Отваря главното меню
Бъклица от Ботевградско

Бъ̀клицата е традиционен български дървен съд за вино.[1] С нея се калесват гости на сватби и кръщенки и се черпи на самите тържества и други празници.[1][2]

Бъклицата е с обла форма, дървена запушалка и четири крачета на които стои изправена.[1] Обикновено е препасана с ремъци за носене и привързване на тапата за да не се изгуби. Често е украсена с различни дърворезби, понякога и с бои.

ЕтимологияРедактиране

Думата „бъклица“ произхожда от итал. boccale означаващо „буркан, стъкленица“.[2][3]

ФразеологизмиРедактиране

Бъклица ли чакашфразеологизъм означаващ „Специална покана ли очакваш“.[2] Произхожда от обичая да се кани (калесва) на тържества като специално се посещават поканваните и се почерпват с вино от бъклица.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 410.
  2. а б в Речник на българския език: бъклица. // Посетен на 25 юни 2017.
  3. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 98.