Букоровци
Букоровци е село в Западна България. То се намира в Община Годеч, Софийска област, на 7 km от общинския център Годеч и на 56 km от столицата София.
Букоровци | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 12 души[1] (15 март 2024 г.) 2,44 души/km² |
Землище | 5,079 km² |
Надм. височина | 647 m |
Пощ. код | 2253 |
Тел. код | 0729 |
МПС код | СО |
ЕКАТТЕ | 07020 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | София |
Община – кмет | Годеч Радослав Асенов (ГЕРБ; 2015) |
История
редактиранеСело от Царибродска околия през 1878 с 36 жители. Легендата твърди че селото се е намирало в местността Полето и по традиция гробищата е трябвало да се намират през вода (Барата) от селото. По-късно вероятно е било унищожено изцяло и построено на ново на мястото където се намира и сега. Така гробището и манастирът са останали по-далеч от селото. Основният поминък на населението на селото е бил земеделието. Имало е и няколко души зидари, които през строителния сезон са ходели на работа чак в Загоре.
През учебната 1926 – 1927 година прогимназията в Букоровци има три класа, 71 ученици (27 в първи, 15 във втори и 29 в трети клас) и четирима учители.[2]
Към 1958 г. селото е имало около петдесетина къщи и до 200 жители.
Традиции
редактиранеВеднъж или няколко пъти в годината се е провеждал събор.
В самото село има много кръстове на които отделните фамилии са правили курбан.
Курбан са правили: На Кожин кръст – на Спасовден – Кожините (Гала, Стамен, Йован, Лека Раденков) на кръста в имота на дедо Лека до Лукарете на Ивановден – Ликините на кръста в имота на дедо Лека до бунара в Росуля на св. Тройца – Гагините (Новко, Зарко) на кръста в лукарското на Петровден – Цинцарете
Културни и природни забележителности
редактиранеВ близост до село Букоровци се намира действащият Букоровски манастир, който е построен върху основите на пет стари църкви. Манастирският храм представлява петкуполна църква.
Личности
редактиране- Поликсена Найденова, режисьор (1929 – 1990)
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 102.