на детето.
- Четвърти раздел – наречен от автора „Умни ответи“. Подобно на предния раздел този раздел има ролята да подобри възпитанието на ученика. Използвани са миниатюри от живота на древните гърци.
- Пети раздел – „Басни“.
- Шести раздел – наречен от автора „Различни истории“. Използвани са случки от живота на древните цивилизации с поучителен край.
- Седми раздел – Берон го нарича „Физически сказания“. Разделът има енциклопедичен характер, давайки информация за продукти, които се използват в бита (тютюн, кафе, сол и др.) и за различни непознати по българските земи животни: (делфин, крокодил, камила, носорог и др.).
- Осми раздел – авторът го нарича „Аритметика“. В раздела има само примери, без правила; Берон оставя на учителя боравещ с книгата да обяснява на учениците. Има примери за деление.
Преиздаване
редактиранеНазванието му „Рибен буквар“ идва от рисунката на кит в края на книгата и с това название той става изключително популярен.[3]
Поради големия интерес към този учебник той претърпява 6 издания в продължение на 20 години, а авторът му д-р Петър Берон се радва на високо уважение. Според Каталога на Н.Теодосиев [4] и изследванията на Иван Алексиев [5] има два варианта на третото издания, през 1846 г. и 1847 г., с което възрожденските издания на Буквара стават седем. Според панагюрския възрожденец Петър Карапетров, букварът на Петър Берон в онези времена „е бил последната книга за учение; които го изучвали от кора до кора, минували вече за учени.“[6]
Други
редактиранеНа „Рибния буквар“ е наречена улица в квартал „Разсадник-Коньовица“ в София (Карта).
Изследвания
редактиране- Пундев, В. Рибният буквар. – Списание на Българската академия на науките, 63, 1942, 37 – 90.
Бележки
редактиране- ↑ Даскалов, Румен. Българо-гръцки преплитания // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики. София, Издателство на Нов български университет, 2013. ISBN 978-954-535-793-0. с. 185.
- ↑ Българско, Българи. Неизвестно за известното; автор: Ангел Бенов, издателство на Отечествения фронт, София, 1988, стр. 30-31.
- ↑ Букварь с различными указаниями // World Digital Library. Посетен на 22 януари 2013.
- ↑ Теодосиев, Николай, Каталог на българските печатни книги 1508 – 1878, ISBN 978-954-07-2559-8
- ↑ КОЛКО СА ИЗДАНИЯТА НА „РИБНИЯ БУКВАР“ И ЗАЩО ТОЙ НАИСТИНА Е РИБЕН
- ↑ Карапетров, П. Материали за описвание града Панагюрище и околните му села. Средец, 1893, с. 101
Външни препратки
редактиране- Рибен буквар в Световната дигитална библиотека
- Първо издание на "Рибния буквар" (1824) в дигиталната библиотека ЦБ-БАН
- Изданието от 1847 в дигиталната библиотека ЦБ-БАН
- Изданието от 1850 в дигиталната библиотека ЦБ-БАН