Отваря главното меню

Владимир Георгиев (езиковед)

български учен, езиковед и съставител на речници и енциклопедии
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Георгиев.

Акад. Владимир Иванов Георгиев е български учен, езиковед и съставител на речници и енциклопедии.

Владимир Георгиев
български езиковед
Роден
Починал
14 юли 1986 г. (78 г.)
Научна дейност
Област Филология
Образование Софийски университет
Виенски университет
Работил в Софийски университет
Институт за български език при БАН
Подпис Signature of Vladimir Georgiev.svg

Главен редактор на сп. „Български език“ и на сп. „Балканско езикознание“ и на „Кратка българска енциклопедия“ и енциклопедия „България А-Я“. Като ръководител на екипа, създал „Правописен речник на българския книжовен език“ през 1945 година, Георгиев е сред инициаторите за създаването на съвременния български правопис. Участва в съставянето на 3 тома от „Български етимологичен речник“ през 1971-1986 г.

Съдържание

БиографияРедактиране

ОбразованиеРедактиране

Роден е на 3 февруари 1908 г. в с. Габаре. Завършва класическа филология в Софийския университет (1930). През 1933-34 година е на специализация по индоевропейско, славянско и общо езикознание във Виенския университет, където защитава докторат. През 1939–1940 година е на специализации в университетите в Берлин и Флоренция, а през 1946–1947 година е на специализация в Париж.

Професионално развитиеРедактиране

Асистент (1931–1941), доцент (1936–1945) и професор (от 1945) в Софийския университет.

През 1947–1948 година е декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет, през 1948–1951 година е заместник-ректор, през 1951–1956 година – ректор.

Между 1948 и 1974 година е ръководител Катедрата по общо и сравнително-историческо езикознание в Историко-филологическия факултет на СУ.

През 1951–1957 година е директор на Института за български език при БАН. През 1952 година е избран за академик. През 1956–1963 година е секретар на Отделението за езикознание, литературознание и изкуствознание при БАН. През 1959–1972 година е заместник-председател на БАН. От 1972 година е директор на Единния център по език и литература.

Между 1962 и 1969 година е главен редактор на „Кратка българска енциклопедия“. През 1974 година става главен редактор на Енциклопедия „България А-Я“, а през 1978 година — главен редактор на Енциклопедия „България“, том 1.

Членства и председателстваРедактиране

  • Международен комитет на славистите (председател 1958-1963; заместник-председател от 1963)
  • Български национален комитет на славистите (председател от 1955),
  • Международна асоциация за изучаване на Югоизточна Европа (председател от 1965-1967; почетен председател от 1967).
  • Национален комитет за защита на мира (заместник-председател от 1973).
  • Международен комитет по микенология (Член на Бюрото на Управителния съвет).
  • Почетен доктор на Хумболтовия университет в Берлин (1960) и на Карловия университет в Прага (1968).
  • Член-кореспондент на Френската АН (1967), Финландската АН (1966), Саксонската АН в Лайпциг (1968), Белгийската АН (1971), Атинската АН (1977).

ТрудовеРедактиране

  • 1932 – „Индоевропейските гутурали“ (монография)
  • 1941–1945 – „Предгръцко езикознание“ (монография, в 2 тома)
  • 1957 – „Тракийският език“ (монография), Издание на БАН, София
  • 1958 – „Въпроси на българската етимология“ (монография)
  • 1958 – „Увод в езикознанието“ (учебник в съавторство с Иван Дуриданов)
  • 1958 – „Изследвания по сравнително-историческо езикознание“ (монография на руски)
  • 1959 – „Езикознание“ (учебник в съавторство с Иван Дуриданов)
  • 1960 – „Българска етимология и ономастика“ (монография)
  • 1964 – „Вокалната система в развоя на славянските езици“ (монография)
  • 1966 – „Увод в историята на индоевропейските езици“ (монография на италиански)
  • 1969 – „Основни проблеми на славянската диахронна морфология“ (монография)
  • 1977 – „Траките и техният език“ (монография)

ИзточнициРедактиране